-Имам чувството, че този те сваля. - засмя се Юнги, четейки чата на Намджун и Джин от компютъра в офиса на Джун.

-Е и? - вдигна рамене непукистично Намджун с празна физиономия, облегнал лакат на подлакатника на дивана, на който седеше, чоплейки кожичките на показалеца си с помощта на палеца.

-Как "е и?"?!?!? - повдигна вежди, ококорвайки се шокирано Юнги.

-Ами, какво от това? - отговори многозначно Джун, което почти разсмя по-малкото момче.

-Значи нямаш нищо против да те сваля? - ухили се по възможно най-мазния начин русокоското, повдигайки едната си вежда, като най-после отдели погледа си от монитора и го насочи право към очите на Намджун.

Намджун премигна няколко пъти, осъзнавайки, че думите му са били многозначни и разшири очи, вдигайки защитнически ръце пред себе си и се засмя неловко, поклащайки глава.

-Не, не, не, не, чакай, нямах предвид това, което си мислиш. - каза през неловкия смях Намджун, а Юнги повдигна едната си вежда невярващо. - Имах предвид, че дори да ме сваля, няма шанс да се получи нещо, няма дори да му кажа кой съм.

-Не съм сигурен, прекалено е настоятелен. - вдигна рамене по-малкия, отново завъртайки глава към монитора.

-Аз съм. - кимна убедено Намджун. - Ако му кажа кой съм може да ме разпознае. А ако някой ме разпознае ще се разпространи, че един от най-известните млади писатели пише в сайт за разкази, при положение, че работи във фирма точно, за да пише книги. Което пък ще ги доведе на мисълта, че явно не получавам нужната свобода за писането си, както всъщност е. А това ще направи ужасно име на фирмата. И плешото ще ме уволни. Няма да допусна да ме уволнят, каквото и да се случи. Парите ми трябват.

-Ох, Джун, като филосовстваш главата ми става огромна, разбираш ли?! - оплака се Юнги, повдигайки вежди, като раздалечи пръстите на ръцете си и ги сложи в близост до главата си, показвайки точно колко "огромна" ставаше главата му. - Виж сега... - прочисти гърлото си Юнги, подпирайки лакат на бюрто на Джун. - Наясно съм, че ти трябват пари, но мисля, че е излишно. Баба ти е на 89. А ти даваш пари, за да живее. Което за мен е безсмислено, тъй като така си съсипваш живота постоянно. Тя и без това е стара, скоро ще...

-Кажи го и ще ти прережа гръхляна с детска ножица. - прекъсна го Намджун по убийствено сериозен начин, а Юнги само вдигна ръце защитнически.

Намджун не възнамеряваше да приема глупавите съвети на Юнги, който просто си имаше рожденен белек, на който бе изписано "егоист". Колкото и трудно да бе ежедневието му така.