Chào các bạn! Vì nhiều lý do từ nay Truyen2U chính thức đổi tên là Truyen247.Pro. Mong các bạn tiếp tục ủng hộ truy cập tên miền mới này nhé! Mãi yêu... ♥

✴06✴

Намджун седеше зад бюрото си на работното си място с огромни торбички и сенки под очите, разрошена коса и измъчено лице, като самия той бе готов всеки момент да заспи.

-Намджун, брат, ще заспиш! - нахлу в офиса му Юнги, хвърляйки се на дивана в ъгъла на офиса му, като разхлаби вратовръзката си, въздъхвайки облекчен така, сякаш си бе вкъщи на удобния, пръшлясал креват.

-Юнги, ако плешото те хване ще изскочиш през прозореца така, както шкембето му изскача над колана. - повдигна вежди Намджун, гледайки напълно сериозно в най-добрия си приятел, седящ отсреща.

-Че защо? - възмути се Юнги, качвайки краката си на малката стъклена масичка пред дивана, като ги кръстоса. - Аз съм ти асистент. Нормално е да съм около теб.

-Да, за да вършиш работа, а не, за да ползваш дивана както Гарфийлд във всяка серия от анимацията. - повдигна вежда напълно сериозен кафявокосия, а Юнги изцъка с език и тъкмо когато щеше да се защити, Намджун продължи с доводите си. - А и ми омръзна да ти спасявам кирливия бисексуален задник постоянно.

-Тук вече грешиш! - повдигна вежди с широка усмивка Юнги, като размени краката, които бе кръстосал върху масичката и облегна ръцете си на облегалката на дивана със самодоволна физиономия. - След драмата с вече бившето ми гадже, задника ми е изцяло хомосексуален. А и плюс това се къпах сутринта.

Намджун извъртя очи, въздъхвайки, като поклати глава неизбежно и отново хвана мишката си, когато телефона му иззвъня и привлече погледа му. Намджун не му обърна внимание, решил, че е съобщение, известяващо го, че трябва да си плати сметката за телефона и продължи с работата си. Бе прекъснат обаче от второ иззвъняване. След това и от трето. Което пък от своя страна привлече погледа и на чистия хомосексуален задник в ъгъла на стаята.

-У-у-у, някой търси вниманието ти много отчаяно, Джуни. - ухили се русото ниско момче, повдигайки и смъквайки вежди многократно в мазна физиономия.

-Млъкни. - повдигна вежда усъдително Намджун, без дори да отделя поглед от екрана на лаптопа си.

Щеше после да провери съобщенията. Това не беше служебния му телефон. Надали беше важно.

Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro