Каква е истината?
Юнги:Юнги,Юнги недей!Ха ха Шуга!Браво Фе добър прякор!Не..не...не!Хея?Шуга?Защо?Какво става?Шуга тъпак такъв !Тя не трябва да разбира!Намджун да не си направил пак тази грешка!Шуга не съществува!Неееее!
В мислите на Хея
"Какво по дяволите?Аз?В съня му?Не не аз незнам!Какво е това!
Ще си взема телефона за да погледна фейсбук.А? Звукозаписвач включен?Боже тва е записвало още от когато бяхме си пуснали филм!
Записало го и това с преди малко.Ще истрия другото и ще остава това само със съня на Юнги.Ще видим какво е това..."
***
На другия ден след работата на Хея.Тя отключи вратата и се просна на дивана.
Издиша тежко;взе си телефона набра някакъв номер:
-Хей.
-Ам здрасти-объркано отговори Джимин.
-Виж карам на направо...нали с Юнги сте най-добри приятели?
-Да?Какво е станало?
-Нищо просто...ох айде да се срещнем след половин час в кафенето до парка.
-Окей.Чакам те там.
Хея отиде до стаята си преоблече се с едни бели скъсани дънки бял пуловер сложи едни кецове и тръгна.
***
-Здрасти-поздрави Джимин.
-Здрасти.Нека да седнем и ще ти кажа-обясни Хея
-Окей.
Те седнаха и си поръчаха фрешове.След като им донесоха поръчката Хея отпи една глътка и тръгна да говори.
-Така...нещо странно се случи вчера.
-Какво по-точно?
-Първо.Вчера,когато разбрахме къде ще ходим по коледа всички много се радвахме.Обаче Юнги не се забавляваше и
странеше от нас.Второ.Снощи,когато се
събудих.Просто реших да отида да пийна вода.Връщам се и какво да видя Юнги
бълнуваше...ии то много странни неща.После се отказах да мисля за това и си взех телефона и оттам разбрах,че всичко това се бе записало.
-Леле...дай да чуя-заинтересува се той.
-Добре.Само секунда да го намеря...
А ето го!
-Добре.
Юнги,Юнги недей!Ха ха Шуга!Браво Сълги добър прякор!Не..не...не!Хея?Шуга?Защо?Какво става?Шуга тъпак такъв !Тя не трябва да разбира!Намджун да не си направил пак тази грешка!Шуга не съществува!Неееее!
-Е какво мислиш?
-Леле...това наистина е странно.
-А имаш ли идея какво значи това?
-Ами от части да,но някои неща ще ти ти каже той ако иска.
-Ок давай направо.
-Първо...това заминаванено е причинено поради случки в Испания,а момичето от съня включва това към случката.
-Ок.Разбирам,ама само,че кой е Шуга.Каква тайна изобщо трябва да крие Намджун.Защо спомена моето име?
-Виж...съжалявам,но тези неща са от тези,които само той може да ти каже.
-Ох...добре-примири се токрая тя.
-Хайде да се прибираме
-Да хайде.
***
На другия ден в университета
-Рея-повика я Хея
-Да кажи.
-От отдавна не съм
виждала Сехун.Къде е?
-Незнам...от когато изнасили Джи...не съм го виждала.По-добре
много,много не говори за това,че Ви искаше да го убие,а Джи само плаче...ооще не го е преодоляла напълно...
-Оки ще знам.Хайде да
сядаме.
-Добре.
Междувременно:
-Ало.Здрасти Юнги-каза Дживин през телефона.
-Здравей Джимин-отговори той-
Какво искаш?-попита след това.
-Трябва да говорим.Много спешно.
-Какво е станало?
-Хея те е чула как бълнуваш.Само това ще кажа.
-Ох изнервяш ме бе човек!
-Чакам те в бара The king.
-Ок там съм.
***
-Та...какво става.
-Юнги...тя е чула неща,които не е трябвало.
-Джимин не ме дръж в напрежение.Давай кажи.
-Шугаааа,Шуга.Хея!Фе браво!Намджун крий тайната! или нещо от сорта
-Какво?От къде знаеш?
-Тя знае,че сме най- добри приятели с теб и реши да ми каже.
-Ох боже...
-Обаче си казал името й.
-Още по-зле!
-Хей да не харесваш Хея?
-Може би да...или по-скоро леки симпатии.
-Ооо!Ясно защо си я сънувал!
-Да...
-Аз й казах,че си имал неприятна случка в Испания и за това вчера не си се забавлявал.
-Мерси,че ме спаси.
-За нищо-каза той и отпи от коняка си.
-Леле...как може да ми чете мислите.Дали ще се по интересува повече?
-Не знам.Трябва да помислиш какво ще й
кажеш ако те попита за случката и другите неща.
-Не знам,не знам ще му мисля после.Уморен съм.
-Добре.Хайде да си тръгваме.
-Хайде.
Джимин се прибра,както и Юнги,но Джимин веднага заспа,а Юнги се въртеше в леглото и се чудеше какво ще каже на Хея ако стане въпрос и дали на истина я харесва...
Здравейте!Тази глава
е малко къса спрямо
другите ми глави,но се надявам да ви харесва!
Извинявам се ако има
допуснати грешки!❤
Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro