Гл.RM
Събудих се от мелодията на телефона ми. Не знам, защо очаквах да е Джесика,  но беше Джин.
-Ало.-казах аз сънено
-Ало, Нам, спиш ли?-попита ме той
-Не бе, просто стоях и чаках да ми звъннеш.-казах аз с ирония
-Хаха, имам добра новина за теб.-казя ми той
-Ако е свързано със събиране, тази седмица не мога.-казах аз
-Не, защо... Както и да е, MG е в хотела в момента.-каза той
-Какво?!-възкликнах аз и междувременно станах от леглото
-Преди мялко се регистрира, заедно с една жена, вечерта резервира стаята за игри в подземният етаж, така че елате с подкрепление и го хванете.-каза той
-Много е очевидно, той знае че ще отидем.-казах аз
-Ти си креативен ще измислиш нещо, но все пак може да го барикадирате , за да не избяга.-каза той
-Добре, благодаря ти Джин и до вечерта.-казах аз
Насочих се към банята и си взех душ. Облякох си едни дънки и риза и отидох в стаята на сестра ми. Тъкмо се беше разбудила.
-Добро утро, оппа.-каза тя
-Добро утро.-казах и седнах до нея
-Защо си облечен така, нали вчера ми обеща...-каза ми тя
-Да,обещах ти, но днес имам много важна мисия, само днес, пускам си отпуска за утре и ти обещавам утре по това време ще сме на път за Илсан.-казах аз
-Добре, но вечерта ще се прибереш нали?-попита ме тя
-Точно вечерта ще трябва да отида, яко искаш ще те закарам в Илсан, но тук е по безопасно.-казах аз
-Добре, ами предполагам по късно, аз ще те чакам и се пази.-каза тя, като се надигна и ме прегърна
-Чао, пате.-казах аз и й разроших косата
Взех си якето и дори го облякох по стълбите. Потеглих към полицейският участък, където щях да видя Джес.
Гл.Джесика
Не мигнах цяля нощ и сега сигурно съм като гроб. Към 5 часа, Лиса се събуди и си тръгна защото след два часа трябваше да бъде в болницата при Джей-Хоуп. Блазе й, че спа поне. Направих си едно кафе, оправих се набързо и тръгнах към работа. Влязох в общият ни кабинет и седнах на моето си бюро. Толкова ми се спеше в момента че исках да се отпусна и да си засря спокойно...
Гл.RM
Пристигнах и отидох при счедоводителката, за да си пусна отпуска до края на седмицата. Когато влязох в кабинета си, бях готов да я прегърна силно, но видях че беше заспала. Защо ли не е спала снощи? Седнах тихо и започнах някаква документация.

*след 3 часа*
Гл.Джесика
Надигнах си главата и осъзнах, че наистина съм спала. Когато се поравбудих видях как Нам си работи съвсем спокойно.
-Ти не беше ли отпуска?-попитах го аз
-Добро утро, принцесо.-каза ми той, като ме погледна
-Питам те нещо.-казах аз като започнах да се разтягам
-Имаме много мажна мисия, затова днес съм тук.-каза той
-И каква е тя?-попитах го аз
-MG се е регистрирал в хотела на един от най-добрите ми приятели и трябва по някакъв начин да го хванем.-каза той
-Лесно е, той не знае, коя съм, мога да се престоря като част от персонала и по някое време да го блокираме и така ще го хванем.-казах аз
-Няма да рискувам живота ти.-каза той
-Повече от теб, дори искам да го убия.-казах аз
-Защо, дори не знаеш кой е.-каза той
Ти нямаш представа кой е, не аз...-помислих си аз
-Да, но все пак.-казах аз
-Друг план, трябва да измислим.-каза той
-Като го измислиш ми кажи.-казах аз и излязох от офиса
Разтъпках се и пих заедно с Джимин кафе.
-Чу ли за мисията?-попита ме по едно време той
-Да, ще се справим, не е първият и последен хитрец.-казах аз
-Не го познаваш, от 7 години не можем да го хванем.-каза Джимин
Окей, явно не го познавам/ирония/.
-Ето къде си била, търсех те навсякъде.-каза Джуни зад мен
-Измисли ли неща?-попитах го аз
-И още как.-каза той като седна междя мен и Джимин
-Това да се представиш за част от персонала остава, но аз също ще бъдя там, един от участниците в играта, която ще играе.-каза RM
-Окей, но нали знаеш че те познава, и ще измисли начин да се измъкне, докато ако само аз бъда там, той няма да има време за действие.-казах аз
-Той вече е измислил нещо, въпрос на бързине ще бъде, а и ти казах, че няма да рискувам живота ти.-каза той
-Веднъж ме раниха и вече край ,умряла съм...-казах аз и станах от мястото си
Отидох в офиса, за да си взема якето, за да се прибера и да се преоблеса за довечера
-Джес, сърдиш ли ми се?-попита ме той като вляза след мен в стаята
-Не.-казах аз
-Защо ми говориш с ирония, какмо стана?-попита ме той
-Може би, защото ме подценяваш... Мразя да ме подценяват.-казах аз
-Мислиш че те подценявам? За бога, не е   вярно, просто ме е грижа за теб.-каза той като се приближи към мен
-Не ми пука дали ще ме наранят, просто искам всичко с него да приключи.-казах аз
-Защо ти е враг и на теб, при положение че не знаеш за него?-попита ме той
-Няма значение.-казах аз, дръпнах се настрани и излязох навън
Джимин ме пресрещна.
-Джеси, ако остава плана на RM, трябва да отидеш в хотела и за говориш с Джин.-каза ми той
-Ще ме закараш ли и започзнаеш с въпросният Джин.-казах аз
-Окей, хайде да тръгваме.-каза ми той
Качихме се в колата и потеглихме към въпросният хотел.  Пристигнахем пред една огромна сграда, която на първо впечатление не приличаше на хотел. Слязохме от колата и следвах Джимин. Минахме фоайето и влязохме в първата стая в дясно.
-О, Джимин...-каза директора на хотела предполагам
-Хьонг...-каза Джимин и се дръпна настрани  при което и аз се показах
-Кой е това?-попита въпросният непознат
-Аз съм Джесика, вие ли сте Джин?-попитах го аз
След като казах това видях на баджа му да пишеше:Worldwide handsome Kim Seokjin на вашите услуги
П.с също така собственик, мениджър и управител на хотела /малка нарисувана сякаш от 5 годишна лама/
Бях на косъм дасе разсмея, но се сдържах.
-Да аз съм Джин.-каза той и ми подаде ръка, за да се ръкостискаме
-Тук съм заради MG с Дж.../ покашлях се, защото щях да кажа Джуни/ с RM измислихме план как да го хванем.-казах аз и му разказахме последният план, който беше измислен от умната глава на Джуни/за теб е RM, разбра ли ме.../
-Добре ще ти дям униформа и ще те заведа до залата.-каза Джин
-Джимин, кажи на Дж.../ама че съм.../RM че съм тук и го чакам, взела съм оръжия и микрофон и се съберете екип, ще ни е нужен, той много хитър.-казах аз
-Както наредите...-каза с ирония Джимин и тръгна
-Сега ме последвай...-каза Джин и тръгнах след него
В коридора се засякох с MG, беше с онази жена, която  ме избута при разпита си, преди доста време. Хубаво че не ме позна...
Влязохме в някаква стая, имаше доста униформи. Пита ме за размера.
-Нося М.-казах аз
-Ето ей сега.-каза той
Нямаше и 5 минути и изляза с една униформа.
-Първата стая вляво е банята, там може да се преоблечеш.-каза Джин
-Добре.-казах аз
Влязох в банята и заключих една от кабинките. Не беше толкова лоша колкото си мислех, все пак за кратко бях сервитьорка и имах ужасна униформа.

Поне на мен ми хареса. Успях да скрия двата пистолета, сложих си микрофона близо до ухото ми. Вързах си косата на кок и излязох. Насочих се към кабинета на Джин, но той ме видя и ме пресрещна.
-Прилича те много.-направи ми комплимент
-Благодаря, а сега на къде, искам да огледам залата, ако може.-казах аз
-Разбира се.-каза той
Качихме се в асансьора и слязохме в подземния етаж. Това беше огромна зала... можеше лесно да избяга. Определено е предвидил идването ни, но аз няма да го оставя да избяга.
-Може ли да те заведа при персонала, че имам работа.-каза Джин
-Разбира се.-казах аз
Заведе ме в една стая къде имаше доста по млади и възрастни хора от мен.
-Здравейте!-казах аз
-Ами надявам се да успеете, няма да ме има вечерта, имам ангажимент, но ще успея да дойда по някое време.-каза Джин
-Благодарим и на теб.-казах аз
*към 21:00*
Заедно със няколко момичета подготвихме залата и започнаха да прииждат унифомени мъже, заедно със жени. Какви ли мафиоти е довел тук? Оглеждах се за RM/когато не съм пред хората му викам RM иначе Джуни, браво бе уста.../ и в този момент го видях. Беше с това...

Окей, Джуни, можело се да бъдеш гаден ако искаш... седна на последното свободно място пред MG. Забеляза ме и ми намигна.
-Откога е тук?-попита ме той
-От 30 час приблизително.-казах аз
-Готова ли си за екшън?-попита ме той
-Определено.-казах аз
Сервирахме им и минах няколко пъти покрай Джуни. И аз да се изфукам с моето облекло.
Гл.т RM
Облякох се само заради нея така, после щях да я поканя да отидел някъде, за да и се извиня за днес. Да инат се извинява на инат... Изненадах се като я видях с тази униформа. Бях доста впечатлен/ако ме разбирате🤫/. Докато обикаляше наокола следях само нея, хубяво, че тогава не започнахме играта. MG поръча да се махне персонала и играта започна. Обичам покера, защото виняги печеля и не е до въпроса да мамиш, а да бъдеш хитйр, а това го мога най-добре.
Гл.т. MG
Събрах приятелите си да играем, но и тоза идиот RM дойде. Окей, ще му покажем кой е по добър от двама ни. Най странното беше че препознах една от персонала за Джесика. Няма как да е тук, не мисля че е станало нещо от нея след като е останала с онзи/има предвид баща й/. Но не бях сигурен в това, а и RM  само нея следеше. Да не би... Обърнах се към Леа и я приближих към себе си.
-Леа, тази която наблюдава RM, познаваш ли я?-попитах я аз
-Да, видях когато ме арестуваха след гонката.-каза тя
-Знаеш ли как се казва?-попитах я аз
-Не сйм сигурна много, не съм я проучвала, ама май се каза Джесика.-каза тя
Ясно, не съм се припознал и дори съм я подценил.
-Дали са заедно според теб?-попитах я аз
-Ще направя една обиколка и тогава ще ти кажа, ти махни тази Джесика от тук, за да може да избягаме.-каза тя
-Сякаш нямаше да го направя.-казах й аз
Казах на едно от момичетата да изкара персонала с което този идиот остана сам срещу мен. Леа мина покрай него и дойде отново при мен.
-Определено са заедно.-каза тя
-От къде си толкова сигурна?-попитах я аз
-Повярвай ми, тялото му го показва.-каза тя и приключихме с шепнещият ни разговор
Гл.т.RM
Тези двамата не престанаха да си говорят и Джес не е тук. Този се опитва да ни прецака...
Гл.т.Джесика
Когато разбрах от едно от момичетата, че трябва да се махнем, аз се скрих зад една от масите.
-RM...-леко прошепнах аз
Получих съобщение.
"Няма как да ти говоря, но къди си?"
"Масата зад тази където сте седнали"
"След малко приключваме, готова ли си?"
"Да, ще пиша на Джимин да се мобилизират да блокират вратите..."
Писах на Джимин и той просто ми сийна. Сега само се ослушвах.
Гл.т RM
Останахме само аз и той. Беше мой ход и аз щях да победа. Поставих картата и се засмях.
-Какво е толкова смешно?-попита ме той
-Просто победих, този който се смяташе за недосегаем.-казах аз
-Това е просто една игра, но в живота, няма да ме победиш.-каза MG, при коато зад мен усетих как се задейства пистолет. Беше Джесика. Качи се върху масата с пистолета в ръки точно срещу MG. След нея и аз си извадих пистолета, а останалите от гостите му избягаха. Останахме само аз, той, Леа и Джес.
-Не мърдай.-каза Джес
-О, братчедке, не можах да те позная...-каза той
-Млъкни.-каза Джес и допря пистолета към главата му
Чакай, братчедке ри каза. Да не са братовчеди?😳
-Както обикновенно, няма да ме уцелиш.-каза той
Леа се опита да извади оръжието на MG  и Джесика видя това при което с другата си ръка извади други пистолет. Къде ги криеше?
-Не си го и помисляй, казанова...-каза Джес и го насочи срещу нея
-И ако смяташ че рамото не е част от човека, то тогава не съм те уцелила наистина.-каза Джес
Чакай ,тя го стреляла и друг път?😳😳😳
-Няма да ме хванеш никога, нали го осъзнаваш... така че ако се откажите да ме търсите и аз ще ви оставя намира, но иначе ще ви вгорча живота...-каза той
-Повече от това не можеш.-каза тя като видях как пръстите й ще натиснат спусъка
MG грабна Леа за ръката и тръгна да бяга. Аз и Джес започнахме да стреляма зад тях като се опитвахче да ги уцелим, но за нещастие се измъкнаха.
-Мамка му...-извика Джесика и удари стената с юмрук
Изтичах навън, обаче от тях нямаше и следа. Как не успяха да ги хванат? След изстрелите дойдоха и екипите ни.
Говорих с колегите ми ,които бяха на поста и казаха че не са разбрали. Ядосах се, но се замислих че ако беше станала престрелка между нас двамата и те двамата, можеше да нарани Джес, не бих искал зда постряда отново, заради избързаните си мерки. Отидох в залата. Заедно с Джес беше и Джин и Джимин.
-Не знам, кой е стрелял обаче има мерник.-каза Джин
-В смисъл?-попитахме и тримата
-На камерата се вижда как е уцелен в рамото.-каза Джин
-Пак ли?!-каза Джес
-Ти ли стреля?-попита Джимин
-Просто чудесно...-каза тя и тръгна нанякъде
-Откъде се измъкнаха?-попитах Джин
Показа ми чертежа на хотела и видях откъде изчезнаха.
-Ти защо закъсня толкова?-попита ме Джимин
-Заради сестра ми, дълго е за обяснение.-казах аз
-Добре, аз ще тръгвам, че съм капнал.-каза Джимин
-Окей, чао, до утре.-казахме аз и Джин
-Не каза че сестра ти е тук?-попита ме Джин
-Не ми се говори за нея, дори не искам да се прибирам...-казах аз
-Предлагам ти да останате с Джесика тук, стаята, в която се настаниха MG и жената с него е свободна, а мисля че имаш нужда останеш с любимата си. На 2 етаж, последната стая.-казя той като завъртя поглед от долу на горе и извади ключа от джоба си
-Ах, ти...-реших да си замълча и тръгнах
-Не забравяй, петък вечертя се сбираме при Шуга, имаш да ни разказваш...-провикна се той, след което се засмя
-Ще ти го върна...-извиках аз и се качих в асансьора
Стигнах на първият етажи видях Джес да чака точно пред асансьора. Седнах до нея.
-Няма да питам за думите му, когато искаш може да ми кажеш.-казах аз
-Искам единственно да се прибера, имам нужда от сън и хапчета и психиатър...-каза тя и стана от мястото си
-Аз знам най-доброто лечение.-казах аз като я преметнах на рамо и влязох в асансьора
-Джуни, пусни ме...-извика тя, но вече беше късно, стигнахме вторият етаж и тръгнах по коридора
Опитваше се да ме удря, ама уви беше толкова уморена. Ей сега ще се събуди.
Стигнах пред стаята и отключих. Влязох и заключих след себе си. Оставих я на леглото. Съблякох си сакото и го метнах на една страна. Разкопчах първите две копчета, когато есетих ръцете й върху моите.
-Няма да стане, толкова лесно.-каза ми тя като ме погледна лукаво
-Няма да стане по твоята.-казах аз
Видях как погледа й слизаше надолу и започна да се смее.
-Защо се смееш?-попитах я аз
Тя нищо не ми каза, просто махна мойте ръце  и разкопча ризата ми, след което буквално ме бутна на леглото. Надвеси се над мен, като с ръце бавно тръгна от гръдите ми към колана на панталона ми. Махна го, след което отново по същият начин/сиреч бавно/, което ме накара още повече да се надървя, смъкна ципа. Смъкна ги надолу, след което смъкна боксерките ми. Усещах езикът й как прави въртеливи движения след което го пое целият...Не мога да повярвам, че ми направи blowjob и не само това, но и го пое целият...😳 започва да ме изненадва със всеки един ден. Това беше най-хубавият blowjob,който някога съм имал. След това мина с език по плочките ми и на горе докато не стигна до устните ми. Толкова страстна целувка, не сме имали досега.
-Не очяквах да си толкова добра.-казах аз
-Нищо не си видях още...-каза тя като ми се усмихна мазно
Надигна се леко и започна да си разкопчава ризата, но реших да и върна  удоволствието и я обърнах. Разкопчах ризата и ситуенат й и ги хвърлих на земята. Бях привлечен от нежният й аромат, целунах я няколко пъти по врата като мисля че й оставих смучки. Ръцете ми слизаха все по надолу, развързах колана й и смъкнах късата й пола. Сега беше мой ред. Започнах да я дразня, като проникнах в нея с двата си пръста. Чух как изстенва. Любимото ми. След което съвсем леко го вкарах в нея и това я накара да настръхне цялата. Започнах да се движа по бързо и тя стенеше от удоволствие. Свйршихме едновременно. Излегнах се до нея, след което е прегърнах. Тя беше толкова изтощена и само леко я чух да казва:Джуни.
По принцип не обичам да ми викат така, но щом е от нейната уста, всичко може. Гешнах я силно и заспах неусетно защото беше ден пълен с емоции.
Съжалявам ако има грешки, мързи ме да я редактирам...😅🤫/2945 думи/