Г.т. Джесика

Мислих доста върху всичко вчера и реших да му говоря, но да не допускам толкова близка дистанция. Та днес дойдох малко по късно от обичайното и той не беше там. Толкова ли се е засегнало егото му вчера? Оставих кафето му на бюрото му и реших да си свърша работата преди да е дошъл.
Промъкнах се в залата за досиета. Трябва ми досието на MG, защото се съмнявам кой е. Стигнах буквата М, но се оказа че е подредено по фамилии. А сега де...  Каква му беше фамилията на този? Прокарах пръст и се натъкнах на RM. Извадих го и реших да го отворя. Вратата зад мен се отвори и се изпсувах на ум.

-Какво правиш тук?-каза RM и аз скрих досието му зад мен

-Търся нещо.-каза ти

-Я да видя.-каза той и взе досието от ръцете ми

Е сега си навлякох проблеми.

-На мен се сърдеше че четох твоето досие, но и ти не си по различна.-каза той и те погледна подигравателно и усещам че се чувства горд от находката си

-Квит сме.-казах аз и се протегнах, за да го върна на мястото му

Вдигна ръката си нагоре и беше невъзможно да го стигна, като съм 175, а той към 180...

-И на мен толкова лесно не ми минава.-каза той

-Да виждам, че се радваш дори...-казах аз и се надигах на пръсти, за да го стигна

-Мога да стоя тук цял ден, но и двамата си имаме работа, така че ти предлагам споразумение...-започна той и аз го прекъснах

-Каква е уловката?-казах аз директно

-Защо винаги трябва да има.-каза той с толкова ирония-Просто да забравим всичко и да се дразним още.

-Значи ме приемаш като дразнител, така ли да го разбирам?-попитах аз

-Да.-каза той толкова спокойно

Напуши ме на смях. Просто поведението му в този момент ме накара да го харесам като тип, защото аз не бих искала някой да ми прости.

-Добре, сделка.-казах аз си подаде, за споразумение

-Дадено.-каза той и се ръкостискахте и ми даде досието си

Аз се обърнах и си продължих търсенето.Намерих го най-накрая и когато видях снимката изпаднах в шок. Беше същият който си мислех.Ами сега, ако някой разбере, че е...братовчед ми... Е поне ще си свърша недовършената работа от преди 6 години...

Г.т. RM

Успях да постигна мир, което все пак е нещо, имайки предвид какъв инат е. Сега е време да се покажа в по добра светлина и готово... Ама не е толкова лесно, колкото звучи... Почит цял ден бяхме заедно и в края на деня.

-Да те закарам?-попитах аз преди да вляза в колата ми

-Може.-каза тя и аз честно казано не очаквах да приеме, но явно стават чудеса

Вляза в колата и тръгнах към адреса който ми каза, защото аз не знаех къде живее.

-Благодаря.-каза тя и щеше да излезе, но мен нещо в мен ме накара да я спра

Хванах я за ръката и тя се обърна към мен.

-Не се сърдиш, че те нарекох дразнител, нали?-попитах аз

-Не, аз съм си, по природа.-каза тя и се засмя

Обичам усмивката ѝ. Така загледан в устните ѝ, желанието да ги усетя ставаше все по силно. Приближавах се към нея и имах чувството че и тя се приближаваше към мен, но както винаги има нещо или някой които да ми попречат да се целунем и този път беше телефона ми. Сестра ми...

Отдалечихме се, аз си взех телефона и щях да вдигна, но успях поне...

-До утре.-казах аз и Джеси бързо изляза от колата

Вдигнах на сестра ми.

-Какво искаш?-попитах аз с досада

-Пак ли не си на настроение?-каза тя с ирония

-Кажи какво има?-казах аз малко по спокойно

-Нито веднъж не се обади, не ти пука за мен, откакто заминах в Америка.-каза тя

Въздишах дълбоко, защото беше абсолютно права. След всичко станало със семейството ми и след като тя реши да прекара живота си далеч от Илсан или въобще Корея се премести в Америка. Имах една грижа по малко, но аз не бях прав.

-Извинявай, просто ми е натоварено.-казах аз

-Нищо, ти как си, как върви в Сеул?-попита ме тя

-Добре, повече от добре.-казах аз

-О, нещо ново ли има?-попита ме тя

-Не точно.-казах аз и се усмихнах

-Ще разбера като се върна.-каза тя

-Кога ще се прибираш?-попитах аз

-Другата седмица.-каза тя

Значи трябва да организирам всичко преди да дойде.

-Добре, звъни ми като пристигнеше, за да те взе от летището.-казах аз

-Добре, до тогава.

-Чао.-казах аз

-Чао оппа...-каза и ми затвори

Засмях се леко и се отправих към вкъщи. Взех си един душ и се преоблякох. Не бях гладен, затова нищо не си направих и просто си легнах. Но отново онази празнота ме глождеше отвътре. Защо ме привлича толкова много?

Знам че очаквате нещо по интересно, но те първа започва. Очаквайте глави в вторник и петък и много интересни сюжети. До скоро...