-АБЕ, ТИ ЕБАВАШ ЛИ СЕ?! - почти извика Сокджин, щом батерията на телефона на сестра му умря. Точно преди да успее да отговори на Намджун. А вече от час в целия квартал нямаше ток. - Мамка му... - изпуфтя Джин, хвърляйки телефона в другия край на леглото.

Блондина скръсти ръце пред гърдите си, намръщвайки физиономия недоволно, когато в коридора се чуха бързи приближаващи стъпки.

-Сокджин? - почука на вратата сестра му, а той изпуфтя. - Има ли нещо?

-Не. - отговори някак троснато момчето, а сестра му прие това като повече от ясен знак, че трябваше да влезе и да говори с малкото си братче.

-Какво има? - попита тя, сядайки на леглото, като преглътна прозявката си, за да не разбере брат й, че и се спи и да я прати да си ляга преди разговора им.

Сокджин я гледаше известно време преценяващо, но накрая въздъхна и махна ръце от пред гърдите си.

-Пишех си с писателя... - започна Сокджин, с леко троснат тон, който сестра му бързо разбра, че бе насочен към случилото се. - И той ми написа нещо страшно мило... - на лицето на Джин, като че ли се изплъзна нещо като усмивка, но той побърза да я скрие, за да върне яроста си по темата. - Но батерията на телефона падна преди да успея да отговоря.

-Ами... - сестра му не успя да сдържи прозявката си, но повдигна ръка извинително и в знак Джин да изчака, докато закри устата си с другата си ръка. - Няма ли ток?

-Няма. От два часа. В целия квартал. - отговори Сокджин, вече приел съдбата си и просто говорейки тъжно.

Двамата успяваха да се видят тъй като бе вече след 5:30 сутринта и навън тъкмо бе започнало да изгрява слънце, заради което небето бе с няколко идеи по-светло.

И Хи определено бе разбрала, че казаното наистина бе докоснало Джин. Брат й не обръщаше кой знае какво внимание на неясни неща, които го объркваха, освен ако не е в някоя книга или някой разказ, което значеше, че казаното от непознатия писател бе напълно ясно и мило до толкова, че да успее да усмихне братчето й.

-Какво ти каза? - попита с усмивка И Хи, решила, че да говори за това ще оправи настроението на Сокджин.

Русокоското се усмихна леко, едва забележимо, припомняйки си съобщенията.

-Каза ми, че ме има за наистина близък и обожава да си пише с мен. Но го изтъкна по... По много мил начин. - Джин наведе глава усмихнат, а усмивка изскочи и на лицето на сестра му.

Настъпи кратка тишина, в която Джин бе щастлив, припомнил си написаното, а сестра му се радваше на щастието на брат си.

-Сокджин, включи телефона в зарядно, за да може да се зареди когато тока дойде и си лягай, утре пак ще спиш до късно. - посъветва го сестра му, а Джин кимна. - Приятни сънища. - усмихна му се И Хи на излизане, след което затвори вратата и се запъти към стаята си.

-Толкова момчета, Сокджин... Как успя да се влюбиш в напълно непознат. - прошепна на себе си сестра му и въздъхна, разтривайки слепоочия щом влезе в стаята си.