След като обработих някои от снимките на известните кадри и ги предадох като карбланш, защото много искам да работя там. След седмица получих отговор от компанията и бях приета, но имаше една лоша новина. Трябваше да замина за Белгия. Най-тежкото,което трябва да кажа на Кейт. Направих вечеря и казах да се прибере възможно най-бързо.

-За какво ме викаш толкова спешно?-попита Кейт

-Кейт, ще трябва да замина в Белгия.-казах аз направо без да увъртам

-Но защо?-попита Кейт

-Просто ме пращат там.-казах аз

-Знам, колко много искаше да те приемат, така че отивай!-каза Кейт

-Не се сърдиш, че те оставям?!-казах аз

-Просто се налага.-каза Кейт

На следващият ден си събрах най-необходимото или по-точно това което се побра в куфара и заминах в Белгия или по-точно Антверп (близо до границата с Германия). Наех един малък апартамент и след като поработех щях да си взема апартамента мечта.

Почти месец по-късно...

-Как е там?-попита Кейт

-Добре, много по-различно, от това което съм свикнала.-казах аз с носталгия за дома

-Ще идваш за Нова година нали?-попита ме тя

-Може би!?-казах аз колебливо(всичко тук се променя за по-малко от минута)

-Ще затварям, че шефа ми иска да говори с мен.-казах аз и бързо затворих телефона, защото го видях да се придвижва към кабинета си, а той ме викаше тази сутрин като ме видя

Бързо изтичах до кабинета му.

-За какво ме повикахте?-попитах аз

-Снимките ти, много се харесаха на комисията и решихме да ти възложим задачата да направиш фотосесията им.-каза той, а аз гледам въпросително, защото не хванах нишката

-За каква фотосесия става дума?-попитах аз, защото се обърках

-На групата ,която си снимала, за приема ти. Имаме договор с компанията, която ще рекламират някакъв продукт и решихме да пратим най-добрият фотограф.-каза той

Усещам как коленете ми се подкосяват и усещам, как пропадам. Добре че наблизо имаше колона, на която се подпрях.

-Къде ще бъде студиото за снимането?-попитах аз

-В Сеул, Южна Корея.-каза той

Аз май си глътнах езика!

-Преди Нова година трябва да стане, така че приготвяй се, утре тръгваш!-каза той

-Добре...-казах аз едва

Когато се прибрах и отворих куфара, започнах да се страхувам. Не знам, просто имаше нещо, за което се тревожех. Видях времето в Сеул, няма да е много топло и трябва да си взема топли дрехи, които много трудно се прибират в куфар. Оф, май си вкарах таралеж в гащите! След като натъпках куфара си, си взех душ и реших да разкажа всичко на Кейт.

-Не може да бъде!-каза тя

-И аз така си помислих, но е истина!-казах аз

-Късметлийка, ще ги видиш още веднъж.-каза Кейт

-Аз тука ще пукна, ти...-казах аз

-Защо да не вълнуваш?-попита докачливо

-Не, ще пътувам със самолет до столицата на ЮЖНА КОРЕЯ. Това е на края на света, а аз сигурно ще пукна в самолета.-казах аз

Чувам смях.

-Какво се смееш?-казах аз сърдито

-Няма как да е само от самолета.-каза тя отново докачливо и хилейки се

-Просто ще ти затворя!-казах аз

-Не, шегувам се.-каза тя

-Напъхах някой неща в куфара и така утре на път...-казах аз

-Ти като не знаеш корейски, какво ще правиш?-попита ме той

-Английски, предполагам че ще могат да говорят, поне малко, ако ли не има и план Б, ще ползвам Гугъл преводач.-казах аз

Отново чух заливащ се смях.

-Разбирам, че ти е много ти е смешно и ще те оставя да се заливаш от смях!-казах аз сърдито и затворих телефона и го хвърлих на леглото, след което и аз се тръшнах

Явно не разбира, че стомаха ми е на топка, защото се страхувам да не се изложа, още първият миг на слава. Хем съм леко любопитна, дали Джимин ще ме познае.Дяволитото в мен се обади.