-Чимстър... - прошепна с насмешка Юнги, отваряйки профила, който бе много подло изнуден да прегледа. - Кой ще си напише юзърнейма "Чимстър"...

-Прощавай, "РостКинГи"... - повдигна вежди Намджун театрално.

-Туше. - ниското момче посочи приятеля си, не отделяйки поглед от телефона си.

-Е? Какво мислиш? - попита Намджун, като положи лакатя си на бюрото, а главата си – на дланта си.

-Ами... - Юнги си пое въздух повдигайки вежди в одобрителна физиономия. - Не е зле. Даже е много добре. - русокоското плъзна палеца си по екрана, за да види дали има нещо публикувано и бързо се засмя остановявайки, че изобщо не се бе шегувал в описанието си и наистина бе решил да използва сайта на най-добрия си приятел за блог.

-Перфектен е за теб, нали? - усмихна се Намджун, а Юнги бързо го погледна укорително над телефона си.

-Да не преувеличаваме. Просто казвам, че е симпатичен. - измърмори Юнги, оставяйки телефона си на дивана.

-Ще му пишеш ли? - попита брюнета накрая, за да разбере какво да отговори на все още чакащия Джин.

-Зависи дали предложелието ти да му пиша върви с няколко нулички... - ухили се Юнги, но след като беше застрелян със студен поглед от страна на най-добрия си приятел усмивката му бързо угасна. - Хубаво, ще си помисля.

На лицето на Намджун се появи широка и самодоволна усмивка, след което пръстите му бързо зашариха по клавиатурата, за да уведоми Джин за успеха ма плана им.