Гл.Джес
Събудих се от доста странен сън. Може би беше нещо страшно, защото изтръпнах. Дръпнах си ръката от тази на Джуни инстиктивно и се изправих.
-Добре ли си?-попита ме той като се изправи след мен
-Да, просто сънувах нещо...-казах аз и отново хванах ръката му
-И мен стресна така.-каза той и ме целуна
-Колко е часът?-казах и извадих от джоба на якето ми телефона ми
Беше 7:48.
-Може и още малко да поостанем.-каза той
-Няма значение за мен.-казах аз
-Има неща от снощи, а и сега въздуха е адски чист, хайде.-каза той и изляза от колата
Аз излязох и се разтегнах хубаво.
-Снощи съм заспал бързо и не чух за вторият ти татус.-каза той
-Аз и не разказах, просто казах че е от тежък период.-казах аз
-Кой те нарани освен MG?-попита ме той
Въздъхнах тежко.
-Казваше се Ийон. Толкова много го обичах, но той така и не разбра и той си беше намерил приятелка. И така. Трудно го преживях...-казах аз
-Сега се казва Намджун, нали?-каза той
-Да.-казах аз и се засмях
Доизядохме нещата от снощи и решихме да се прибираме.
-Знам, че мразиш да пътуваш дълго, после да се разменим?-попита тя
-Не, няма нужда.-каза той и хвана ръката ми
*в Сеул*
-Благодаря за тази разходка, беше освобождаващо.-казах аз и го целунах
-За теб, винаги, скъпа.-каза той
Телефона ми звънна. Беше Джимин.
-Да, Джимин.-казах аз
-Предполагам, още си с RM и знам, че сте отпуска, но се налага да дойдете, имате задача.-каза той
-Окей, идваме.-казах аз
-Тоя дребос винаги прекъсва всичко.-каза Джуни
-Еми, късмет, сега трябва да отидем в полицията, чакат ни.-казах аз
-Окей, ако искаш се преоблечи, няма да ти бъде удобно с рокля.-каза той
-Мхм, ей, сега се връщам.-казах аз
Качих се горе, облякох една тениска и едни дънки и слязох долу.
Гл. т. Намджун
Реших да звънна на сестра ми, за да и кажа, че ще закъснея.
-Добро утро, красавице!-казах аз
-Добро утро! Къде си?-попита ме тя
-На път за полицията, викнаха ме за случай.-казах аз
-О, стига бе, нали имаш колежка, защо тя не се заеме?-попита тя
-Тя се занимава с друг случай, ако беше свободна щеше да го поеме тя, трябва да отида.-казах аз
-Както и да е, вечерта ще се прибереш ли, все пак утре тръгвам сутринта.-каза тя
-Естествено. Всъщност, може ли ще един човек да дойде?-попитах аз
-Какъв човек?-попита ме тя
-Просто кажи дали може.-казах аз
-Ами да, става.-каза тя
-Супер си, окей ще се видим по-късно.-казах аз
-Готова съм, нека тръгваме.-каза Джес
-Мхм, в прочем вечерта си свободна нали?-попитах аз
-Вечерите почти винаги са ми свободна, освен ако не съм с теб или с Лиса.-каза тя
-Добре, ще дойдеш ли тази вечер вкъщи на вечеря да се запознаеш със сестра ми?-попитах аз
-Ъм...чакай, я пак.-каза тя объркано
-Като осмислиш въпроса ще ми отговориш.-казах аз
Гл. т. Джесика
-Като осмислиш въпроса ще ми отговориш.-каза той
Аз го осмислих, ама не знам какво да правя. Не е лш много внезапно. Страх ме е. Ако момичето не ме хареса. Ако започне да задава въпроси. Ох...
-До края на задачата имаш време. Всъщност нямаш, защото ще си те взема просто до вкъщи.-каза той
-Тогава, защо ме питаш да се притеснянам.-казах аз
-Да не си мислиш, че те отвличам.-каза той
Започнах да се смея.
-Така си е. Казвам ти истината.-каза той
*в районото*
-Джимин, объркал си екипа, не се занимавам с драматизирали тийнеджъри.-каза Джуни
-Знам, но те са в отпуска, всички излизат в отпуска сега и се сетих за вас.-каза Джимин
-Може ли да говорим с бащата, може да ни каже нещо повече за дъщеря му.-казах аз
-Да, пратих го в кабинета ви.-каза Джимин
-Офффф...-измрънка Джуни
-Стига си мрънкал. Дете е, не осъзнава действията си.-казах аз
-Просто драматизира.-каза той
-Не е така. И ти си бил тийнеджър някога и ти си искал да избягаш и ти си искал нещата, които имаш сега. Всяко дете има нужда да бъде изслушано.-казах аз вече ядосана от детинското му поведение
-Здравейте, извинете, че се забавихме.-казах аз
-Няма защо да се извинявате, все пак аз ви прекъсвам отпуската.-каза мъжът
-Работата е по-важна на моменти. Сега...-започнах да му задавам въпроси за дъщеря му
Разпитах го за места, където ходи и дали носи нещо, което може да ни помогне. Носеше един дневник. Отворих го, макар да знам, че не е хубаво да се меся в личните работи на хората, но се налагаше. Разлистих и намерих нещо.
-Джуни, ще провериш ли в системата, кога потегля влака за Бусан.-казах му аз
-Съмняваш се да тръгнала сама?-попита той
-Да.-казах аз и му показах страницата
"Искам да напусна това проклето място..."
Бусан 1034
Раницата, дрехи, парите...
-Какво липсва от вещите й?-попитах аз
-Раницата й с която излиза обичайно, спестените й пари, някой дрехи.-каза бащата
-Бързо провери, а аз ще звънна на екипите в Бусан и Сеул  да проверят гарите.- казах аз
-Ще открием дъщеря ви, може да ни изчакате тук или да се приберете, ние ще ви осведомим.-казах аз
-Благодаря ви много.-каза мъжът
-Няма за какво, това ни е работата.-казах аз и набрах номерата им
-Първият влак е потеглил сутринта в 9 часа, а вторият ще пристигне и тръгне след 15 минути.-каза Джуни
-Аз говорих с екипите отиват да проверят.-казах аз
-Нека отидем, може да е там, ако види полицейски коли, ще скрие, а това ще усложни ситуацията.-казах аз
-Окей, хайде.-каза Джуни
Качихме се в неговата кола и потеглихме към гарата. След няма 10 минути бяхме там, тъкмо на време.
-Видяхте ли я?-попитах аз
-Не, има много хора за този влак.-каза колегата
-Аз ще отида с тях да огледам във влака, ти огледай вътре в гарата.-каза Джуни
-Окей.-казах аз и се разделихме
Добре, ако беше едно 17-годишно момиче, което скоро е изгубило майка си, къде ще отидеш?-замислих се аз докато обикалях наоколо
Аз обичах да стоя на покрива на блока в който живеехме, когато свършех в сервиза. Това ме успокояваше и ми напомняше за мама. И тогава ми светна. Ами да, покрива. Насочих се към стълбите.
-Не може да влезете, госпожице.-спря ме един полицай
-Аз съм криминалист от първа степен.-казах аз и си показах значката- трябва да проверя покрива за едно изчезнало момиче.-допълних аз
-Госпожице, не може никой да стигне покрива, без да мине покрай мен.-каза той
-Попречвате на колега да си свърши работата, а и в тази суматоха, едно дете, лесно би минало покрай вас, без да забележите. Така, че ако обичате.-казах аз и той се дръпна
Отворих вратата и се качих по стълбите. Отворих вратата и излязох на покрива. Тогава я видях. Беше горе.
-Хей.-казах аз
-Коя си ти?-попита ме тя и стана веднага
-Аз бих те попитала същото и аз идвам тук да гледам небето.-казах аз
-Вечера не беше тук.-каза тя
-Бях на реката, ходила ли си?-попитах я аз
-Да, с родителите ми.-каза тя
-Мога ли да седна до теб?-попитах я аз
-Мхм.-каза тя
-Как се казваш?-попитах я аз
-Санха.-каза тя
-Аз съм Джесика.-казах аз
-Някъде ли ще ходиш или просто винаги носии всичко като мен?-попитах я аз
-Всъщност съм тук за влака за Бусан, но...-спря тя
-Не ти се пътува?-попитах аз
-Искам, но не знам, изплаших се като видях влака и се скрих тук.-каза тя
-Не си ли с вашите?-попитах аз
-Не, сама съм.-каза тя
-А защо точно за Бусан, защо не например, Тегу?-попитах я аз
-Родителите на майка ми живеят там.-казах аз
-На гости на баба и дядо, колко мило.-казах аз
-Да, но ме е страх.-каза тя
-Нормално е, ако за първи път ще пътуваш самичка.-казах аз
-Попринцип искам да избягам от тук.-каза тя
-Защо? Градът е супер, дава възможност за реализация.-казах аз
-Майка ми почина преди 2 месеца. Всичко ми напомня на нея. Не мога повече тук.-каза тя и се разплака
-Разбирам, аз си чувствах по същият начин. Аз съм от Тегу. Майка ми почина преди 6 години и абсолютно всичко ми припомняше за нея. Разбирам те какво е. И аз исках да избягам, но с баща ми трябваше да живеем. Трябваше да му помагам в сервиза и така, забравих за тези натрапчиви мисли и се фокусирах върху настоящето. Защото нито аз, нито ти може да върнем миналото, но поне се успокоявам с това, че и тя ме обича, въпреке всичко.-казах аз
-Съжалявам за загубата ти.-каза тя и ме прегърна
-И аз за твоята.-казах аз
Може би изглеждам коравосърдечна в очите й, защото не плача, но това съм го преживяла и нямам сълзи за това.
-Няма смисъл да бягаш. Ще стане по-зле. Намери си работа или хоби, което да те разсевай. Подкрепяй баща си, това е тежко и за него, макар и да не го показва. Опитай се да бъдеш силна. Живота ни учи да бъдем такива от малки. Плачи, когато поискаш, изливай болката си, но не наранявай другите, които те обичат.-казах аз
-Много нараних баща ми, нали?-попита ме тя
-Разтревожен е. Аз съм от полицията. Подал е сигнал за изчезването ти. Донеси дневника ти и от там разбрахме, че си тук, а се досетих, че си тук.-казах аз
-Не приличаш на полицайка.-каза тя и се засмя
-Радвам се, че не бягаш.-казах аз
-Не, осъзнах, че няма смисъл да бягам.-каза тя
-Радвам се, че ти помогнах. Сега ще слезем ли долу, за да те отведем при баща ти и деня да приключи добре за всички ни.
-Да.-каза тя и тръгна след мен
Слязохме по стълбите. Онзи полицай ни чакаше.
-Казах ли ви.-казах аз след като се появи Санха
-Но...-каза той и остана зашеметен
Джуни и екипа бяха пред входа.
-Браво на теб.-каза Джуни
-Ние ще я занесем при баща й.-каза колега
-Не, моя отговорност е.-казах аз
-Аз звъннах на Джимин, че я открихме и идват с баща й.-каза Джуни
-Добре и това е вариант.-казах аз с половин уста, защото ме се сърдя
-Благодарим ви за помощта момчета, може да си вървите. Лека вечер.-каза Джуни и изпрати екипите
-Радвай се,че дойдох аз, защото ако беше дошъл онзи батко, щеше да те завлече насила от покрива.-казах аз на Санха
-Аз ще се измъкна.-каза тя
-Повярвай ми, не можеш, пробвала съм.-казах аз и след това осъзнах какво изръсих
О фък...
-Ууу, вие сте заедно.-каза тя
-Не точно, просто... странни взаимоотношения.-казах аз
Странни взаимоотношения? Какво по дяволите трябва да е това?
Тогава видях Намджун пред нас и ме гледа повече от озадачено. Майко мила, забърках я страхотно.
-Окейййй, това ли трябва да е тате?-попита Санха
-Мхм. Нека отидем.-казах аз, само за да избягна Джуни в момента
Санха отиде при баща си и го прегърна. Обичам моментите баща- дъщеря. Може би, защото само тях съм преживявала. Но това, наистина ме трогна много.
-Много ви благодаря!-каза бщата отново
-За мен беше удоволствие да се запозная с тази млада красавица.-казах аз
-Благодаря ти за съветите, Джеси.-каза Санха
-За нищо.-казах аз и се усмихнах
Двамата тръгнаха надолу по парапета.
-Съжалявам, че ви провалих отпуската, но беше за добро.-каза Джимин
-Не се извинявай, не го слушай RM, той си е такъв, ти го познаваш по-добре.-казах аз
-Да, аз съм в странни взаимоотношения със всички.-каза Джуни зад мен
-Ъм, окей, аз ще тръгвам, ще се видим утре, Джес.-каза Джимин и се качи в служебната кола и потегли
За малко да поискам да ме закара, защото знам, какво ме очаква. Нищо не ми каза, а тръгна и аз го последвах.
-Какво означава, странни взаимоотношения?-попита ме той
-От къде да знам, просто го измислих, за да отбегна въпроса й.-казах аз
-Не можа ли да кажеш просто: Може да се каже.-каза той
-Не се сетих.-казах аз
-Глупачето ми то.-каза той смейки се и ме целуна
-Ще те оставя пред вас, за да се преоблечеш.-каза той
-Имам още време, не мога да дойда просто така, трябва да взема нещо, така че ако искаш ме остави пред нас и тръгни към вас. Аз ще ти звънна, за да ви пратиш адреса.-казах аз
-Живея далеч от теб, по-добре ми звънни като си готова, за да те взема.-каза той
-Добре, щом настояваш.-казах аз
*вече вкъщи*
Нямам достатъчно време, за да направя сладкиш, затова просто ще взема нещо. Взех си душ, отворих гардероба и огледах всичко. Ох, гирдероба ми плаче за подреждане отново. Добре, реших да действам по-бързо. Взех дънковата ми пола и една по официална тениска.Обляках се набързо, сложих си малко грим, оправих косата си и се насочих към най-близката сладкарница. Избрах някакъв черешов сладкиш. Дано никой от тях двамата не е алергичен или не обича череши. Взех го и му звъннах.
-Пред блока съм.-казах той
Гл.т. Намджун
Прибрах се вкъщи. Сестра ми беше готова с вечерята и гледаше драма.
-Здравей, оппа!-каза тя
-Хей, хей!-казах аз и отидох при нея и я целунах по челото
-В настроение си.-каза тя
-Може да се каже.-казах аз
-Какво стана с госта ти?-попита ме тя
-Ще ми звънне да я го вземя, защото не знае, къде живея.-казах аз
-Оке.-каза тя
Изкъпах се и всеки път като се сетя за онези две думи започвам да се смея. Това наистина ми оправи настроението. Облякох едни шорти и потник и дори мислех да изляза по-рано и да бъда пред тях.
-Ще отида да го посрещна, идвам след малко.-казах аз и се насочих към апартамента й
След може би 30 минути бях пред тях.
Чаках да ми звънне. Какво е облякла? Какво ли е взела, тъй като не е било етично така. Обичам паниката й понякога. Звънна ми.
-Джуни, готова съм.-каза тя
-Пред блока съм.-казах аз
-А, окей, идвам до пет минути.-каза тя
Къде е ходила? Сигурно до сладкарницата. Загледах се в посоката от където се съмнявах, че ще дойде и тя се появи на хоризонта.
Много е красива в тази пола. За първи път я виждам в нещо различно от дънки и рокля.
-Хей, хей!-каза тя
-Невероятна си.-казах аз и я целунах
-Не ме ласкай, а карай, защото сестра ти, ще си помисли, че съм много бавна и че съм твърди голяма кифла.-каза тя
Започнах да се смея.
-Нищо няма да си помисли, сестра ми е кифлата в ситуацията, защото се готви много.-казах аз
-Просто карай.-каза тя
*следва продължение*