Първо да благодаря за идеята на kami_2612 и defiif123456

Обичкам вииии...

Г.т.Джеси

Минаха две седмици и всичко беше спокойно.Но не и днес. Когато пристигнах пред районното ме пресрещна RM.

-Първата ти мисия.-каза той и ми бутна една бронежилетка

-Чакай, за какво става дума?-попитах го аз като буквално потичвах след него, за да го настигна

-По бързо върви, за да се преоблечеш.-каза той

-Какво да направя че ти имаш огромни крачки.-казах аз и вече го настигнах, но спря рязко и пак се забих в него

-Да не съм ти чул гласа повече.-отправи заплаха

Не си познал с кого се закачаш, приятел...

-В мечтите ти.-измърморих аз

-Какво?-каза той нарочно, знам много добре че ме чу

-Нищо.-казах остро и влязох след него

Обясни ми като човек да се чудиш и да не повярваш, става дума за незаконни гонки и трябвало да го придружа, за да съм видела как се действало. Оф, надуфка...

-Ще се представиш за моя приятелка.-изръси това

-Моля?-казах аз и го погледнах на кръв

Ако се бъзика, ще го застрелям с пистолета.

-Това е само за мисията и ще облечеш това.-каза той съвсем спокойно и ми показа една рокля

-Ти май се шегуваш.-казах аз

-Не, съвсем сериозен съм.-каза той бутна ми роклята и ме изтика в съблекалнята

Облякох я, обаче в суматохата, която господин знам всичко, създаде, забравих бронежилетката. Добре и без нея ще мине...

Влязохме в колата и потеглихме към мястото.

-Предлагам ти нещо.-започнах аз, но този ме прекъсна

-Нямах правото на мнение в първата мисия.-категорично каза той

-Е, не си познал с кого ще работиш от тук нататък.-казах аз и щях да си продължа, но заби рязко спирачки и ме хвана здраво за ръката

-Не ми лази по нервите, стой си спокойно в колата и не карай да направя работата ти ад.-каза той, но толкова озлобено

Сякаш не беше той, ами дявол вселил се в тялото му и в гласа му...

-Слушай, не ме познаваш и не ме е страх от типове като теб.-казах аз

-Кифла.-измрънка той и потегли

Няма да споря с надуфки, просто ще действам.

Пристигнахме на мястото и той беше излязал от колата.Преместих се на шофьорското място и заключих колата. Имах много хубав план и господин аз мога и правя всичко правилно, не искаше да ме изслуша. Тъй като съм била на такива гонки и съм карала, знам някои номера. Нека бъда примамката и да ги издухам, тези ето се мислят за нещо повече, а той да започне престрелката. Ще се включа като ги издухам. А подкреплението ще се присъедини. Е, RM, нека видим, кой е кифлата.

Запалих колата и се построих.Така и не ми обърна внимание.Гледах опонентите си през стъклото.Съседката ми ме погледна много злобно и някак си предчувствах нещо.Не знам, щях да я виждам доста пъти, предполагам...

Най-сетне, важната клечка забеляза че колата не е до него и на бегом дойде и почна да удря по стъклото. Започнаха да отброяват времето за старт. Запалих отново автомобила, изръмжах няколко пъти, сложих крака си на газта и когато чух звука за потегляне, оставих надзирателя ми да удря единствено пепелта, която остана зад колата.

Благодарна съм, че служебният автомобил е хипер мощен, но и жената за която споменах, не се предаде.И двете бяхме почти на равно. Усилих колкото си може повече скоростта и я заминах, като направих рязък завой, за да и пресрещна пътя. извадих пистолета си от жабката и започнах да стрелям по стъклото ѝ. Колата ѝ се блъсна в дърво, но явно всички останали бяха част от играта и те атакуваха.Обстрелях, няколко в рамото, но мен също ме раниха.Дясната ръка, точно под рамото. Шурна кръв и се чудя, дали не е нещо по сериозно от просто одраскване...

Когато престрелката свърши и всички бяха отведени, отидох при RM.

-Ти нормална ли си?-попита ме той и може би щеше да ме удари, но се спря и замръзна като ме видя да се държа за ръката,по която така или иначе имаше кръв

-Ти си ранена.-каза той и ме придърпа към себе си

Махна лявата ми длан и се загледа в раната. После ме вдигна на ръце и ме сложи на  предната седалката в колата му. Отвори жабката си и взе едни парцал, който всъщност не беше парцал, а нарязана стара риза и леко я завърза около раната. После седна на шофьорското място.

-Ще те заведа при мой приятел.-каза той

-Не, искам да ме закараш до вкъщи. Сама ще се оправя.-казах аз

-Това не е шега работа, така че поне сега ме послушай.-каза той

-Пак не, ако толкова много искаш да ми се окаже лекарска помощ, ме закарай до<<адреса на Лиса>>.-казах аз

-Не схванах.-каза той

-Спри ще сляза.-казах аз

-Добре, ще те закарам там където каза.-каза и повече не продума

Пристигнахме и тъкмо щях да сляза, но той ме спря.

-Ще те придружа.-каза той и заедно слязохме

Качихме се заедно до апартамента ѝ и позвъних. За мое щастие отвори.

-А, Джеси?-каза въпросително и тогава си махнах дланта от покритата ми вече рана, но това не я спря да кърви

Очите  ѝ се разшириха.

-Джесика.-каза тя ядосано и ме грабна за окървавената ми ръка и ме повлече към стаята ѝ

-Да ме подлудиш ли искаш?-каза тя и извади аптечката си

Излегна ме на лявата ми стана и махна напоеният с кръв парцал. Почисти раната ми с спирт предполагам, но едвам се сдържах да не извикам.Щипе та се не трае... После проми с вода и се наложи да ме шие. Чувството на играта и конеца, които пробиваха кожата ми, беше просто неописуемо. Болеше, но и беше приятно... Приключи с шиенето и за всеки случай ме уви в бинт.

-Като стана личен лекар, ще си първият пациент.-каза тя и се засмя нервно

Изправих се и видях как RM наблюдава от полуотворената врата.

-Ти защо не си тръгнал?-попитах го аз

-Чакам те, ще те закарам до вас и после ще се върна.-каза той

-Кой е казал че ще се прибирам?-казах аз и ведро и станах

-Прибираш се, не ми трябваш за сега.-каза той

-Не си познал, приятел.-казах аз и тогава Лиса, застана пред мен

-Прибери се и си почини, не е лека раната ти, Джеси. Не се прави на герой.-каза тя

-Лиса, добре съм, познаваш ме, няма да се прибера.-казах аз и си взех връхното, което бях тръшнала на някъде

Минах покрай него и тръгнах по стълбите. Чух стъпките на "колегата" ми, обаче не ми пука.

-Стой.-каза той и ме обърна към него

-Добре ,ще дойдеш с мен до районното, но после ще те закарам до вас. Това е условието.-каза той

-Съгласна съм.-казах аз

Стигнахме до районното. Влязох в съблекалнята, за да махна роклята. Тогава RM отвори рязко съблекалнята и тъкмо си махах роклята. Обърнах се, защото чух отварянето на вратата и го видях.

-Марш навън.-казах аз и тряснах вратата под носа му

Какво наблюдава?

Преоблякох се в моите дрехи,а той беше в стаята за разпити.

Г.т.RM

Тази новата щеше да провали всичко, но някак си планът и беше успешен. Щях да и се скарам, след като се успокой обстановката и сигурно щеше да се разреве като предишната. Когато я видях да се държи за ръка, за първи се почувствах странно. Дори за себе си толкова не съм се тревожил. Исках да я закарам до болницата, където работи Хоби.

Хоби е една от най-добрите ми приятели. Лявата ми ръка и опора. Лекар от две години и единственият на който съм позволил да ме пипа когато съм ранен. Имам му доверие и затова знаех че щеше да се съгласи и да види и Джесика.

Но тъй като госпожица правя каквото си искам е опорито магаре, ме накара да я закарам пред някакъв блок. Качихме се заедно и отвори едно момиче. Изглеждаше на възрастта на Джесика.Но как така? Тя значи все още не е завършила. И ѝ има доверие. Определено е доста странна.

Надничах пред полуотворената врата и гледах какво прави. Разбираше си от работата, но се изненадах от друго.Какво ми стана? Грижа ме е за нея...

Изчаках я, защото исках да я закарам до тях, но тя отново показа опорития си характер и отказваше. Примирих се. Да, за първи път се примирих, пред някого и особено момиче. Опредено ми влияе по някакъв начин.

Заедно отидохме до районното. Тя се насочи към съблекалнята, но и аз трябваше само да оставя бронежилетката. Без да искам отворих вратата и я видях как си съблича роклята. Беше с гръб към мен и забелязах че имаше татуировка малко под врата-"DO IT" и пистолет под надписа. Какво ли означава това? Но бързо си отделих погледа, защото се обърна към мен. Сутиена ѝ беше черен и над бельото ѝ имаше още една татуировка, но не можах да я видя. Тръшна вратата под носа ми и да... Неловко...

Отидох в стаята за разпити. Там беше, тази която издирвахме от доста дълго време.

-Така...-казах аз и хвърлих папката с досието ѝ

-О, пак се виждаме RM.-каза тя

-Не разбра ли че номерата ти не минават пред мен.-казах аз и си изтеглих стола и седнах срещу нея

-Знам, много добре те познавам, Нам.-каза тя и се опита да се надигне и приближи към мен

-И какво знаеш, Леа?-попитах я аз

-Пусни ме криминалистче и няма да си имаш проблеми.-каза тя

-Кажи къде е MG.-казах аз

-Дори да ти кажа къде е днес, утре ще е на друго място така че, спри да го търсиш.-каза тя

-Просто отговори.-казах изнервено

-Само колко си приличате и двамата, понякога не мога да ви понасям и двамата.-каза тя

-За разлика от него не се крия.-казах аз

-Не се крие, подготвя всичко.-каза тя

-Кое е това всичко?-попитах аз и чух отварянето на вратата зад мен

Мразя някой да ми прекъсва разпитите.Беше Джесика. Просто чудесно, сега как да кажа  на този таралеж в гащите да се разкара.

Гледаше ту мен, ту Леа.

-Може ли да излезеш.-казах аз като се обърнах към Джесика

-Защо? Какво толкова тайно има?-каза тя и седна на стола ми

-Втора която да ме ядосва не ми трябва, така че ако обичаш.-казах и се протегнах за да отворя

Гледаше ме с неразбиране, но стана и си тръгна.

-Коя е?-попита Леа

-Не те интересува.-троснах се аз

-Да не е поредната ти жертва в леглото.-каза и се засмя

-Не ме познаваш,за да говориш така за мен.-казах аз и просто ми втръсна от тази

-Не се прави, просто си женкар, който търси забавление и нищо друго.Познавам момичетата,,които си изчукал.-каза тя

Стиснах ръката си в юмрук, но успях да се сдържа.

-Пусни ме да си ходя, просто нямате доказателства, за де ме арестувате, защото мястото е собственост на съдружника ми MG.-каза и се усмихна мазно

Тази някой път ще я удуша. Станах от стола и откопчах белезниците ѝ. Гледахме се в очите в продължение на няколко секунди, а после тя мина покрай мен, като се застоя.

-От истината боли, но от нея повече ще те боли.-прошепна му тя и изляза навън

Какво ми каза тази преди малко?!

Г.т. Джесика

Жената, която изпреварих в гонката, беше в стаята за разпити. Коя ли е, че да я разпитва, господин много знам? Когато влязох и той най-нахално ме изгони, изчаках отвън и тази жена, щеше да ми разбие муцуната с вратата.

-Малко внимавай!-казах аз остро

-Ти да мълчиш, новачке.-срепчи ми се и си взе нещата

Замълчах си, все пак по умният отстъпва пред по простият.Стоях и гледах. Личи си, че не е чиста, но коя ли е?Както я гледах и размишлявах на ум, се обърна срещу мен и видях, че не е толкова вързасна, може би по голяма от мен с една или две години, но тежкият грим я застарява още повече.

-Да знаеш ще бъдеш поредната му жертва.-каза тя и се врътна си и тръгна

На кого? Не схванах...

Обърнах се и влязох в стаята.RM беше седнал на масата и си разглеждаше телефона си. Беше ядосан.

-Коя е тази?-попитах аз и седнах срещу него на стола

-Леа Браун, приближената на човека, който се опитвам да заловя от 2 години.-каза той

-Аха, а кой е той?-попитах отново аз

-MG, никой не знае истинското му име.-каза той

Чакай, не може да бъде, този за който си мисля...

(Дали думите на Леа, не са едно предупреждение към двамата или са измишльотина на нечестен човек? И кой ли е човека, за който се припознава Джесика?)

Хей, хора,съжалявам че качвам главата толкова късно и пропуснах вторника, просто вкъщи е хаос и трябваше да оправям. Обещавам да съм по редовна вече и до скоро...