-Джин, добре ли си? - майката на момчето попита притеснено, повдигайки вежди, като остави на плота празната чиния, която тъкмо бе взела от масата.

-Да, защо да не съм? Чувствам се страхотно! - отбеляза блондина, не отделяйки поглед от монитора на лаптопа си, като очите му шареха по редовете на него, напълно погълнато, докато отговаряше механично.

-Сокджин, тези не на някой, който те е гледал 19 години. - смъмри го майка му, сядайки на стола до масата срещу този на Джин.

-Какво те кара да мислиш, че нещо не е наред? - момчето надигна главата си, поглеждайки майка си в очите, като повдигна вежда, а тя се изкикоти с насмешка.

-Джин, никога не си бил погълнат от нещо, което четеш. Ще бъдеш ли добър син, като споделиш със старата си майка? - жената облегна лактите си на кухненската маса, която тъкмо бе разчистила, което пък се дължеше на факта, че Джин бе прекалено обсебен от четивото си, за да го направи.

-На 42 си, не преувеличавай. - извъртя очи момчето. - Имам нов писател в сайта. - каза набързо Сокджин, като побърза да се върне на четивото си.

-Нима?! - възкликна радостно жената. - Това е страхотно! И?

-Какво "и"? - измърмори набързо Джин, четейки разказа.

-И добър ли е? - довърши въпроса си майка му, а в отговор Джин само кимна. - Ето, видя ли, казах ти, че ще се появи някой стойностен писател! - жената продължи да се радва, а Сокджин дори не й отдели особено внимание. - И е толкова добър, че четеш така задълбочено? Та ти определи Джон Грийн като "Скучен и предвидлив писател, който не се различава по нищо от днешните еднодневки".

-Много е добър! - възкликна с възхищение Сокджин, повдигайки вежди, като разшири очите си, затваряйки лаптопа щом прочете втория разказ на TheForcedJ7.

-Колко добър? - заинтересува се майка му, повдигайки вежда с широка усмивка.

-До толкова, че май ми е любимия писател. - отбеляза с широко отворени очи Сокджин, гледайки към майка си, а тя се засмя тихо.

-Остави му някой положителен коментар. - предложи му жената. - Един автор винаги се радва на коментарите на феновете си, а ти умееш да зареждаш хората с положителна енергия.

-Аз му написах съобщение. - вдигна рамене Сокджин с непукистична физиономия.

-О, наистина? - усмихна се по-широко майка му. - И той отговори ли ти? - Джин само кимна, опитвайки да намекне на майка му, че му задаваше прекалено много въпроси. - И какво ти отговори?

Сокджин се прозя демонстративно, взимайки лаптопа си, като стана от стола си.

-Спи ми се, ще ти разкажа утре. - измъкна се русокоското и тръгна към изхода на кухнята, но се спря точно на вратата, завъртайки се съвсем бавно на пети, като пренасочи курса си към хладилника, преди да напусне стаята.

Все пак щеше да е дълга нощ. Обмисляше да препрочита разказите на новия писател, докато не откриеше и последното послание, което бе искал да предаде. Не, че се опитваше да му привлече вниманието с това, защото му бе любимия писател... Но всъщност – точно това правеше.