Г.т. Джесика

Седмицата мина много бързо или поне така ми се стори. Днес се върнах и реших да се видя с Лиса, тъй като леко я оставих в невидение за това защо не съм в Сеул.Преоблякох се и реших да я посетя. Беше си у тях и на кратко ѝ разказах всичко.

-Щом иска сам да се раздвижва, значи е по добре.-каза Лиса

-Да.-казах аз обаче просто май бях уморена и не мислех

-Знаеш ли какво, онзи ден видях твоят колега в болницата и дори говорихме.-каза ми тя

-Кой?-попитах аз и погледнах изненадано, защото не схванах за кого говори

-Онзи, който беше те закарал до тук, когато си беше ранила ръката.-каза тя

-RM?-казах аз въпросително, защото какво търси в болницата или по точно какво търси Лиса в болницата

Добре де последното е простотия от класа, ама мозъка ми се мъчи да мисли.

-Ами...-започна Лиса

*ретроспекция*

Г.т Лиса

Остават няколко месеца докато завърша и ме назначиха като стажантка в окръжната болница. Лепнаха ме за един лекар, за да може да оцени работата ми там. Та тогава когато видях RM в болницата ми беше първият работен ден. Хосок или както иска да го наричам Джей Хоуп беше въпросният лекар. Първото ми впечатление за него беше хипер забавен и спокоен.След обиколката решихме да се върнем в неговият кабинет. Тогава забелязах че RM чака, но тогава дори не знаех името му, всъщност не го познах де...

-Здравей, Лиса!-каза той като стана от скамейката, а Джей Хоуп отключваше кабинета си

-Откъде знаеш името ми?-попитах го аз

-Предполагам не си ме видяла тогава, но аз съм RM, докарах Джесика при теб когато се беше ранила.-каза той

Наистина беше той, ама аз толкова и внимание съм обърнала.

-Приятно ми е да се запознаем.-казах аз

-И на мен също.-каза и се ръкостискахме

-Знам че ще ми се разсърдиш,ама хайде утре да минеш.-каза Джей Хоуп

-Така ли ще ме разкарваш...-каза изнервено RM

-Зает съм, сори.-каза Джей Хоуп

-Ако и утре ми вържеш тенекия,ще си сменя лекаря.-каза RM

-Обещавам утре ще се погрижа за теб и после може да излезем по мъжки.-каза Джей Хоуп и му намигна като го потупа по рамото и замина нататък, а аз останах с него

-Да те закарам?-предложи ми той

-Няма нужда, ще походя, необходимо е на всеки.-казах аз

-Добре, тогава ще те съпроводя докато не излезем.-каза той

-Става.-казах и тръгнахме

-Ти знаеш ли нещо за Джесика, тази седмица не е на работа и предполагах че ти ще знаеш.-каза той

-Ако трябва да съм откровена, нищо не ми каза, само каза че ще мине, за да се видим.-казах аз

-Аха.-каза той

-Да не ти липсва?-попитах аз като закачка

-Не е същото, свикнах някой да ме дразни.-каза той и се засмя

-Еми след няколко дена ще има.-казах и се засмях

-Чао от мен и до скоро.-каза той и е качи в колата си, а аз продължих по пътя си

*край на ретроспекцията*

-И какво да ти ръкопляскам ли?-попитах я аз

-Пак с твоята ирония, просто реших да те осведомя.-каза тя

-Знам, ама разказваш нещо обикновено, аз очаквам нещо друго.-казах аз-Да не го хареса?-допълних аз

-Ами... ако трябва да съм честна предпочитам Джей Хоуп пред RM.-каза тя

-Айде любов от първи поглед ли надушвам.-казах аз и се усмихнах мазно

-Не, просто правя сравнение, а и за да пита за теб, се интересува от теб.-каза тя

-Да, да, просто да се намира на приказка, не си ли чувала за неловка тишина.-казах аз

-Кашлица и любов не могат да се скрият.-каза тя

-Ще ти дам аз една кашлица не теб...-казах аз и я замерих с декоративната възглавничка

-Те го ли харесваш поне малко?-попита ме тя

-Не, защото характерите ни са еднакви и знаеш какво става с два еднакви характера.-казах аз и показах сякаш избухва бомба

-Ще видим и тогава ще ти кажа:Казах ли ти...-каза тя

-Ще видим.-казах аз и се надигнах

-Успех утре.-каза и ми се усмихна мазно

-Чао.-казах аз и се врътнах

Ей, ще ме побърка тази Лиса на моменти...

Г.т.RM

Реших да се разходя малко, защото ми стана тъпо в апартамента. Щях да пресичам и да се отбия в парка и тогава видях Джесика да пресича. Пресрещнах я.

-Хей!-казах аз, а тя без малко да се забие в мен

-А, как така си без колата си навън.-каза тя

-Винаги е хубаво да се разхождаш.-казах аз

-Това от Лиса ли го гепа.-каза тя

-Значи ти е разказала за срещата ни.-казах аз

-Че как, за нея всичко е важно.-каза тя

-За теб?-попитах аз

-Ами можеше само с две думи, видях RM и това е.-каза тя

-Не всеки е теб.-казах аз

-Да, всеки мисли и разсъждава различно.-каза тя

-А може ли да те питам къде беше тази седмица?-попитах аз

-Наложи се да се върна в родният си град.-каза тя

-За?-казах аз

-Твърде лично е.-каза тя

-Добре...-казах аз и тъй като отпраши напред я хванах за ръката и я обърнах към мен

-Ще работим доста време, не е ли хубаво да знаем малко един за друг.-казах аз

Не получих отговор в продължение на няколко секунди. Само въздишка.

-Какво искаш да знаеш за мен?-попита тя

-Аз знам някои неща за теб...-започнах, но тя ме прекъсна

-Окей, значи искаш да разбереш дали е истина или какво? Значи аз мога да откажа да ти прочета досието и да те опозная такъв какъвто си, а ти не. Браво...-каза и тръгна напред

Май не трябваше да го казвам.Много съм тъп на моменти...Ами сега как ще я накарам да ми прости или поне да ѝ мине яда ѝ? Ах, Намджун, ах...

Знам, очаквате нещо пикатно, но трябва все пак да върви бозата, така че имайте търпение. Надявам се да хареса главата и да не сте забравили съдържанието. До петък и чао за сега...