Гл.т.Geongmin/сестрата на Джуни и благодаря за поправката💜/
Събудих се към 18 от телефона ми. Беше непознят номер, затова не вдигнах. Видях че батко не е до мен и извиках няколко пъти името му, но не получих отговор. Онзи номер пак ми звънна. За да бъде настоятелен, може би не бърка номера ми.
-Ало.-казах аз
-Хей...-гласът на онзи в парка
-От къде знаеш номера ми?-попитах го аз
-Няма значение, чакам те пред къщата, нека се разходим.-каза той
-Мисля че прекрачваш границата на нормалното, така че остави ме намира.-казах аз
-Мисля че ще бъдеш заинтригувана от това бих ти разказал.-каза той
Замълчах и се чудех какво да кажа...
-Хайде излизай, чакам те.-каза той и ми затвори
Чудех се какво да правя, мислех да се обадя на брат ми, но Мартин не ми се струва лош тип, дори ми допадна, какво има да ми казва...
Взех си връхното и ключовете и излязох. Заключих и наистина ме чакаше. Влязох в колата и той ми се усмихна. Потегли на някъде.
-Какво имаш да ми казваш?-попитах го аз
-Като пристигнем ще ти разкажа всичко.-каза то
Гл.т Джуни
Прибрах се, но беше хипер тихо и тъмно.Поогледах се, но сестра ми я нямаше. По това време, къде ли е отишла? Реших да й звънна. Звъннях продължително, но така и не ми вдигна. Сигурно е при някоя приятелка, не знам. Качих се в стаята си и се преоблякох. Така и така съм сам, реших да направя видеочат с Джеси.
Гл.т.Джеси
Л

иса дойде вкъщи и уж щяхме да правим нещо като пижамено парти, но не точно. Решихме да пробваме всичките ми дрехи в гардероба. Знам, детска история, но открих рокли, които мислех че не съществуват. Тъкмо бях облякла една червена рокля, която е доста отворена горе и има чоукър ня врата. Много ми хареса, а мислех че нямам такава рокля... По често трябва да го правя. Телефона ми звънна.
~❤🤫😈Джуниии😁😍😘 ~

Видеоразговор
Ей сега я втасах... Вдигнах и му се усмихнах.
-Ууу, на къде така,котенце?-попита ме той
-Никъде няма да ходя, пробваме рокли с Лиса.-казах аз за да му намекна да не използва прякори
-Аха,здравей, Лиса...-каза той
-Здрасти.-каза Лиса, която беше червена от смях и мина покрай мен
-Ти защо ми звъниш?-попитах го аз
-Не мога ли? Забранено ли е?-каза той
-Не, просто не очаквах.-казах аз
-Радвай се че не съм пред теб, тази рокля не заслужава да бъде скъсана от мен.-каза той
-Ами ако някой ден бъда с нея?-попитах го аз
-Не обещавам нищичко,котенце.-каза той
-Не ми викай така, Лиса е тук.-казах аз
-И какво от това, както искам, така ще ти викам, котенце.-каза той
-Невъзможен си на моменти.-казах аз
-Това е талант.-каза той и се засмя
-Трябва да се преоблека, а и сестра ти може да те извика, така че до петък.-казах аз
-Чао и искам да носиш тази рокля на първата ни официална среща.-каза той
-Чакай какво...-кавах аз, но той вече ми беше затворил
-Искаш пица, котенце?-попита ме Лиса
-Такова котенце ще ти дам, че чак няма да го забравиш.-казах аз и хвърлих възглавницата отгоре й и тя започна отново да се смее
Гл.т Geongmin
-Та, за какво дойдохме тук?-попитах го аз
-Може би, ще ме помислиш за психопат или за някоя откачалка, но реших да ти разкажа, някой неща за брат ти.-каза той
-Какво за него?-попитах го аз
-Аз не ти казах когато се видяхме в парка, но аз познавам брат ти много добре. Той ме търси от 3 години насам. И не се обичаме много с него.-каза той
-За да ти търси, си от така наречените "лоши хора"?-казах аз
-Ами да, добре да кажем че съм от мафията, но това не е темата на разговора ни.-каза той
-Добре, какво ще измислиш за брат ми?-попитах го аз
-Та, за тези години съм го опознал много добре и не е това за което го мислиш.-каза той
-В смисъл?-попитах го аз
-Чист f*ck boy, нямат броика момичетата, които са били с него в леглото.-каза той
-Не мога да ти повярвам...-казах аз и седнах на земята като се хванах за главата
-Мислиш ли че ще ти говоря лъжи, яко нямам доказателства?-каза ми той
Извади си телефона и ми пусна клип. Наистина беше брат ми, които спи при някаква.
-Има и още, последният клип е със Джесика, за поредната му, която по ирония на съдбата е моя браховчедка и я мразя от дъното на душата си.-каза той
Гледах и не можех да повярвам нa това. Брат ми се е превърнал в това...Дадох му телефона и усетих как се свличам на земята и накрая седнах.
-Джесика, аз и брат ми бях неразделни като малки, но преди доста време семейството й катастрофира и леля, тоест майка й почина. Знаех че баща й и тя са виновни, защото постоянно се караха и просто мразеха леля.-каза той
-Аз също изгубих майка си, но за разлика от нея не съм го направила нарочно аз.-казах аз
Стояхме в мълчание около 5 минути.
-Защо ми казваш това, защо ми разкри всичко? Искаш нещо от мен ли?-попитах го аз
-Не точно, имам нужда от помощта ти, но има време.-каза той
-Какъв е плана ти? Ще убиваш Джесика ли?-попитах го аз
-Мхм, но ще примамим брат ти, тъй като той никога няма да те остави в беда, а онази заблудена гугутка, запленена от това че уж я обича и тя ще попадне в капана и бам, всичко приключва...-каза той
-Съгласна, при условие че няма да го нараняваш, после ще заминем ,нали?-попитах го аз
-Естествено,принцесо.-каза той
Мартин седна до мен и ме прегърна. Обвих ръце около него и сложих глава на рамото му. Искаше ми се да стоя така цяла вечер и всичко да бъде спокойно.
-Чакай, принцесо ли ми каза?-попитах го аз
-Да.-каза той
Надигнах главата си и към неговата и ме целуна. Въпреки че не е "добър" тип, а май се влюбих. А и няма нищо лошо да обичаш забраненото.
Стояхме така и гледахме звездите над нас. Не исках да се прибирам и да виждам единственият които мислех за близък.
Гл.т. Джуни
Звъннях на сестра ми над 10 пъти и не ми вдига. Къде е това момиче? Започнах да се притеснявам, но съм с вързани ръце. Беше ми неспокойно, дори не успях да заспя. Мотах се из къщата и се качих на тавана. Сетих се за кашоня със снимките. Извадих няколко и ги погледнах от друг ъгъл. Не от лошата страна, а от позитивната страна. Взех няколко и слязох долу. Оставих една от рамките долу на масата, една в тяхната минала спалня, една в стаята на сестар им и аз си легнах с едната. Гледах снимката в тъмното пространство и се сетих за това, колко бяхме щастливи, само аз, мама, тате и сестра ми. Кратко, но незабравимо...