-Сокджин, с кого си пишеш? - попита майката на момчето, докато тя вечеряше заедно с дъщеря си, а Джин дори не бе докоснал яденето си, чатейки си с писателя.

-М? - измрънка Джин и повдигна главата си, поглеждайки майка си с неразбираща физиономия, тъй като изобщо не бе възприел казаното от нея, но бе сигурен, че я бе чул да му говори и да му споменава името.

-На коя планета си? - засмя се майка му, а Джин изцъка с език, недоволен от това, че бяха прекъснали чата му за толкова глупав въпрос.

-На "TheForcet"-питер. - засмя се сестра му, а Джин извъртя очи.

-Шегите ти са по-лоши и от моите. - повдигна вежди Сокджин, озъбвайки се на сестра си, а тя изсъска, замахвайки с вилицата към него, което го накара да й се изрепчи, но враждата беше прекъсната от майка им, която прочисти гърлото си, гледайки ги укорително, а двете деца се върнаха към предишните си занимания.

-Сокджин, разбирам, че си влюбен в писател, който не познаваш и той не иска да се запознаете, но въпреки депресията ти ще те помоля да оставиш телефона си и да вечеряш като хората. - майка му му запрати още един поглед, а той въздъхна раздразнено, написвайки последно съобщение, в което да каже, че му се налага да изчезне за малко, след което заключи смартфона и го остави в края на масата, хващайки ножа и вилицата, започвайки да се храни.

-И не знам в кой век живеете, но това, че се възхищавам на таланта на някого не значи, че съм влюбен в него. Още по-малко, че не знам нищо за него освен това, с което се занимава. Все едно да кажа, че И Хи е влюбена в Шон Мендес. - опроверга ги Сокджин и кимна към сестра си, повдигайки една вежда, като набута парче от пържолата си в устата си, гледайки ги с крива усмивка докато дъвчеше с поглед, казваш "Заковах го!".

-Ами, аз съм влюбена в Шон Мендес. - сестра му му запрати още един злобен и проницателен поглед, а Сокджин отново й се озъби.

-Някой ден ще се изнеса от тук. - едва ли не ги заплаши Джин и продължи да се храни, получавайки само тих невярващ кикот от страна на майка му.