Гл.т.MG
Успяхме дя избягаме, обаче онази малка лигла успя да ме уцели. Влязохме в колата и ми и потеглихме.
-Ако искаш, аз ще карам...-каза Леа
-Не, просто отвори лаптопа искам да видя камерите и също така, нали успя да му хакнеш телефона.-казах аз
-Последно сестра му е писала.-каза ми тя
-Прочети ми съобщенията, докато се заредят камерите.-заповядах и аз
-"Преди не беше такъв, з Бога?"
"Знам че ще се прибереш, въпреки всичко ме обичаш, оппа..."
"Пиши ми, мамка му..."
И преди 2 минути е писала.
"Чакам те в парка до апартамента"-прочете ми съобщенията
Пристигнахме пред моя апартамент и влязохме. Съблякох си ризата и на огледалота видях как кръвта тече надолу, като е оцапала не само ризата, но и сакото. Просто чудесно...
Седнах на дивана и взех лаптопа, през това време Леа дойде с аптечка и започна да чисти раната.
-Предполагам куршума не е мното навътре.-каза тя и взе една пинсета
Пуснах записите от камерите на залата първо. Значи собственика на хотела е приятел на онзи идиот. Как се прецаках, само... Те цяла банда се оказаха. След като чух разговора между RM и приятеля му, разбрах за какво говореше Леа.
-Вече разбрах за какво говореше тогава.-казах аз и тъкмо тогава извади куршума и едвач се сдържах да не изпсувам
Превключих камерите на първият етаж, а след това на вторият, където видях само как я носи на рамо.
Затворих лаптопа и започнах да мисля.
-Може да използваш сестра му като примамка.-каза Леа
Замислих се върху думите й и ми хручва идея. Леа вече беше готова и тъкма слагаше лепенката отгоре. Бързо сатанх и се насочих към спалнята къде си взех една черна тениска, облякох я и слязох долу.
-Къде отиваш?-попита ме Леа
-Имам работа за вършене, след малко се връщам.-казах аз
Запалих колата към въпросният парк. Пристигнах и слязох от колата по далеч. Видях я как се разхожда. Приближих се и тя се дръпна назад.
-Извинявай, припознах се.-казах аз
-Няма проблем.-каза тя
-Ти защо си навън по това време, почти полунощ е?-попитах я аз
-Чакам някого, а ти, каза че си се припознал?-попита ме тя
-Добре де, хвана ме, просто те видях и реших да ти правя компания.-казах аз и се усмихнах
-Няма други освен нас двамата тук, така че затова питах.-каза тя
-Да започнем наново... Аз съм Мартин, ти как се казваш?-попитах я аз
-Аз съм Сумин/не можах да открия никъде името на сестрата на RM, don't judge me и ако го знаете моля да ми го напишете, благодаря💜/-каза тя
-Хубаво име.-казах аз
-Ти май не си от Корея. От къде си?-попита ме тя
-Вярно е ,не съм роден тук, преди около 15 години се изместихме тук, заради леля ми.-казах аз
-Харесва ли ти нашата култура?-попита ме тя
-Да, като всяка друга си има своите качествата.-казах аз
-Къде искаш да живееш иначе?-попитаме тя
-Ню Йорк, там е страхотно, но първо трябва да си довърша работата и тогава може би ще замина.-казах аз
-Аз живее там, наистина е чудесно там.-каза тя
-А какво правиш тук тогава?-попитах я аз
-Дойдох за седмица...чакам брат си и дега малко съжалявам че дойдох.-каза тя
-Защо, може би има работа, все пак почти всички сме заети.-казах аз
-Каквато и работа да има, по важна ли е от мен?-каза тя
Приближих се към нея, придърпах я към себе си и я прегърнах. Очаквах да ме отблъсне, но не дори стояхме така няколко минути. Накрая ме пусна.
-Аз ще тръгвам, видя се, че няма да дойде.-каза тя
-Ще те закарам, с колата съм.-казах аз
-Няма нужда, наистина.-каза тя
-Няма да те отвлека, хайде, иначе и аз няма да тръгна.-казах аз
Тръгнахме заедно към колата ми. Качихме се, аз си съблакох якето и го метнах на заднита седалка.
-Какъв ти е адреса?-попитах я аз
-<<адреса на апартамента на RM>>-каза сестра му
След няма и 10 минути пристигнахме.
-Пристигнахме.-казах аз
-Благодаря, че ме закара и ми прави компания.-каза тя
-Чакай, може ли да се видим преди да си тръгнала още едни път? Ще ти дам номера ми, когато си свободна ми звънни.-казах аз и извадих един листи и химикал от жабката на колата
Подадох й листчето и й се усмихнах.
-Добре, чао.-каза тя и сляза от колата
-Чао.-казах аз
Докато шофирах към вкъщи мислех върху цялата вечер. Сумин е доста по различна от RM. Нея дори бих казал че я заобичах и то само от пръв поглед. Толкова е мила и ме привлече по различен начин. За Бога, не трябва да се влюбвам, просто не трябва...
Гл.т.RM
Беше 5 часа сутринта. След малко трябвя да се оправим и да я закарам до полицията, а после да се прибера и да тръгнем заедно към Илсан. Реших да я оставя да поспи още малко, а аз продължавах да я гледам. Спеше толкова сладко и спокойно и просто я гледах. Сега спи толкова добре, защото сега съм до нея и аз спях спокойно докато беш ев моите ръце. Няма нищо по хубаво от това...

~следва продължение~