Chào các bạn! Vì nhiều lý do từ nay Truyen2U chính thức đổi tên là Truyen247.Pro. Mong các bạn tiếp tục ủng hộ truy cập tên miền mới này nhé! Mãi yêu... ♥

Неее!!!

А сега е време за третата тайна...
Тя се отнася за тази зграда-каза Сехун

Тайната е,че ...в тази зграда има бомба!
Чао,чао!-казаха Сехун и Сълги и побягнаха надолу.

-Какво?!

-Хора хайде да се разделим за да успеем да се измъкнем-каза Юнги

Всички се съгласиха.

Момичета вие отиде  да проверите дали има стълби и за колко време се слизат.Засечете времето!
Момичетата кимнаха и се насочиха към коридора.

-Намджун и Джин вие вижте бомбата!Вижте и таймера!

-А Хоби и Кук освободете момичетата!Ако някой има нужда от помощ да казва!

Кук и Хоби освобождаваха момичетата.Не беше никак лесно,защото бяха завързани със желязни вериги,които бяха заковани за столовете.Те известно време се мъчеха да ги освободят с ръце,но се отказаха и взеха инструмент за рязане на желязо.Дръпнаха веригите колкото се може по-далече от ръцете на момичетата
за да не ги изгорят и започнаха да режат.
След около пет минутен усилен труд...те успяха.
Бяха щастливи,че виждат своите момичета.Прегърнаха се.

-Юнги!Юнги!Ела!-извика Нам.
Щом Юнги чу,че го викат  веднага се затича.

-Какво има?-попита задъхано той.

-Ами бомбата няма как да се убезвреди без специални инструменти!Остават 10 минути!

-Така.Вие я огледайте добре и ако някой има нужда от помощ отидете при него,а аз отивам да търся!

-Ок.

Юнги се втурна по коридорите  на зградата.

Момичетата след около десет минути след това се качиха горе.

-Джин!

-Да?-каза той и се обърна към Хея.

-Ами колко остава?

-След няколко секунди стават точно 10 минути!!!

-Не!Точно толкова му коства на човек да слезе бързо по стълбите!

-Тогава да слизаме!-каза Джин.

-Не може!Чакайте!

-Защо-попита Хоби.

-Ами Юнги?

-А той къде е ?-попита разтревожено Хея.

-Търси инструменти за убезвредяване на бомбата.

-Имаме шанс да се измъкнем!Трябва да го потърсим и да бягаме.-каза Кук.

-Добре!Хайде да го търсим!Но да не се разделяме да се движим поне с още един човек.

Търсеха го,търсеха го,но не го намериха.

-Хея!Тръгвай!-извика Джимин

-Не!Не искам!Искам да го намеря!-крещеше тя и плачеше.

-Хея моля те!Поне запази себе си!И на мен ми е трудно  да го оставя,но трябва!Все пак претърсихме цялата зграда!

-Неее!Няма да  изляза!
Намерих истинската си любов!Няма да го оставя!Ако го оставя той ще умре,а после и аз,защото ще съм...без него!

Джимин без да я обеждава повече я хвана за кръста и я вдигна.Затича се към входа.Всички се скриха зад колите.
Бомбата гръмна със всичка сила и всичко стана в пушек.Хея заплака още по-силно.
Минаха десет минути те стояха при колите си и мълчаха.Сякаш оплакваха Юнги.

Те се изправиха и видяха...

Здравейте!Надявам се че ви е било интересно да четете!
Моля коментирайте!
До скоро!!!😘😘😘😘 😘😘😘😘😘😘

Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro