-12-
Гл.Джесика
Обичам да се загъвам през глава, та точно в чомента бях точно така и чувах звъненето на нечия аларма. Добре не е понеделник, така че ще спя. Чакай, аз не съм вкъщи. Изкарах главата си и съвсем леко си отворих очите, тъй като съм вампир сутрин. Нам /да викам му така не ме съдете/ се обличаше. Аз съвсем изключих че не съм вкъщи, а в леглото му /добре това звучи хипер грешно, но донякъде е истина😈/
-Добро утро, поспаланке.-каза ми той
-Щом не е понеделник, няма нужда да ставам рано.-казах аз като се прозях
-Ако искаш се приготвяй, ще направя нещо за закуска и после ще тръгваме за Сеул, че имаме 3 часа път.-каза той
-Този път няма да ме преспиш нали?-казах аз на закачка
-Ако бъдеш послешна,няма.-каза той като ми намигна
Первезник, такъв😝
Разтърках си очите и станах. Увих чаршафа около тялото ми и влязох в банята. Изкъпах се и чак когато излязох от ваната се сетих че не си взех дрехи. Увих една хавлия и излязох от банята. Реших да сляза долу и да го питам дали мога да взема една от тениските на сестра му, защото дънките ми са здрави.
Когато слязох Нами беше по тениска, прилепна за тялото му🤤 и шорти. Покашлях си, за да ми обърне внимание и тогава се обърна към мен.
-Може ли да взема една от тениските на сестра ти?-попитах го аз
-Разбира се.-каза той докато ме оглида от главата до петите
Качих се отново горе. Облякох дънките си и една бяла тениска. Слязох долу и Нами беше готов.
-Тъкмо щях да те викам.-каза той
-Мен ме привика аромата, уникален готвач си.-казах аз
-Не е вярно, ти си по добра от мен.-каза той
-Компросно решение и двамата сме добри в готвенето.-казах аз
-Но винаги ще бъдеш по добра във всичко от мен.-каза той и ме прегърна
Седнахме и хапнахме набързо. През това време някой пишеше постояно на Джуни/окей, нов прякор, найс/
-С кого си пишеш толкова много?-попитах го аз
Погледна ме и започна да се смее.
-Кое е смешното?-казах аз
-Някой ревнува...-каза той и не погледна дяволито
-Да, не, ще ми отговориш ли?-казах аз
-Не е важно.-каза той и стана от масата за да си остави чинията
Аз умирах от любопитство. Бързо отидох на неговото място и взех телефона му. Когато го включих видях че тапета на заключение екран съм аз докато спя. Гледах снимката си и тогава ръцете на Джуни ме обгърнаха.
-Сериозно ли си помисли че си пиша с някоя друга?-попита ме той
Обърнах поглед към него и можех да видя много в очите му. Не беше ядосан, дори беше в едно добро нястроение и ми казваше истината. Наистина ме е харесва...
Оставих телефона му на масата, надигнах се леко на пръсти и го целунах. Той ме прегърна силно и ме челуна по главата.
-Хайде да тръгваме, че ни очаква път.-кава той, но още не пускаше
-Няма ли да ме пуснеш?-попитах го аз
-Не искам, ама трябва.-каза той и аз отново "слязох на земята"
-Само да се преоблека и тръгваме.-каза той и се качи по стълбите
През това време измих чинийте и изчистих масата.
-Нямаше нужда, трябваше да има доказателствой че съм бил тук, по принцип не съм подреден.-каза той
-Не мисля че е проблем.-казах аз
Отключи вратата и ме пусна да мина пред него. Много исках да изляза навън преди два дена, а сега не искам да излизат от леглото му, както се казва. Какво прави любовта с хората...
Влязохме в колата и потеглихме. Видях телефона си на задната седалка. Протегнох се и си го взех. Когато го включих и първото което видях бяха събощенията от Лиса.
"Джес, хайде да прекараме една женска вечер, искам да ти кажа нещо"
"Джес, защо не сийнваш, добре ли си"
"Джесика, отговори ми..."
"Ким Джесика, защо ме отбягваш, моля те отговори ми"
"Оф, просто идвам в апартамента ти..."
"30 пропуснати обаждания"
"ДЖЕСКА КЪДЕ СИ?"
"Звънях на баща ти, не си и в Тегу"
"Сърдя ти се..."
Лиса ще я пребия като се прибера. Баща ми ми е звънял 10 пъти. Просто чудесно, какво ще им обяснявам...
Ах, Джуни, ах, в какво ме забърка....
-Какво има?-попита ме той като ме погледна
-Освен проблеми, нищо друго.-казах аз и си изключих телефона
-Нека предположа, баща ти е звънял и се чудиш какво да му кажеш?-каза той
-Да, лесно е да се каже, как да го излъжа и как да излъжа детектора на лъжата наречен Лиса...-извиках аз нервно
-Кажи им че си била на обучение, този номер винаги минава.-каза той с все същият спокоен тон
-Няма да ми повярва...-казах аз като започнах да си гриза нокета
-Настояваш на своето и готово, пък в крайна сметка, живота си е твой, така че можеш да бъдеш където поискаш и естествено с когото поискаш.-каза той
-Особенно с когото ПОИСКАМ...-казах с ирония и се засмях
-Ще ти го върна.-измрънка леко и повече нищо не каза
Пътувахме около 3 часа и пристигнахме пред блока ми. Стояхме в колата и мълчахме около 5 минути.
-Въпреки че ме бъзикаш, май ти беше приятно с мен.-каза той
-Колко си нахален...-казах и се разсмях
-За мен си беше хубаво, не съм имал по хубав уикенд от този.-каза той
-Аз ще слизам, да видим как ще се управя.-казах аз
-Не се коси толкова, а и да кажеш че беше с мен, няма да е лъжа.-каза той
-Чао, Джуни.-казах аз и чак след като го изрекох осъзнах че го казах наглас и се затичах към вратата
Гл. RM
Тя Джуни ли ми каза?
Започнах да се смея, защото не искаше да ми каже истината в очите. И тя ме харесва...
Потеглих към летището, където трябваше самолета на сестра ми да е кацнал вече. Паркирах и излязох навън. Видях че много хора започнаха да излизат. Видях и малката си сестричка да се затичва към мен. Буквално ми се хвърли отгоре.Прегърнах я силно и тя мен.
-Много ми липсваше, оппа...-каза ми тя като ме пусна
-И ти на мен.-казах аз, взех и куфара и го оставих в багажника
Седнахме в колата и потеглих към апартамента ми в Сеул.
-Предлагам утре да отидем в Илсан, предполагам си много уморена, а и аз утре имам малко работа.-казах аз
-Обеща ми че ще бъдем заедно и ще си пуснеш отпуска, заради мен.-каза ми тя
-Да, трябва да си пусна отпуската утре.-казах аз
-Добре, няма да ме оставяш нали?-каза тя
-Няма.-казах с нотка досада в гласа ми
-Pinky promise...-каза тя
Добре че бях на светофар. Подадох си ръката и си стиснахме кутретата.
Пристигнахме и тя сляза веднага. Като малко дете е станала...
Качих и багажа догоре и тя разгледа навсякъде. Ще я издържа една седмица.
-Какво ще правим сега, ака искаш мога да ти направя товя, която обичаш най много?-каза тя
-Привлече ме, добре щом искаш, аз ще вляза да се изкъпя.-казах аз
Тя се насочи право кйм кухнята и започна да шета.
Под душа си мислех за Джесика. Дали да не й пиша. Но как ще издържа без да я виждам цяла седмица...
Излязох от банята и се промъкнах в моята стая. Взех си телефона и й звъннах.
Гл. Джесика ;Малко по-рано
Качих се по най бързяят начин догоре и се тръшнах на леглото ми. В главата ми се въртеше това което казах, ама че съм и аз...
Телефона ми звънна и си надигнах главата. Беше Лиса.
-Ким Джесикяа, имаш нахалството да ми отговориш чак сега. Идвам до 2 минути във вас и ми разказваш къде беше, иначе лошо ти се пише.-каза Лиса и ми затвори
Че и нахална...-казах си аз и станах от леглото си
Реших да си взема душ набързо преди любопитка да е дошла. Оставих дрехите си в коша за пране и влязох под душа. Мислех какво да и кажй, тя няма да ми повярва. Е, какво да се прави... За 10 минути бях готова и когато излязох се звъннеше на вратата. Отворих й и тя нахлу в апартамента. Хвана ме за ухото.
-Ти къде беше бе, звънях ти сто пъти...-още малко щеше да се развика и ме стискаше за ухото
-Може ли поне да се облека, ще ти разкажа всичко.-казах едва от болка
-5 минути...-каза тя и ме пусна
Взех си дрехи и се държах за ухото. Върнах се в банята и си облякох един клин и една тениска.
Дойде мигът. Седнах срещу нея и мълчах. Есещах как щеше да ме набие скоро.
-Говори иначе ще те хвана за другото ухо.-каза ми тя
-Добре, RM, колега ми, с когото си се запознала в болницата, ме "отвлече" и бях в Илсан заедно с него.-казах аз
-Кво?-каза тя най тъпо
-Прекарах петък вечерта, съботата и днес сутринта с него, довална от обяснението ми?-казах аз изнервено
-Това го разбрах, как те е отвлякъл?-попита ме тя
-Няма значение, нали ти казах истината, сега ще мирясаш ли?-казах аз
-Не, сега започват въпросите ми. Как минаха вечерите? Много ли е секси? Как е в леглото? Мускулест е ? Изглежда ми доста мускулест. Кажи ми де...-каза тя
-И мислиш че ще ти отговоря?-казах аз
-Добре, но щом се изчервяваш, значи наистиня си хлътнала... явно е добър.-каза тя
Имах чувстовот че вдигам температура.
-Да приключим темата, ти искаше да ми кажеш нещо.-казах аз
-Имах среща с приятеля на RM, Хоуп...-каза тя и се изчерви
-Оу, как така бе...-казах
-Защо го каза така аз грозна ли съм?-попита ме тя
-Абе глупаче, не съм казала нещо такова, та виж се, ти си толкова сладка, а и не всеки става лекар...-казах аз
-Беше много хубаво, не знам ти как си прекарала трите дена, но за мен събота вечер беше вълшебна. Толкова е мил и забавен. Не случайно го наричам Хоуп...-каза тя
-Къде ходихте, разкажи ми.-казах аз с любопитство
-Решихме да гледаме един филм, след това се разходихме в парка и ме изпрати до вкъщи и ме целуна...-каза и се излегна назад
-Ооо, някой се е влюбил май, а.-казах аз
-Аз още като го видях... много е сладък.-каза тя
-Май ти хлътнала, не аз.-казах аз и при изричането на тези думи, телефона ми звънна.
Беше Джуни. Вдигнах бързо.
-Ало.-казах аз
-Хей, как си?-попита ме той
-Ами добре, ти как си?-попитах аз
Лиса ме гледа въпросително и аз изцягах в кухнята.
-Добре, взех сестра ми от летището и в момента те замества по отношение на готвенето, но няма по добър от теб.-каза той
-Не е вярно, спорихем по тази тема по рано.-казах аз
-Липсваш ми, няма да те виждам цяла седмица, ще ти пиша вечерно време, а може и да се виждаме тайно, предполагам не си излъгала приятелката си.-каза той
-Колко пристъпно, харесва ми...-казах аз
-Уау, трябва да те опозная повече.-каза той
-Оппа, всичко е готово, идваш ли?ючех гласа на сестра му как се провиква
-Идвам.-провикна се и той
-До скоро.-казах аз
-Чао, скъпа.-каза той и затвори
Скъпа...-казах аз на глас и когато се обърнах и видях Лиса зад мен
Изпищя и ме прегърна...
-Ах, ти мръстницо, малка.-каза тя
-Тихо, хайде да си поръчаме пица.-казах аз
-Джесика си има гадже, Джесика си има гадже...юзапочна да си пее като подскачайки отиде към спалнята ми
Боже какво дете, а си мислех че лекарите трябвя да са сериозно хора...
Гл. RM
Исках да й говоря още, но сестра ми... Облякох анцунг и една тениска и отидох в кухнята. Признавам си, липсваха ми нещата, които майка ми правеше преди. Седнахме да ядем и не си говорехме много. Почистихме заедно в кухнята и седнахме в хола,където си настанихме да гледаме филм. След час усетих как сестра ми, заспа на рамото ми. Взех я на ръце и я отнесох в стаята за гости. Завих я и я целунах по челото. Върнах се, подредих в хола и се насочих към моята спалня. Легнах си, но не успях да заспя. Липсваше ми Джеси...
Гл. Джесика
Хапнахме си и от вълнения, Лиса заспа. Сложих я на моето легло, а аз си застлах на дивана. Приз цялото време си представях Джуни. Боже, аз наистина се влюбих...
Съжалявам зя грешките, мързи ме да го поправям...😂
Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro