След полунощ...

Гледна точка на Кейт:

Толкова е разсеяна, че си е оставила телефона тук. Сега как ще се свържа с нея? Докато се чудех какво да правя, на вратата се звънна.

Може би полудявам, но видях BTS. След тези мой мисли,не помня нищо.

Гледна точка Ер Ем:

Отидохме на адреса, който мениджъра ни даде. Искахме да намерим Джимин и да разберем, защо избяга и  момичето което целуна,май наистина беше фотографката. Но момичето, което преди секунда се всяка на земята не беше Инес.

Както и да е, вдигнахме момичето от земята и буквално нахлухме в къщата ѝ и я поставихме на дивана. Опитахме се да я свестим и стояхме над нея и се чудехме какво да правим. Отвори очи...

Гледна точка на Кейт:

Когато си отворих очите и видях отново BTS  над главата ми аз бях доста изненадана.

-В Рая ли съм?-попитах аз на датски

Те ме гледаха тъпо, защото нищо не разбраха и после го казах на корейски

-Не си спокойно, жива си!-каза Джин

-Инес тук ли живее?-попита Джънкук

-Чакай!-казах аз и се изправих и всички те се отдалечиха

-Откъде знаете името на най-добрата ми приятелка?-попита тя

-Ти май още не си тук.-каза Джейхоуп

-Оф да сетих се, но какво за нея?-попитах аз

-Тук ли е?-попита Шуга

-Не, премести се преди две седмици в апартамента на баща ѝ.-казах аз

-И къде е това?-попита Ви

-На 3 часа от тук.-казах аз

-Моля?!-каза Ер Ем

-Аз знам пътя и апартамента.-казах аз

-Но за какво ви е Инес?!-попитах аз

-Джимин и Инес избягаха заедно и ги търсим.-каза Джънкук

-Инес какво?!-казах аз изненадана

-Няма време за въпроси, идвай!-каза Джин и всички тръгнахме на долу към един джип

След време:

-Добре де не можахте ли да го проследите чрез телефона му?-попитах аз

-Телефона му беше в гримьорната.-каза Ви

-И телефона на Инес остана вкъщи.-казах аз

-Значи няма да разберат, че ги търсим.-каза Джин

-Затова беше тъжен...-каза изведнъж Джънкук

Погледнах го въпросително аз.

-Мисля, че са били заедно още в Сеул.-каза Джънкук

-Е Жасмин?-каза Шуга

-За камерите.-казах аз

Всички освен Джин(той караше) ме погледнаха.

-Явно е било така, защото когато интервюто изляза Инес беше сърдита.-казах аз

-Но защо не ни е казал нищо?!-каза Джейхоуп

-Но защо не ми е казала?!-прошепнах си аз

След 3 часа пристигнахме и вече беше сутрин.

-Последвайте ме!-казах аз

Качихме се и хванах дръжката на вратата. Отвори се! Това момиче не беше с акъла си. Влязохме всички и по пътеката от дрехи се насочихме към стаята на Инес. Това момиче ще ме умори честно. Видяхме Джимин и Инес бяха се сгушили в нейното легло. Като останалите и аз извадих телефона си да снимам.

Гледна точка на Джимин:

В просъница чух познати гласове. Когато съвсем леко си отворих очите, видях че останалите са тук и се стреснах.

-Вие как влязохте тук?-казах аз

-Вие сте си виновни, че не сте заключили.-каза Джънкук

-Махнете се!-казах аз

-Преди да ви снимаме, никъде не тръгваме Чим чим!-каза Ви

-Ще ви набия!-извиках аз

Аз се завих през глава и скрих Инес под одеялото. Чух  и момичешки глас и леко открих одеялото.

-Ти коя си?-попитах аз

-Приятелката на Инес!-каза и се усмихна

Примигнах няколко пъти и се чувставах леко засрамен.

-Хайде сега всички навън!-казах аз

-Чао!-казаха групово и се заливаха от смях

Докато гледах Инес как сладко, сладко спи, тя ми проговори.

-Тръгнаха си нали?-попита тя

-Но ти... как?-казах аз

-Направих се на заспала.-казах тя

-По-голяма лисица от теб не познавам.-казах аз

-А аз от теб!-каза тя

След като постояхме още малко в леглото, се облякохме и аз трябваше да се прибера... Разделихме се пред входа на хотела, в който трябваше да бъда и отново записах номера ѝ, за да го имам.

Още в влизането, когато ме погледнаха се заляха от смях. Погледнах ги с поглед, просто се спрете нищо особено не сте видели. Но никои няма това намерение. Приготвих си багажа и очаквах да се прибера или поне да си пиша с Инес. Очаквах да чувам конско от мениджъра, но след като разказах всичко на момчетата, те ме защитиха и така вече свободно или по-точно официално, Инес е моя приятелка!