Сокджин стоеше пред входната врата на голямата къща и натискаше звънеца, като на пожар. Беше с широка усмивка и за всеки случай - грозната бяла тениска с щампа на куче, вдигащо тежести и надпис "I'm pugging out!", която му беше подарила леля му. След това Джин се закле да не казва нито една от шегите си пред леля си.

Русото момче бе застанало прилежно изправено, хванал ръцете си зад гърба си и клатушкайки се леко в очакване на леля му.

След няколко минути, когато Джин вече се канеше да извади телефона си и да потърси леля си, вратата най-после се отвори и отвътре се показа усмихната жена на средна възраст. Усмивката й не се разшири след като видя отпред любимия си племенник, което значеше, че явно първо бе погледнала през шпионката.

-Джин? - зарадва се жената и отвори вратата още по-широко, разпервайки ръце за прегръдка, а блондина побърза да си лепне сладката усмивка и да прегърне леля си. - Да не е станало нещо? Защо не ме предупреди, че ще идваш? - побърза да попита малко притеснена леля му. - Да не е станало нещо с И Хи? Да не би астмат-...

-Лельо, спокойно, всички са живи и здрави. - засмя се тихо Джин, а леля му си отдъхна, бързо връщайки си усмивката.

-Е, влез! - жената отстъпи крачка встрани, правейки път на племенника си да влезе, а Сокджин бързо го направи. - Какво става, как е майка ти?

-Боядиса се в светло русо, имам усещането, че я хваща критическата... - въздъхна Джин, почесвайки се по главата. - Но пък си е все същата! - побърза да добави Джин, а леля му се засмя.

-Та, има ли причина да си тук? - попита леля му и седна на дивана, потупвайки мястото до себе си, като Джин бързо разбра намека и се намести до нея. - Искаш ли нещо за пиене всъщност?

-Не, дойдох за малко. - поклати глава блондина, потърквайки дланите си в дънките си. - Лельо, исках да те помоля нещо.

-Така си и мислех... - засмя се жената, като отмести назад косата си, за да не й пречи и да вижда по-добре племенника си. - Не сме се виждали от Коледа, пък и щеше да ми се обадиш ако случайно беше решил да дойдеш без повод.

-Е, не така де, изкара ме ужасен племенник, който те търси само, когато иска нещо! - възмути се Сокджин, свивайки вежди невинно.

-А ти не си ли? - засмя се отново леля му, предизвиквайки виновна въздишка у Джин. - Та, за какво щеше да ме помолиш?

-Чакай първо да ти разкажа... - прочисти гърлото си Джин, сядайки по турски на дивана, обърнат към леля си, която слушаше с интерес. - Преди известно време се запознах с един човек по интернет...

-Даа? - провлачи с широка усмивка леля му.

-Той е писател. Много добър писател. Пише кратки разкази в един сайт. - продължи Джин, решавайки да пропусне да спомене, че сайта бе негов, тъй като щяха да изгубят излишно време в обяснения. - Писах му, защото много харесвам творбите му и може да се каже, че станахме приятели. Обаче онзи ден ми писа, че има проблем...

-И? - подкани го леля му, тъй като Джин направи кратка пауза.

-Оказа се, че по някаква причина се налага да замине и няма кой да гледа болната му баба. И за това си мислех... - Джин си лепна една много сладка и широка усмивка, като погледна невинно и мило към леля си. - Че можеш да я гледаш за седмица-две от утре...

-Джин! - въздъхна жената, повдигайки вежди. - Не можеш да ми го свервираш в последния момент! Ами ако тези седмици ми бяха ангажирани?

-А такива ли са? - попита веднага Джин, разширил очи от притеснение. Нямаше какво друго да направи освен да убеждава леля си ако нещата стояха така.

В погледа на Джин се четеше надежда, която леля му успя да забележи и определено щеше да излъже ако кажеше, че главната причина да се замисли над въпроса беше това, че племенника й явно наистина държеше да го направи.

-... Колко точно време ще се наложи да гледам баба му? - попита леля му, а очите на Джин светнаха веднага.

-За 12 дни. Като на дванайстия той ще се прибере по обяд. - побърза с отговора Сокджин, а жената въздъхна.

-Хубаво, ще го направя. - примири се леля му, а Джин се усмихна широко, прегръщайки я веднага. - Да, да, добре... - потупа го по гърба жената, което Сокджин разбра като повече от ясен намек, че трябва да я пусне.

-Казвал ли съм ти колко те обичам?! - Сокджин разшири очи щастливо.

-Я млъквай. - засмя се жената, а блондина само се усмихна.