-Джууун~~! - измрънка Юнги, все още седящ на дивана, като подпря лакти на коленете си, а главата си – на дланите си, умирайки от скука. - Работното ти време свърши преди 2 часа... Защо това, че нямаш пари да си купиш кола и да си платиш шофьорските курсове трябва да е причина да оставам след работа, за да те чакам?

-Защото е причина, която ще ти даде вечеря, компания до 21:30 и извинение да не се прибираш у вас при откачената ти майка. - отговори веднага Намджун като по сценарий без да отделя дори за момент погледа си от екрана на лаптопа.

-Достатъчно е. - вдигна рамене ниското момче, примирявайки се, като стана от дивана и се приближи до бюрото на Джун, взимайки телефона му преди той да е успял да реагира. - Я да видим сега кой толкова настоятелно търсеше вниманието ти сутринта... - подла усмивка изби на лицето на ниския русокоско, а Намджун го погледна шокирано, като рязко се изправи, в опит да вземе телефона си.

-"Хеееееееей!"... - започна да чете с лигав глас Юнги, ухилвайки се тъпо, като избегна замаха на Намджун в опит да вземе телефона си. - "Предполагам, че нямаш ни най-малка представа кой съм..."... - Намджун си спечели мазно повдигане на вежди от страна на по-ниския, а Юнги получи ядосано ръмжене от страна на Джун. - "Но все пак реших да ти пиша! Прочетох разказа, който публикува днес..."... О, писал си разказ! - Юнги се засмя, като залегна напред, избягвайки поредния замах на брюнета. - "И мога да ти кажа, че съм повече от приятно изненадан, наистина, до сега не бях чел нещо толкова добро и любовта на живота ми да не е храната, ако преувеличавам!" - Юнги продължи да се смее, докато говореше лигаво, което го разсея и не можа да избегне замаха на по-високия, който най-после взе телефона си.

Само ядосаната физиономия на Намджун всяваше страх у най-добрия му приятел. И факта, че беше две глави над него.

-Хубаво де. - сви вежди Юнги, след което прочисти гърлото си и посочи телефона на Джун съвсем сериозно. - Прочети го, мило е.

Намджун седна обратно на мястото си с все още ядосана физиономия, като надникна в телефона си. Малко неща можеха да го накарат да се усмихне когато беше ядосан. Това признание обаче все пак успя.