✴17✴
-Джимин, искам си лаптопа! - мрънкаше Джин, дърпайки ръкава на най-добрия си приятел с отчаяна физиономия, но Джимин дори не го отрази, загледан в екрана на лаптопа му. - Какво толкова правиш?
-Правя си регистрация. - поясни момчето, говорейки бързо, за да отдаде възможно най-много от вниманието си на заниманието си в момента.
-За какво ти е? - сви вежди по-големия, лягайки на леглото си, като започна да си играе със стърчащите конци от дънките по коленете на приятеля му.
-За да чета историите на жалките ти потребители и когато искам да изгоря малко мозъчни клетки да си имам материал. - обясни Джимин, като в казаното имаше известна доза истина.
-Ти просто ще четеш коментарите и ще се смееш, нали? - въздъхна Джин, получавайки единствено кимане в отговор.
-Имаш нов потребител. - съобщи Джимин, а Сокджин се изкикоти.
-За себе си ли говориш?
-Не, идиот такъв! - свъси вежди Джимин, первайки приятеля си зад врата, а той изохка драматично, потърквайки удареното място.
-Как му е потребителското име? - попита Джин, разлагайки се върху краката на оранжевокоското, а той от своя страна го изрита, за да се махне и присви очи, почти затваряйки ги в опит да прочете написаното.
-Знаеш ли, не те разбирам. - въздъхна Джин, отдръпвайки се от краката му. - Изглеждаш добре с очилата. Защо не ги носиш?
-Луд ли си? - едва не извика Джимин. - Лещите са най-добрия ми приятел.
-Така, първо - чувствам се крайно обиден! - каза Сокджин възмутено, размахвайки показалеца си. - И второ - защо си мислиш, че изглеждаш по-добре с тесните дънки, лещите и перфектната прическа?
-Защото изглеждам невероятно така. - отговори Джимин заядливо. - Потребителят е някакъв си "RoastKinGi".
-Колко удобно смени темата! - възкликна шокирано Сокджин, изцъквайки с език. - Лично според мен, изглеждаш много по-добре с кафява коса, очила и дънки от които се вижда и очертава по-малко плът.
-Казва ми го човека, който ходеше като пингвин до центъра, заради тесните си джинси. - заяде се Джимин, а Джин само въздъхна, примирявайки се.
Определено с такъв твърдоглавко не можеше да спориш.
Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro