Проклета да съм че, му казах къде е...

Докато пътувахме не си говорихме, а гледах през прозореца и се чудех, как утре ще отида на новото ми работно място... От време на време хвърлях поглед към Куки(мина ми,но... се сърдех още на Инес) и си засичахме погледите в огледалото за обратно виждане и аз бързо си извъртях главата, но с периферното си зрение, видях как той се усмихна... знае че не се сърдя... много съм предсказуема...

Пристигнахме и аз се опитах да отворя врата,но беше заключил вратите.

-Няма ли да слизаме?-попитах аз

-Зависи...-каза той

-От?!-попитах аз

-Ако не ми се сърдиш, ще си тръгнем, иначе ще стоим тук, докато не спреш да ми се сърдиш...-каза той

-Няма!-казах аз,излегнах се на задните седалки и се обърнах на другата страна(към облегалките) и се правех на сърдита, а всъщност просто не исках да си го призная, че ми е минало... аз нямам нищо против да стоя тук...

Както се правих на заспала наистина заспах. Когато се събудих, усетих нещо върху мен, оказа се якето на Джънкук, той ме е загърнал като съм заспала... Като седнах и си потърках очите, видях че навън вече се е стъмнило, а той също е заспал.Главата му беше се облегнала върху рамото му и устата му беше леко отворена, като се виждаха неговите сладки заешки зъбки(Това не е подигравка, разбирам го перфектно). Извадих телефона си от задният джоб на дънките си и го снимах, след това леко се помръднах и го целунах. Когато отвори очите си ми се усмихна.

-Явно не ми се сърдиш...-каза той и премигна няколко пъти

-Хайде да се качваме в апартамента.-казах аз и отворих вратата

Разтоварихме багажа ми и го донесохме до 7 етаж(не питайте как...), преди да  разпределя всичко поръчах храна. Облякох анцунга си и видях милото нещо...

Явно беше много уморен(след тренировките дойде да ме вземе, после аз се правех на интересна, както винаги и куфарите ми...), та беше се излегнал на леглото(точно по средата,като едната му ръка беше на корема му, а другата на милиметри от лицето му, което беше отпуснато на една страна, а крачетата му... мразя точните описания). Отново беше заспал.

-Браво на теб!-казах аз и го завих с първата завивка,която извадих

Когато дойде храната, не реших да го будя, защото, аз просто не мога да будя спящи хора, мразя това, защото като го гледам колко сладко е заспал... не мога да го будя...

Докато ям проверих какъв е маршрута ми до работата и разгледах някой документи. Оставих му другата кутия, с надеждата по някое време да си хапне... Преоблякох се и се приготвих за сън, въпреки че не ми се спеше(те първа ще се уча на 7 часова разлика ) Приготвих си дивана в хола и когато усетих  възглавницата под мен, неусетно заспах...

Гледна точна на Джънкук:

Боже, аз съм заспал на неиното легло и... чакай тя къде е?-това бяха мислите ми когато си отворих очите и видях че съм загънат с розово одеяло...

Станах и отидох да хола и видях, че е легнала на дивана. Но защо не ме е събудила? След това се насочих към кухнята и съвсем леко отворих едно шкафче, за да взема една чаша. Отворих сумати и шкафчета и в последното открих чаши...вече ще знам и пуснах съвсем леко чешмата, за да си налея вода. Изпих чашата и отидох при Кейт. Съвсем леко я взех на ръце и я преместих на леглото. Върнах се, за да и взема одеялото, възглавницата и телефона, защото може и да има аларма... Поставих възглавницата под главата ѝ, завих я и оставих телефона до нощното шкафче. Отидох от другата страна и си легнах, като я гушнах. Така вече можеше да заспя спокойно...