-7-
Г.т.RM
Минаха три дена откакто искам да говоря и да ѝ се извиня, ама тя все ме отбягва.Какво толкова направих, освен че не трябваше да казвам това? Както и да е,днес май ми беше късмет.Не очаквах да е в стаята ни и леко заключих, но явно не е било толкова леко щом...
-Я отключвай.-каза тя и се обърна към мен
-Няма, докато не ми позволиш да ти обясня.-казах аз
-Аха и какво да слушам, прочетох ти досието, за да разбера каква си, защото аз самият не мога да разбера.-каза тя
-Не е така.-казах аз отидох към нея, но тя избяга и се опита да отвори вратата
-Просто отключи, имам си работа.-каза тя
-Не.-извиках аз и бях срещу нея и ударих юмрук на вратата близо до нея
Погледана ме изненадано, не уплашено, а изненадано, защото не очакваше да го направя.
-Добре, слушам.-каза тя и хвърли папката с документите на земята и кръстоса ръце
-Извинявай, не предполагах че ще те засегне толкова много и аз не четох всичко, само основните неща, но и това не съм запомнил. И на мен няма да ми стане приятно някой да ми чете миналото, но наистина съжалявам.-казах аз
Погледа ѝ беше недоверчив...
-Защо ти е било изобщо да го правиш тогава?-попита ме тя
-Защото ме интересуваш.-казах аз
Приближих се още към нея, разстоянието беше от няколко сантиметра.Както се гледахме така се опита да избяга, но аз я спрях.
-Пусни ме.-измънка тя
Поклатих глава в отрицание и скъсих разстоянието между устните ни, но тогава се почука на вратата. Бях на милиметър от нея и отново се почука, но и...
-RM, знам че си в стаята, отвори, с Джесика имате мисия.-каза Джимин, който в момента искам да набия...
-Да ти имам работата, Джимин...-измънках аз и се отдалечихме с Джеси
Аз отворих вратата, а докато Джимин ми обясняваше условията, Джеси събираше листите от пода. Затворих и подадох листите, които бяха близо до мен.Тя си ги взе и нищо не си казахме. Дали ми се сърди още?
Г.т Джесика
Момент да осмисля, какво щеше да се случи преди минути.RM, този който не понасям, а и сега ми стана още по черен в очите се опита да ме целуне, но не успя и трябва да черпя Джимин, за това че ме отърва. Но защо му беше или е като тези който познавах в Тегу. Женкари без покритие.Е, в този случай си има, ама не може да прави каквото си иска.А и да се интересува от мен? Защо? За какво съм му аз и то за толкова кратко време какво впечатление съм му направила, че да ме проучва?Много въпроси, на които отговор хем искам да получа, хем не. Дилемата ми е, дали да му повярвам или не? Еми може би, ама пак ако се издаде така, няма да му говоря изобщо.
По късно, реших да занеса на Джимин едно кафе.Намерих го след доста търсене.
-Хей, как мина мисията?-попита ме той
-Добре.-казах аз и му подадох чашата
-Това е за?-попита той
-Няма причина.-казах аз
-Аха, повярвах ти сякаш. И да защо вратата на стаята ви беше заключена?-попита ме той
-Ами тъй като аз съм му сърдита и той искаше да ми се извини и за да не избягам или отбегна, реши да заключи вратата.-казах аз
-Какво е станало?-попита ме той
-Не е важно, нормално все пак сме екип...-казах аз, обаче вътрешно знам че не е
Погледна ме недоверчиво.
-Всички знаем че не сте само екип, не можеш да заблудиш мен.-каза той
-Айде и ти започна.-казах аз и кръстосах ръце
-Ето не съм единственият.-каза и се засмя
-Да не си единствения, който ме дразни.-казах аз и станах от мястото си
Насочих се към стаята "ни", за да си взема нещата и да се прибера. Навън се засякох с RM. Хвана ме за ръката, за да ме спре, защото иначе щях да мина отгоре му, ако не се беше отдръпнал.
-Слушай, за по рано...-започна той
-Не мисли, че ей така ще ми мине и съм забравила онова, жалко че си като онези, които ненавиждам...-казах аз и той ме пусна
Качих се в колата си и потеглих към вкъщи.
Г.т. RM
Като кои, не разбрах? Ох, голям съм идиот... Наистина как можах да харесам същото момиче като мен. Имам нужда да се видя с някой... Може би с Шуга.
Първо се прибрах и се преоблякох, тогава видях че Джей Хоуп ми е писал.
"Нам, чакаме те на нашето място. Побързай!"
Днес или имам късмет или нямам...
Пристигнах и те вече дори хапваха.
-Да ви е сладко.-казах аз
-Тъй ще бъде ако продължаваш да идваш последен.-каза Джин
Джин е управител на хотел и то не какъв да е. Помага ми когато някои от тези които преследваме се настанят в хотела или имат някаква среща.
-Какво ще пиеш?-попита ме Шуга
-Не искам алкохол.-казах аз
-Чакай, това ти ли си?-попита Ви
-В смисъл...-казах аз
-Нам, добре ли си наистина?-попита ме Джей Хоуп
-Да, просто не ми се пие.-казах аз
-Аз имам предположение от какво е болен.-каза Джимин
-Ти пък какъв лекар се извъди.-каза Джей Хоуп
-Казва с Джесика и рядко срещана.-каза Джимин и се засмя
Всички гледат объркани и май не схванаха, докато...
-Момиче да ти е завъртяло главата, това е чудо...-каза Шуга
-Каквото и да говорим, тя ме мрази.-казах аз
-Какво направи пък ти?-попита Джънкук
Джънкук е шпионин, но работи в Тегу заедно с Ви.
-Без да искам казах че съм ѝ прочел досието, а днес щях да я целуна и не знам...-казах аз и се хванах за главата
-Ето защо ми донесе кафе днес...-промърмори Джимин
-Да, Джимин, благодаря ти много.-казах аз с ирония
Той бързо си натъпка уста с храна, за да не може да ми каже нещо.
-Ще ѝ мине, всички момичета са еднакви.-каза Ви
-Тя не е като другите, Ви...-казах аз
-Да, вярвам ти.-каза Ви
-Джеси е момиче, което не позволява някой да я командва, има много странни планове, красива е, умна и недостижима...-казах аз
-Добре, интересувате, защо не ѝ покажеш че може да бъдеш друг, докажи се пред нея.-каза Шуга
Стоях и слушах и останалите със своите мъдри съвети и мисли и единствено виждах очите ѝ, когато бях до нея. Не беше уплашена, не се бореше, просто стоеше пред мен. А и това че съм един от тези който не харесва ме отчайва.С кое я отдалечих от себе си?
-Бори се за нея.-каза с пълна уста Джънкук
Това беше последното което осмислих някак си...
Та приключиха да се тъпчат и се разотидохме. Когато се прибрах, някак си ми липсваше нещо. Излегнах се на леглото си и гледах тавана в продължение на доста време. Никаква идея не ми хрумна. Е, ако мога поне да заспя...
(Какво ще правиш, RM? Ще се откажеш или ще се бориш?)
Надявам се да ви хареса, очаквайте главата във вторник и до скоро...
Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro