*алармата*

Без да отварям очите си се протегнах, обаче единственото, което хващах беше мекичко, като одеяло. Налагаше се да видя какво пипах и пред мен беше сладкото спящо личице на Куки. Но... чакай...кога ме е преместил? Тъй ще бъде то, когато спя толкова дълбоко и не усещам такива неща...Леко си преместих ръката и спрях ужасната аларма. Беше 6 часа и трябваше да стана, за да стигна навреме. "Леко" се измъкнах от леглото и не се получи, защото той се събуди.

-Добро утро, Слънчице!-каза той и ми се усмихна

-Добро утро и не бих казала, че приличам на слънце, рано сутрин...-промърморих аз(сутрин съм неадекватна)

-Колко е часът?-попита ме той

-6:08.-казах аз

-Ако можеше и секундите да ми кажеш.-каза той и се засмя, на мен не ми беше смешно, защото както споменах, сутрин мога да се скарам с всичко и с всеки

Взех първата хавлия,която ми попадна и отидох да се къпя, това можеше да ми оправи сутрешното настроение. Едва не заспах под душа, чист късмет(не че не ми се е случвало, добре че Инес успя да ме събуди тогава, иначе щеше да стане наводнение) Иска ми се да говоря с Инес, но... защо не ми е казала, това, все пак сме най-добри приятелки от... не ми се смята в момента... мързи ме...

След дългите размишления излязох от банята и се преоблякох, в един панталон и една риза(никога друг път няма да ме видите така, това е най-необичайното облекло, но се налага, все пак ще се показвам пред хора, за първи път), вързах косата си на кок(ако беше Инес тук, да ме направи, може да остана с по малко коса, но поне ще стане по бързо...) и си сложих малко грим. През това време, Куки беше в банята и когато изляза име видя така. Примигна няколко пъти...

-Уха, все едно не си Кейт.-каза той

-По добре се чуди сега, защото втори път няма да ме видиш така.-казах аз докато се оглеждам на огледалото

-Няма смисъл, за мен всеки ден си невероятна.-каза той и ме целуна по челото

-Аз ще тръгвам, оставих ти резервният ключ в джоба на якето.-казах аз и си взех нещата

-Чакай, ще те закарам.-каза той

-Не си ли по късно на репетиции?-попитах аз

-Да, но няма да те оставя сама да се оправяш в Сеул и то от вторият ден...-каза той

-Добре, тогава да тръгваме.-казах аз

Той бързо си обу маратонките, изминахме стъпалата и се качихме в колата. Казах му адреса и потеглихме. Когато пристигнахме.

-Успех!-каза той, преди да сляза

-Благодаря!-казах аз, целунах го и слязох

Гледна точка на Джънкук:

"Инес, ето ти адреса ѝ*някакъв адрес*"

"Благодаря ти!"

"Не искам да ми се сърди само така че не ме издавай"

"Няма, спокойно"

"Кажи на Джимин, че репетициите са от 12"

"Той тръгна отдавна"

"Е, ще отиде при останалите..."

"Чао, за сега"

"Чао"

Дано не бъркам с това, като се меся между две най-добри приятелки...

Гледна точка на Инес:

Надявам след работа да сваря Кейт на адреса, който Джънкук ми даде. Бързах да свърша възможно най-бързо и се насочих към адреса. Отне ми доста време, но пристигнах.

Гледна точка на Кейт:

Деня мина добре, представих се пред хората и вече спокойно, мога да си идвам с дънки, но имах още малко работа и щях да звънна на моето "зайче", дали ще може да дойде в апартамента. На вратата на кабинета ми се почука.

-Влез!-казах аз и погледнах към вратата

Вратата се отвори плахо и видях Инес.

-Ти как ме намери?-попитах аз

-Трудно, но те намерих...-каза тя и затвори вратата след себе си

- И защо ме търсиш?-попитах аз

-Кейт, не ми се сърди, че не ти казах за пръстена. Извинявай, просто всичко това се случи адски спонтанно за мен и ...извинявай. Извинявай, че намесих и Джънкук в това, но просто щеше да ти стане още по гадно,ако той ти беше казал.-каза тя

-Имали други изненади, за които не знам?-попитах аз като се усмихнах(не ѝ се сърдех, дори ми беше криво, че се разсърдих, липсваше ми)

-Няма спокойно, ако искаш да отидем вкъщи, една вечер по женски...-каза Инес като ми се усмихна, а преди секунда щеше да пусне сълзичка от тъга

-Може, само да кажа на Куки.-казах аз

"Хей, Бейб с Инес се сдобрихме и ще отида в тях, ако искаш остани при останалите."

след няколко минути...

"Добре и се радвам че се оправихте, че така все едно аз съм се скарал в Джимин"

"До утре<3"

"Приятно изкарване!"

-Хайде да вървим и имаш да ми разказваш много...-казах аз и си оправих нещата

-Как ти блестяха очите, когато си пишеше с него...-каза тя

-Отражение от екрана е...-казах аз

-Не можеш да ме излъжеш.-каза тя

-Обичам го и ми пука за всичко. Всяка негова дума или докосване ме кара да се чувствам специална...-казах аз и си облякох якето

-Както казват, хлътнала до уши.-каза тя и се засмя

-Да тръгваме.-казах аз

Слязохме до долу и се изненадах каква кола има Инес... Страхотен вкус, приятелко...

-Ако искаш да минем през нас да си взема някои неща?-казах аз

-Няма нужда, все пак сме с еднакъв размер не сме си чужди.-каза тя и направо потеглихме към тях

След поне 1 час. Когато се качихме горе в апартамента ѝ се сетих, за онзи изцепка на Джимин или по точно, неговият начин да покаже, колко много му липсваше, след това се сетих за онзи нощ, деня преди да си тръгна...много спомени имам тук.

Преоблякохме се набързо в един пижами и Инес поръча пица.

-За наша радост има нещо различно от корейска кухня...-каза Инес

-Така и така ще чакаме разкажи ми как получи този пръстен.-казах аз и ѝ дръхнах ръката към мен, за да видя по добре пръстена

-Ще се отегчиш...-каза тя

-Ти ми обеща.-казах аз

-А и предполагам, не е класическо предлагане, така че. Разказвай, не увъртай!-казах аз

-Добре...

Ретроспекция от преди 2 седмици:

Поредният изморителен ден пред компютъра и моето вманиачено поправяне на грешки, защо съм такава, за бога?! Таман свърших и щях да си тръгвам, когато телефона ми,звънна и аз принципно нямам навика да гледам,кой ми звънни, но предполагах, кой може да бъде(освен Джимин и Кейт, няма кой друг да е)

-Ало...-казах аз като телефона ми беше притиснат между ушото ми и рамото ми(нямах свободна ръка,защото подреждах бюрото*аз съм торнадо на работа, но поне за разлика от някои хора си оправям кочината*)

-Скъпа, пък ли не си тук?-попита Джимин по телефона

-Да, ей сега се прибирам, ти къде си?-попитах го аз

-Ами излегнал съм се тук и след малко ще ядем.-каза той

-Как мина иначе деня ти?-попитах аз(отдавна не го бях чувала по телефона, защото беше на турне и се върна снощи към 3 часа, само един видео разговор имахме, ама то беше след първият им концерт)

-Обичайно, след пътуване.-каза той

-Добре, ако искаш утре да се видим?-попитах аз

-На мен не ми е проблем и сега.-каза той

-С радост, но съм адски изморена...-казах аз

-Нищо, почини си, до утре...-каза той

-Чао.-казах аз

-Чао.-каза той

Така приключи краткият ни разговор. Аз излязох от офиса си и се качих в колата, все пак ме очакваше 1 часов път... усилих музиката,която звучеше от радиото и тръгнах, пътя ми минаваше по леко с музика...

Когато пристигнах, ми се искаше просто да се тръшна на леглото и да заспя, така с дрехите и с обувките си... Изминах многото стъпала, които ме деляха от мечтаната почивка и отключих. Влязох вътре и затворих вратата и я заключих(имам опит с незаключени врати) Може би това, което ме остави леко шокирана, беше леката светлина идващата от кухнята(приличаше ми на светлина от запалени свещи), а после съзрях якето на Джимин... Той е тук!Събух се и се насочих към спалнята, за да си оставя нещата.

Изведнъж усетих как лявата му ръка покрива очите ми, той беше зад мен,но нищо не казваше.

-Добър лъжец си!-казах аз

-Реших да те изненадам!-каза той

-Защо не си махнеш ръката?-попитах аз

-Момент!-каза той и наистина в секундата в която го каза си махна ръката от очите ми и аз се обърнах от към страната, от която чувах гласа му

Липсваше ми много, погледа му и сладката му усмивка, думите му, просто ми липсваше страшно много...

Когато си засякохме погледите, се целунахме, после изцяло се обърнах към него. Беше с една бяла тениска и дънките, който според мен му стоят най-секси... В дясната си ръка държеше лалета(обичам всички цветя, нямам предпочитание) и ми ги подаде. Аз ги взех и ги помирисах, пролет... описание от една дума...

-Благодаря ти, бебе!-казах аз и го прегърнах

Липсваше ми и аромата му. Още си спомням ментовият аромат от първият ни по близък контакт. Не можех да го забравя дори когато бяхме разделени. Липсваше ми...

Прегръдката ни продължи няколко минути,след което се откопчихме един от друг.

-Само да се преоблека и ще направя нещо за хапване!-казах аз и извадих един ластик от джоба на дънките ми

-Аз съм направил вечеря и спокойно всичко, включително и аз сме невредими...-каза той

Останах приятно изненадана, защото да си го призная, ме мързеше леко и ми харесват нещата,които прави...

-Добре, може ли да се преоблека?-попитах аз

-Не може!-каза той

-Сериозно?!-казах аз

-Просто и така си си добре, не сме виждали от 2 седмици и искам възможно най-много време заедно...-каза той(прав е до последната дума)

-Добре.-казах аз и тръгнах след него към кухнята

Останах впечатлена от чистата кухня и от начина по който изглеждаше масата. Има скрит талант да ме омагьосва с всичко, което каже или направи. Седнахме един срещу друг и той наля в чашите вино.

-Със всеки ден ме впечатляваш...-казах аз

-С всеки ден ставаш единственото за което мисля, всеки един момент.-каза той

-Наздраве и дано да не се разделяме за толкова дълго време!-казах аз

-Дано...-каза той и си счукахме чашите, след което отпихме

-Как мина турнето?-попитах аз

Разказа ми турнето с някои подробности, но не искам да утежнявам повече ретроспекцията...

След като се наядохме, говорихме доста и изпихме бутилката вино,дойде и най-интересният момент...

-Скъпа, от 2 години сме заедно, това звучи малко, но за мен е достатъчно, за да... прекарам и остатъка от живота си с теб... Ще се омъжиш ли за мен?-каза той и извади една кутийка от някъде ,като я отвори.

За Бога, предложение за брак ли получих преди малко? Чакай, аз сигурно сънувам... Гледах ту него, ту кутийката. Очите ми се разшириха... не че не искам да извикам с цяло гърло ДА, но просто се вцепених, защото, първото което не ми е минало през ума да се женя още, но аз просто не мога без него... осъзнах това за 2 седмици, в които той беше на другият край на света...

-ДА!-извиках аз изведнъж, но не се забавих с отговора си(просто описанията го направиха да изглежда сякаш е чакал отговор 3 часа)

И двамата се изправихме един пред друг, аз не му оставих възможност да ми сложи пръстена, защото аз буквално му се нахвърлих... От щастие щях да се разплача, но...

В крайна сметка се успокоих и той сложи пръстена на лявата ми ръка, безименният пръст. Как е улучил точният размер? Стана ми идеално...

Аз седнах на стола, а през това време бъдещият ми мъж разчистваше масата, след което се зае да измие чините. Повярвайте ми изненадана съм и то страшно много.

Докато той мие чиниите, реших да си взема едни душ.  Добре ми се отрази, бързата баня, след което се заех с изчистването на грима ми и почистването на лицето ми(изглеждам по добре с грим, защото лицето ми е адски бледо). Докато си слагах гел за почистване, чух как вратата на банята се отваря, рязко и аз се дръпнах, защото хем се стреснах, хем се изненадах, защо така нахлува, при положение че чу душа. Леко си показа личицето и през малкият отвор видях, че беше само по бельо(любимите ми боксерки на Calvin Klein)

Гледахме се в продължение на няколко минути и той влезе при мен.

-Много си нахално!-казах аз

-Просто трябва да свикнеш, бебе!-каза Джимин и ме целуна, като част от маската ми остана по него

-Само секунда да се измия и те оставям.-казах аз и се наведох над мивката, за да си измия гела

Когато си избърсах лицето, чух душа да се пуска и това означаваше, че е под душа. Бързо се изнизах и затворих вратата(не че не съм го виждала без бельо де, ама)...

Облякох една от неговите тениски(беше ми много удобна за пижама) и застанах пред огледалото, като си оправях веждите. През това време и Джимин беше излязъл от банята, беше само с кърпа около кръста си и виждах в отражението на огледалото как капките вода се стичах бавно по мусколестото му тяло и някой мокри кичури закриваха лицето му (търсеше бельо). Съвсем забравих за веждите си и взех една хавлия и го загърнах отзад, не исках да настине.Обърна се към мен и аз махнах мокрите кичури от лицето му. Отиде да се преоблече, а аз вече се бях настанила на леглото и го очаквах да дойде. Когато дойде и двамата се завихме под завивката аз го гушнах, все едно беше една голяма възглавничка. Той нямаше против това мое странно държание... Така заспахме...

Край на ретроспекцията.

Накратко разказах за предложението  тя ме гледаше и слушаше. После си говорихме за други неща, като засегнахме бъдещата сватба. Така след разговори и пицата сме заспали без да разберем...

Знам че стана страшно дълго, но... мина точно един месец откакто я започнах и историята има над 300 човека са я прочели. Честно да си кажа,адски съм щастлива, че се харесва...Благодаря ви! Очаквайте още части много скоро...