-Много си задръстен. - едва каза през смях ниското момче, четейки чата на Джин и въпросния "Принуден писател" от самия айфон на Сокджин. За който се подмазваше и изкарваше отлични оценки цели 3 седмици. След това се върна към обичайните четворки.

-Млъквай. - изсъска Джин, ритайки крака на най-добрия си приятел, който се бе излегнал изгърбено на леглото му, сгънал краката си и гризейки ноктите си, докато четеше от телефона му.

-Звучиш страшно отчаяно, хьонг! - засмя се по-малкото момче, връщайки на Джин телефона му, прочел абсолютно целия им чат.

-Джимин, бих те ударил с телефона, но майка ми ще ми пререже вените с останките от него. - изсъска Сокджин, замахвайки с телефона си към оранжевокоското, който се засмя, прокарвайки пръсти през косата си, като повдигна свободната си ръка защитнически, а Джин само сви вежди недоволно. - Знаеш ли, много те мразя.

-Защото винаги съм секси, а ти си грозен? - започна да злорадства Джимин, повдигайки вежда, като прехапа долната си устна.

-Да! - възкликна възмутено Джин, сбръчквайки вежди веднага, щом се осъзна. - Не, чакай... Не съм грозен! Аз съм всичко, но не и грозен!

-Точно така. - кимна Джимин. - В това число и девствен. - продължи да злорадства Чим, а Сокджин отново изсъска, пращайки му поредния злобен поглед, като за пореден път ритна крака му. - Ще се запознаеш ли с него?

-Ако склони да ми се представи. - вдигна рамене по-големия, а Джимин се засмя.

-Не така. - поклати глава оранжевокоското. - Трябва да си по-настоятелен. - Джимин въздъхна, поглеждайки към тавана, докато клатушкаше единия си крак замислено. - Дали този писател си има необвързан приятел?

-Аз не искам да казваш на никой, че общувам с теб. - възкликна Джин възмутено, а Джимин само допря палеца си до показалеца, минавайки с тях пред устата си, затваряйки несъществуващия й цип.

Беше повече от сигурно, че въпросния цип беше несъществуващ. Иначе Джин щеше да го е скъсал от затваряне досега.