Chào các bạn! Vì nhiều lý do từ nay Truyen2U chính thức đổi tên là Truyen247.Pro. Mong các bạn tiếp tục ủng hộ truy cập tên miền mới này nhé! Mãi yêu... ♥

✴03✴

Намджун изпука пръстите на ръцете си, а след това и врата си, въздъхвайки. Погледна към големия бял стенен часовник и му се доплака. 03:04. Беше закъснял с дописването на книгата с цели 4 минути.

"Е, ще обвиня бавния интернет за това, че е изпратил файла по-късно" - каза си на ум момчето и стана от стола си, взимайки от чекмеджето един голям плик, в който сложи четирите празни кенчета енергийни напитки и картонената чашка от кафето.

Изхвърли плика в кошчето в офиса си на излизане и тръгна по празния коридор, който изглеждаше някак призрачно на лампите с бяла светлина, но Намджун не отдели на това особено внимание. Най-после излезе от голямата сграда и се запъти към малката си кола отпред. Влезе, сядайки на шофьорското място и облегна главата си на седалката, въздъхвайки тежко. Нямаше смисъл да се прибира, пътя му до вкъщи беше почти час, а след 3 часа трябваше да е тук отново, за да работи. А и плюс това след всички тези енергийни напитки изобщо не му се спеше.
Намджун спусна малко назад седалката си, извади телефона от предния джоб на панталона си, свали тясното си сако и разхлаби така стегнатата си вратовръзка. Преди да включи телефона си, той направи погнусена физиономия. Мисълта, че бе написал цяла книга точно така, както му бяха казали, без да му позволят да включи нищо от себе си го отвращаваше. Но нямаше как да напусне. Наемите и сметките го гонеха от всички страни. Единствено му оставаше да слуша и да изпълнява. Въпреки, че нарушаваше принципите си, за да печели пари.

-Така ли се чувстват проститутките? - попита сам себе си Намджун, сбръчквайки вежди, иронизирайки се сам.

Той въздъхна и се загледа в огледалото за задно виждане. Изведнъж през главата му мина идея как ще се почувства по-добре. Отключи телефона си и влезе в търсачката.

"Сайт за онлайн писатели" - написа Намджун, плъзгайки пръста си по екрана, за да намери нещо.

Ровеше се около 15 минути в опит да намери сайт с по-малко потребители, за да не се намери някой, който да разпознае писането му. Докато най-после не намери. Имаше едва 8 потребителя. Идеално.

Намджун влезе в сайта и се регистрира под никнейма "TheForcedJ7". Нищо нямаше да се обърка. Поне така се надяваше Намджун.

Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro