Днес не даваха валежи така че, с тази рокля беше добре да изляза. Отново отидохме в същото заведение като вчерашното, но този пъти си поръчахме друго. Обичаме да експериментираме!

-Ти звънна ли на Джънкук?-попитах аз

-Защо да му звъна?-каза Джимин

С този отговор го хванах в лъжа. Както е в песента му "Lie: Caught in  a lieeeee"

-Ааа, да звънах му докато беше в банята.-каза Джимин

-Добре.-казах аз и ще го следя изскъсо

Не, че ревнувам, просто и Кейт крие нещо. Да не е нещо свързано със сватбата? Ако е ще си го получи и то жестоко...

-Аз отивам до тоалетна.-каза той и стана

Аз си отключих телефона и щях да звънна на Кейт ,за да я чуя как е и какво прави и как скалъпиха лъжа. Докато търсех Кейт в указателя си, защото не съм я търсила скоро, следна един човек на мястото на Джимин. Веднага оставих телефона си настрана.

-Извинете?-казах аз

Но когато видях тъмно кафевите му очи с отенък на кестен веднага си го спомних. Това беше Бриан.

-Бриан?-казах аз въпросително преди да го прегърна

-Ти поне си спомняш името ми, а на мен ми отне поне 30 минути докато се сетя твоето.-каза той

-Уау, не толкова сложно, Бриан.-казах аз и станах да го прегърна

Това е братовчед ми,съжалявам че не споменах още в началото кой е, просто някак щастието се появи пред мен.

-Къде отиде мъжа,който седеше тук?-попита Бриан

-До тоалетна, след малко ще се върне.казах аз

-Много си се променила, Ин, все пак колко години минаха откакто не сме се виждали?-попита той

-10 години.-казах аз

-Оле, а ние си бяхме обещали че ще се виждаме често.-каза той

-Да, но всичко се промени след като се преместихме, а ти замина да учиш и така и не сме се виждали, само сме си писали за празници.-казах аз

-Скъпа, кой е това?-попита ме Джимин като застана зад мен

-Това е братовчед ми.-казах аз

-Здравей!-каза той като подаде ръка

Бриан гледаше хем ужасен но и изненадан.

-На какъв език му говори преди малко?!-попита Бриан

-Корейски.-казах аз

-Разбира ли английски?-попита той

-Да.-казах аз саркастично

-Добре, Здравей!-каза Бриан и най-накрая се ръкостискаха

-Няма да ви прекъсвам вечерята, ето номера ми, обади ми се когато можеш да излезем и да си говорим, ако иска и той може да дойде не е проблем.-каза Бриан и остави визитката пред мен и освободи мястото на Джимин

-Чао.-каза на английски и излезе от ресторанта

-Доста странен ми се стори.-каза Джимин

-Просто се изненада, че ти говоря на друг език.-казах аз

-Сериозно ли не предположи, че съм от азиатските държави?-каза Джимин и се засмя

-Беше му достатъчно стреса като обърнах от норвежки на корейски.--казах аз и се засмях също

-Какво ти остави?-попита ме той

-Номера си ще се видя едни ден с него, ако искаш ела, няма да има нищо против, хем ще опознаете с един мой роднина, хем може и да си допаднете като характери.-казах аз

-Ще видя.-каза той

Нещата ни дойдоха и обмисляхме какво ще правим утре, днес пропуснахме разходката, но утре трябва да се разходим и решихме да отидем в Рабат, столицата на Мароко. След като приключихме, решихме просто се разходим, тъй като не беше много късно, а и ние все пак спахме до обяд и още е ни се спеше.

Нощната гледка на Маракеш е невероятна, не си спомням да е било толкова осветено, като минавахме с колата тогава. Да бях запомнила най-малкият детайл, да бях запазила най-хубавото, да бях знаела че това ще бъде последната яка почивка...

-Пак отиде някъде...-каза Джимин

-Опитвам се да си спомня, дали беше толкова осветено, когато идвах тук родителите си?-казах аз

-Ти си идвала тук?-попита той

-Да, преди 10 години...-казах аз

-Е естествено че ще бъде различно.-каза той

Не, Джимин, спомена не се променя, той остава спомен и живее в нас докато ние самите живеем. Не случайно исках да дойда тук, но съм решена да ти разкажа всичко.

-Не съм ти разказвала много себе си, докато ти доста повече...-казах аз

-Разказвай какво ти е на сърце, ще те изслушам.-каза той

-Добре.-казах аз и бяхме в едни парк

Седнахме на една пейка и започнах разказа си.

-Аз съм от Норвегия, мисля че ти го споменах преди, говорих с братовчед си на норвежки защото той също е от там, просто по отдалечен град и всичко беше нормално, за пред хората. В смисъл скандалите и понякога боя, беше замаскиран. Сълзите бяха част от нощта ми и кошмарите бяха приятели. Не можех да кажа това на приятелките си, беше абсурдно. Едно доста уважавано семейство, с такава репутация из града, щеше да съсипе имиджа на фамилията. 15 години унижение и обиди, бях с маска на лицето си, защото... аз бях нещастна...исках свобода, исках живота си обратно.

Нещата се развиха изненадващо, когато ми казаха че ще се развеждат и че ще живея при татко в Дания. Не бях щастлива от факта че ще напусна училището си и приятелите си, но бях и любопитна, как живота ми ще се развие без да ме контролира. Последната ни почивка преди да се преместим беше точно тук, в Мароко или по точно в рабат, където утре ще ходим. Много добре си изкарахме, защото осъзнахме какво ще се случи.

Не беше и леко в Дания, поне началото, защото един лош навик се появи в татко. Сбиранията му с приятели и колеги ставаше доста често и аз прекарвах часове, будна пред огледалото, свита на пода, защото все пак нова държава, нов град ,нов език, всичко е ново. Чувствах се несигурна и уплашена. Нещата се влошиха, когато разбрах причината защо въобще сме се преместили и че баща ми ме е спасил.По нататък, след като се запознах с Кейт всичко се промени, върнах си свободата, започнах да лудея и може да се каже че имах доста яки години в Дания.

Преди да завърша университета баща ми се разболя и той отказа да се лекува, което директно водеше до фатала... Грижех се за него до последно, бях до него до последно.

След смъртта му аз ...се депресирах, а малко по късно се разболях, от нещо което не може да се излекува толкова лесно.

Заедно с Кейт се нанесохме в един апартамент, защото ако продължавах да седя в онзи апартамент, може би аз още щях да чакам татко да се прибере или да ми звънне и да каже че утре ще вечеряме заедно...

На 23 се взех в ръце и кандидатствах в някой компании. За първи и може би за последен път, поне така си мислех, отидох на ваш концерт. Тогава те видях за първи път на живо, а не само на снимка и така останалото го знаеш...-казах аз като избърсах няколко сълзи от бузите си

Наистина ме слушаше без да каже нищо...

Гледна точка на Джимин:

Навързват ми се доста неща след този разказ и ми се искаше да можех да променя нещата, защото всичко което чух е гадно... Слушах и се чудех какво ли е чувството, но по очите ѝ си личеше. Криеше сълзите си...Но не можа да ги спре...

Прегърнах я...аз нямах думи с който да я окуража...Нуждаеше се от прегръдка и от нещо като думи, но аз нямах такива, защото не мога да я разбера на 100%.

Ръцете и ме обгърнаха и не искаха да ме пускат, но след като си поплака ме пусна и каза.

-Минах през много, но сега се радвам че открих щастието, досега не съм споделяла така на някой друг историята ми, дори и на Кейт, просто не исках да товаря никой с моите проблеми, но... миналата година деня в който аз се връщам в онова минало, не исках да ме виждаш приличаща на чудовище с размазан грим от плач, останах в офиса и плаках цял уикенд, а тази година беше на турне и за първи път ми се присъни, от 4 години насам... Имах нужда от прегръдка...-каза тя

Спомня си уикенда, дори щях да ходя да я прибера, защото не повярвах на това 2 дена да работят по някакъв проект, но Кейт ме спря.

-Не ми се сърдиш че не съм ти казвала нали?-попита ме тя

-Разбира се, че не се сърдя, аз знаех че просто има нещото, защото за тези 2 години не си ми споменавала нищо за семейството си конкретно. Когато беше готова, щеше да ми кажеш и това се случи и аз се чувствам гадно и не мога да те разбера на 100% защото не съм го преживял, но знай, че аз винаги съм до теб и можеш да ми казваш всичко.-казах аз и я целунах по челото

От бледо кафяви с цвят на лешник, очите ѝ станаха тъмни, подобни като братовчед ѝ.

-Ако искаш да се прибираме и ми обещай че миналото ще остане назад, гледай настоящето, това което ни предстои заедно...-казах аз

-Ще бъде добре, сигурно изглеждам ужасно.-каза тя

-Не, това си Ти!-казах аз

Прибрахме се в хотела и си легнахме, не заспахме веднага, поне аз гледах светлините на града през прозореца. Беше ми трудно да заспя... и двамата сме емоционални и искаме всичко да е перфектно, но не винаги може да бъде...