Гл.т.Джуни
Сряда ...
Отново сънувах нещо странно и се събудих. Оставих снимката на шкафчето до леглото ми и слязох долу. Сестра ми тъкмо влизаше.
-Къде беше?-попитах я аз като тръгнах към нея и я прегърнах силно
Обикновенно и тя ме прегръщаше силно. Какво й има? Пуснах я и й се усмихнах.
-Бях при jiwoo и съжалявам че не ти звъннах, просто батерията ми падна.-каза тя
-Добре, аз ще направь закуската, като си готова слез.-казах аз
Захванах се да направя сандвичи.
Гл.т.Geongmin
Прекарах цялата вечер с Мартин. Наистина е невероятен. Имаме доста общи интереси. Стана 8 часа. Закараме пред къщата.
-Убеди го да се приберете в Сеул.-казами той
-Ще ти звънна по късно, докато пътуваме.-казах аз и му намигнах
-Колко подла си можело да бъдеш...-каза той и се засмя
-Просто искам всичко да приключи най скоро време.-казах аз
-Разбрахме се снощи, така че когато си готова, ще бъдем заедно.-каза той и ме целуна
Слязох от колата и си отключих. Брат ми беше станал току що и ката ме видя ме прегърна силно.Дали въобще му пука за мен, за да не каже на сестра си, за това в което се е превърнал. Излъгах го и се качих в стаята ми. Взех си душ и се преоблякох, като си стегнах багажа.
-Хей, защо прибираш багажа?-попита ме брат ми
-Щях да ти кажа, като сляза долу, но така и така си се качил. Трябва да се прибера до петък, така че, предлагам да хапнем и да тръгваме за Сеул да си оправя багажа.-казах аз
-О, добре, няма проблем.-каза той и изляза от стаята ми
Бях готова и слязох долу. И двамата ядохме без нищо да си кажем. Подредихме в кухнята, взехме си нещата и когато си оставях чантата, видях подалъчна чанта. Тя падна и видях вътре плюшена играчка. Да не е за онази, Джесика. Оставих го така и се качих в колата. Брат ми затвори багажника и седна в колата. Остави си ключовете за къщата и запали двигателя. Отново нищо не си казахме, а и за мен просто това че бяхме в колата беше мъчение. Исках да му се развикам или просто да го питам защо не ми е споделил. Може би мина час и спряхма на бензинонстанция.
-Аз ще се разтъпча, исках ли нещо?-попита ме той
-Не, аз ще остана в колата.-казах аз
-Окей.-каза той и се насочи към магазинчето
Докато мислех за нещо, телефона му звънна.Взех го и беше ❤🔒My BaBy🔞😈.
Сигурно е онази. Видях че и брат ми идва и оставих телефона на мястото си. Влязе и тъкмо затвори.
-Взех ти студен чай.-каза той като ми подаде бутилката
-Благодаря.-казах аз и я взех
Тръгнахме като той й звънна. Реших и аз да пиша на Марти.
Гл.т.Джуни
Когато се върна в колата, видях че Джес ми е звъняла и сестра ми 100% е видяла. Еми, няма да крия повече, а и тя предположи, така че. Звънах й.
-Ало-казах аз
-Хей, Джуни, съвсем изключих че си в отпуска, но набързо да те питам.-каза тя и аз я прекъснах
-Спокойно, прибирам се в Сеул, утре съм на работа.-казах аз
-А, защо?-попита ме тя
-Ще ти разкажа в 17 и ще те чакам пред вас.-казах аз
-Сестра ти е до теб, нали знаеш...-каза тя
-Е и?-казах аз
-Добре, значи утре ще оправим едно нещо.-каза тя
-Не се тревожи, липсваш ми.-казах аз
-Ти съвсем превъртя, не се издавай...-каза тя
-Чао, бейби.-казах аз и затворих като се засмях леко
Гл.т.Geongmin
"Марти, в момента пътуваме за Сеул😏"
"Браво, ще се видим вечерта, нали?"
"След 17 може, защото брат ми ще излиза на среща с онази"
"Как разбра?"
"Говорят в момента и хич не му пука че съм тук😒"
"Той е разбрал че ти си се усетила и затова, жалко че си играе с всички..."
"Добре тогава, на всички ли е вземал плюшени играчки?"
"Нова тактика"
"Не мисля, но ще разберем"
Пътувахме още час и вече пристигнахме.
Гл.т Джуни
Часът е 16 часа. Оставих си нещата и влязох да си взема душ. Облякох една черна тениска и дънки, взех зайчето  и отидох при сестра ми.
-Хей, аз излизам.-казах аз
-Добре, приятно изкарване.-каза тя
-Чао.-казах аз и се измъкнах
Минах през един магазин, за да и взема роза. Пристигнах пред тях и я чаках.
Гл.т.Джес
Прибрах се в 16 и бързо успях да се оправя. Облякох това:

И тръгнах надолу по стъпалата. Когато слязох Джуни ме чакаше.

Черна тениска, черни дънки и бели кецове, класически Джуни.
-Принцесо.-каза той и ме прегърна много силно
-Затвори си очите!-каза ми той
Следвах командатя му.
-Можеш да ги отвориш.-каза той
Първото нещо което видях бяха две ушички подаващи се от чантата и второто беше розата.
-Ооо.-казах аз взех първо чантата
Вътре имаше зайче и обецата ми беше закачена на него.
-Нямаше нужда.-казах аз и не спирах да се усмихвам
-Мислих много и реших това, не знаех дари ще ти хареса, но все пак.-каза той
-Много е сладко...-казах аз и го целунах
-Това беше за обецата, спомням си.-казах аз и ме намигнах
-Аа, не сме договаряли за тази цена, бейби, каза че искаш по висока.-каза той
-Щом искаш...-казах аз и започнах да се смея
-Хайде да вървим.-каза той
Качихме си в колата и Джуни тръгна нанякъде.
-Къде отиваме?-попитах го аз
-На брега на реката.-каза той
-Но това е на 5 часа път.-казах аз
-Знам че малко ще усъмнем, но знаеш ли, може утре да не ходим на работа.-каза той
Взе си телефона и набра някого.
-Джимин, ще пуснеш ли един ден отпуска на Джес.-каза той
-Ще ти връщам услуга, хайде чао.-каза той и остави телефона си
-Опасен си.-казах аз
-Когато искам нещо го получавам, така че.-каза той с дяволска усмивка
Поклатих глава леко и гледах през прозореца.
Стана твърде тъмно и вече наближихме, имайки предвид че виждах отражението на светлините във водата. Спряхме и излязохме на чист въздух.
-Отдавна не съм идвал.-каза той като отваряше вратата на задната седалка
-От 5 години не съм идвала, с мои приятели от Тегу дойдехме за един ден и беше невероятно.-казах аз и се любувах на гледката
-Добре дошла на импровизирания пикник.-каза той и извади цяла чанта с неща за хапване
-Май ще се пълнее.-казах аз и си засмях
Седнахме на земята и започнахме да хапваме. Говорехме си за странни, необичайни случки от миналото си. Или по точно, той разказваше, аз нямах такива...
Беше 24 часа. Останахми само аз и той на крайбрежната.
-Хайде към колата.-каза той
-Тръгваме ли?-попитах го аз изненадана
-Да спим.-каза той
Залях се от смях.
Седнахме и пуснахме седалките възможно най назад.
-Та, защо не разказа нещо?-попита ме той
Аз бях завладяна от гледката през стъкления параван на колата.
-Нямам приключения, Джуни.-казах аз
-Не ти вярвам, изглеждаш като човек  които има много опит и приключения.-каза той
-Имам опит с поправянето на коли от сервиза на тате, може би татусите ми са приключение, защото никои от семейството ми не знае за тях.-казах аз
-Моля?-каза той
-Да, баща ми от малка ми забрани алкохола, цигарите и татутите, но последното ме изкуши най много и имам цели две при това.-казах аз
-Какви им са им историите?-попита ме той
-Ами първият татус е този на гърба ми "DO IT", точно след като за първи път стрелях по MG. И стрехлях защото от брат, ми ттана враг. А втория беше просто от тежък период, всеки го има.-казах аз и се сетих за тогава, аз на 18 той на 22 заключени в една стая...
Усетих как ми хваща ръката.
-Спокойно, аз съм тук.-каза Джуни нежно и така и не си махна ръката, въпреки че заспа след секунди. А аз продължавах да наблюдавам небето обсипано със звезди, които блестяха като капчици роса.