-Мех, това е тъпо. - отбележи Ким Сокджин с отегчена физиономия, излегнал се на леглото си така, че по него нямаше и един прав ъгъл, тъпчейки гига кроасан, заобиколен от опаковки на вредни храни, докато четеше поредния кратък разказ в сайта, създаден от него.

Русото момче въздъхна и изяде на една хапка останалия кроасан, хвърляйки опаковката при останалите, като отпусна главата си назад, заглеждайки се в тавана.

-Нямаш проблем с това да си говориш сам, нали Сокджин? - заговори момчето само на себе си. - Предполагам, че става страшно когато започнеш да си отговаряш, за това, според мен, не е проблем да говориш. - Джин премигна, прозявайки се, като сплете пръсти над корема си. - Ти си млад, красив, умен и добър човек, Сокджин. С какво си заслужил тази съдба? На 19 си, не си имал гадже, девствен си, даже първа целувка си нямал, гей си, момчето, което харесваше в пети клас те изложи пред класа ти, а в сайта ти за кратки разкази пишат трима малоумници на кръст.

-Съдбата е жестока, не е ли така, Сокджине? - попита с насмешка майката на момчето, влизайки в стаята с кош, пълен с изпрани дрехи.

-А бе, мамо, знаеш, че трябва да почукаш, нали? - сбръчка вежди момчето, поглеждайки ядосано майка си в очите, а тя се засмя тихо и отвори гардероба на сина си, сгъвайки дрехите една по една, пъхайки ги в гардероба.

-И какъв казваш е този сайт? - полюбопитства жената, взимайки от коша любимите джинси на Джин, като ги огледа, повдигайки вежди. -Ау, дори когато се запознах с баща ти не носех толкова тесни.

-Мамо! - скастри я момчето, а тя се засмя и сгъна джинсите набързо, пъхайки ги на рафтчето в гардероба. - Сайта е за къси разкази. Аз го създадох.

-Създал си сайт? - усмихна се с учудване жената.

-Какво толкова, имам шест по програмиране, а и това е нещо напълно елементарно. - каза простичко Джин, отваряйки една от дългите картонени кутийки с евтин чипс.

-И защо си създал този сайт? - попита с любопитство тя.

-Защото, мамо, имам огромното желание да чета творби на талантливи хора, нямащи възможност да се изявят, а и им давам възможност да го направят. Но за сега всичко е ужасно. Пишат банални истории, в които се запознават с Джъстин Бийбър на негов концерт и се влюбват, а и изобщо не пишат увлекателно, ужасно е, разбираш ли?! - момчето заговори бързо, а майка му отново се засмя, взимайки празния кош.

-Все някога ще се появи и качествен писател, спокойно. - отбележи майка му, усмихвайки се топло, след което напусна стаята.

-Да, дано. - въздъхна Сокджин, напъхвайки от чипса в устата си.

Само майка му и храната бяха до него в такива моменти.