Г.т.Джеси

Радвам се че това са последните три кашона и куфара ми с дрехи, които трябва да закарам до Сеул. Ще ми липсваш Тегу, но наистина смятам да се реализирам в Сеул, все пак това е столицата и всеки може да преуспее.Преди да тръгна се сбогувах с родителите си и потеглих.

Уморих се да карам вече почти 3 часа. Нямаше да преживея да мина това разстояние още веднъж. Пристигнах и леко се отчаях че всички кашони горе и тези тук очакват само мен, за да ги разстоваря. Защо на мен?

Качих всичко от колата в апартамента си и честно си казвам, дорева ми се. Страшно съм уморена, но утре съм на работа и трябва да си оправя поне дрехите. Оправих си косата на един хлабав и небрежен кок и се заех с куфара ми.

Извадих дрешките си и ги подредих в гардероба. След това реших да разтоваря някои кашони. Това безкрайно занимание ме отчая още повече, затова просто се тръшнах на пода и така гледах тавана на новата ми стая. По точно в миналото е щяла да бъде стаята ми, но уви родителите ми решили да се преместят в Тегу и така е останал този апартамент. Поне за това имам късмет иначе и да си търся квартира, щеше да бъде чудо как още съм оживяла...

Мислех си, дали ще се разбирам със всички или както винаги досега да бъда трън в очите на всички.Имам особен характер и хората трудно ме понасят, затова си имам само една приятелка.

Мин Лиса познаваме се с нея още от гимназията. Тази година ѝ е последната в университета и ще започне работа като лекар. Много се радвам че ще се виждаме по често с нея, защото тя учи в Сеулския университет, а аз си останах в Тегу. Виждахме се по време на ваканциите, но не е същото...

Докато си мислех за нея се почука на вратата. Станах от пода и отворих. Точно от това имах нужда в момента. Беше Лиса. Нахвърли ми се на врата и дори се строполихме в коридора.

-Как ми липсваше...-каза тя като не се отлепяше от мен

-И на мен, ама нека станем от пода и да отидем в стаята ми.-казах аз

Изправихме се и я насочих към стаята ми.

-Оле, колко много багаж...-каза тя и седна на леглото ми

-Не стига и това че утре съм на работа.-казах аз

-Ще се оправиш, ти си силно момиче.-каза тя-И мисля че това което нося, ще те развесели.-добави и извади две кутии със сладолед

-Обичам те!-казах аз и отидох до кухнята, за да взема лъжички

Седнахме на леглото ми и започнахме да си говорим и да хапваме сладолед.

-Нямам търпение да започна работа.-каза тя

-Ако ми се случи нещо, първо ти ще ме спасяваш.-казах аз

-Пепел ти на езика, ще се пазиш.-каза тя

-В моята професия, не съществува "пазя се"и "страх ме", просто трябва да не си непоколебим пред отсрещният човек и точно заради това ти казвам, ти ще човека на когото разчитам.-казах аз

-Да не говорим за това сега, не мога да си го представя дори...-каза тя

-За всичко си има първи път.-казах аз

-Айде да говорим за нещо друго, вълнуваш ли се?-попита ме тя

-Ами малко, в смисъл искам да се разбирам с всички.-казах аз

-Никога не са те мразели, по тази логика и аз днес нямаше да съм тук и да се тъпчем заедно със сладолед.-каза тя

Засмях се.

-Ти си друг човек, Лиса...-казах аз

-Спокойно, все пак колегите ти, няма да са онези от училището, може и да са по благоразположени към хората, за разлика от нашите олигофрени...-каза тя

-Винаги успяваш да ми вдигнеш настроението.-казах аз през смях

-Сега ми покажи какво ще обличаш утре.-заповяда ми тя

-Не съм мислила.-казах аз

-Да направиш впечатление на някой колега.-каза тя и започна леко да ме побутва и гледа первезно

-Айде пак обърна нещата...-казах аз

Станах и отворих гардероба си. Гледах го в продължение на една минута и избрах.Една бяла тениска и черните ми дънки, заедно с коженото ми яке или дънковото, зависи от времето сутринта...

Гледаме странно.

-Ти май не искаш да си хванеш приятел...-каза тя

-Категорично не.-казах аз

-Ако още мислиш за онзи, щете набия.-каза тя

За мое щастие не ми чете мислите...

-Няма смисъл да мисля за него, при положение не е в Сеул.-казах аз

-Абе де да те знам...-каза тя и стана-Аз ще те оставям, имаш си доста работа,а и утре съм на лекции.-каза и ме прегърна

-Чао.-казах аз

След като приключих бях много щастлива от факта че успях. Взех си душ, облякох си пижамата и си легнах.

Ето я и главата. Надявам се засега да ви харесва. Целувки и до скоро...