Гледна точка Инес:

Минаха три месеца и вече се отказах да му пиша. Може би той не ме иска вече. Исках да променя себе си и така и направих. Боядисах косата си в лилаво омбре и вече си слагам кафяви лещи ,просто искам да видя дали ще ми приличат кафеви очи. 

Бях в автобус 409 и пътувах за вкъщи. По моят маршрут има малко хора и затова този път седнах на седалката до прозореца и слушах музика. В един момент едно момче седна точно срещу мен. Когато се загледах повече, това беше Кай. Може би не ме позна.

-Хей!-казах аз

Той ме погледна и след няколко секунди...

-Инес, това ти ли си?-попита ме той

-От плът и кръв!-казах аз

-Много си се променила!-каза той

-Реших да експериментирам.-казах аз

-Ти защо си в Белгия?-попитах аз

-Замествам един от колегите ти, тук съм от снощи.-каза той

-Чудесно, ако искаш ела вкъщи, ще говорим и ще ядем.-казах аз

-Явно живеем на близко, защото ти, аз и още едно момиче ще слезем на последната спирка.-каза той

-Няма значение, ела скучно е да си сам.-казах аз

-Добре!-каза той

Автобуса спря на моята спирка и двамата потеглихме към апартамента ми. Докато търсих ключа за вратата...

-Знаеш ли, че аз съм над теб.-каза Кай

-Сериозно?!-казах аз

-Да, снощи дойдох тук.-каза той

-Ами още по-добре.-казах аз

Влязохме вътре и аз поръчах храна.

-Много ти прилича, лилава коса и кафеви очи.-каза Кай

-Благодаря!-казах аз

-Сетих се, че беше споменала, че ще идваш в Сеул, кога ще заминаваш?-попита ме Кай

-Ами, размислих, няма да заминавам.-казах аз

-Защо да не е заради Джимин?-каза Кай

-Той какво общо има с мен?-казах аз

-Знам, че сте били заедно.-каза той

-Но как?-попитах аз изненадана

-Видях ви, когато той те последва до кабинета на мениджъра.-каза той

-Дори аз си го спомням, беше една огромна грешка.-казах аз

-Защо?-попита той

-След Нова година всичко се промени, вече не ми пише, нито отразява съобщенията ми.-казах аз

-Възможно е, просто да са му сменили телефона.-каза Кай

-Не мисля, той просто ме забрави, но за мен, той все още е специален.-казах аз

-Никой не знае каква е истината, може би е за добро.-каза Кай

-Може би...-казах аз

-Я си дай телефона.-каза Кай

Аз го подадох.

-Защо не засича локацията му?-каза въпросително Кай

-Не знам!?-казах аз

-Не ти отговаря, защото номера му е сменен и ако не е записал телефония ти номер на паметта на телефона си, няма как да ти пише.-каза Кай и ми даде телефона

-Това означава, че не ме е забравил?!-казах аз

-Най-вероятно, може би мениджъра им е направил нещо...-каза Кай

Аз се замислих върху думите му.

-Аз ще се прибирам, че  утре сме на работа.-каза Кай и си тръгна

Гледна точка на Джимин:

Върнахме се от тренировки и естествено, не ми се танцуваше... Когато се прибрахме, всеки се залови с нещо, но аз си лежах и нищо не правих. Гледах в тавана с надеждата да си спомня цифрите на телефонният ѝ номер. Джънкук дойде...

-Защо си умърлушен?-попита той

Вдигнах рамене.

-Човек, от нова година нататък си така, какво ти става?-попита ме той

-Просто ми се  лежи...-казах аз

-Но ти си толкова енергичен, ти не можеш на едно място.-каза той

-Ще се оправя!-казах аз и се изправих

По точно да досаждам на останалите, защото не исках да си мислят че не съм добре. След като се наядохме и всички заспаха, аз още не бях и мигнал, но не можех и да стана, защото все някой щеше да се събуди... Липсва ми...