Истинска любов...
Гледна точка на Хея:
"Юнги ядосан ли е?
Излезе и тръшна вратата.Странно.
Беше ми скучно и за това реших да почета малко Шекспир."
***
Тъкмо разлиствах първата страница на последната глава и телефона ми извъня.
Тряснах книгата в масата;изпувтях,защото не ме оставят да чета и изтичах до стаята си да си взема телефона.
Отидох и без да гледам кой е вдигнах:
-Ало.
-Можеш ли да дойдеш в далечния парк близо до езерцето и цветята?-попита Юнги
-Аа Юнги ти си бил!Да мога!
-Ок след два часа да си там!
-Ок.
-Чао.
-Чакай!А защо?Юнги,Юнги!Ехо!
Затвори-изшептя на себе си.
Хея реши,че ще се изкъпе.
Междувременно при Юнги:
Той беше вече на мястото,на което повика Хея.Беше приготвил букет от макове.Това бяха любимите й цветя.Реши,че е редно да попита Джимин за това.Той бе украсил и взел бяло вино, както и бе направил сандвичи.
В същото време в мислите на Хея:
"Стоях под душа и паника ме обвзе.Не...не закъснявах.Просто се притеснявах...Ами ако той иска да ми предложи да сме заедно!!!
Мисля,че ме харесва,но чак пък толкова...
Въпреки,че аз го харесвам и няма да ме е страх!Ще кажа да и ще си прекарам една хубава вечер!
След около десет минути излязох от банята и започнах да се обличам.Реших да сложа червена блуза черни скъсани дънки и черни маратонки.Вързах си косата и отидох пред огледалото.Сложих си коректор и спирала.Сложих си безцветен гланц.Сложих също бяла перлена гривна и пуснах косата си.Сресах я;взех се телефона и тръгнах."
Междувременно в мислите на Юнги:
"Вече съм готов.Седнах в пейката и се загледах към природата наоколо.
Изведнъж усетих ръка на рамото си.Нежна ефирна и малка ръчичка обърнах се и видях Хея.:
Гледна точка на Хея:
"Видях го.Отивам да му кажа здрасти,а ще отида зад него.Отидох и го пипнах за рамото".
-Юнги...да
-Какво да?
-Искам да съм с теб!
-Какво?!-попита той учудено и очите му заблестяха.
-Да...някак предчуствах,че това ще стане
-Наистина те обичам.Още от,когато те срещнах почуствах,че има привличане.А и ти ми помогна да бъда по-добър човек.Беше с мен дори,когато не се държах добре с теб.Благодаря наистина.
-Оууу.Колко мило!Обичам те!
Юнги се усмихна и я хвана за ръката.Седнаха на пейката.
-Заповядай...
-О леле макове!Любимите ми алено червени цветя!
-Хах да.Едно птиченце ми каза,че ги обожаваш...
-Да разбирам, че така нареченото птиченце в момента има коса с цвят на най-ярък портокал.
-Хмм може да се каже-каза Юнги и двамата се засмяха.
Те хапнаха и пийнаха.Отне им доста време,но приключиха с яденето.
-Хея да се качим на дървото?
-Ам дори хайде!-съгласи се Хея.
На дървото:
-Много е хубаво тук,Юнги...
Те гледаха красивия залез със своите червени оттенъци.
-Радвам се!
Те замълчаха...
***
Юнги се приближи до нея и сля устните им.Хея след няма и миг отвърна.Тази целувка бе изпълнена с желание и огромна любов.
Те се отделиха и се усмихнаха един на друг.После решиха да се връщат.
***
На вратата:
Те отключиха и изпищяха.Пред тях бяха всички наредени,като статуйки .
-Ам зздравейййте!-каза стреснато Хея
-Заедно сме!-казаха едновремено и се спогледаха.
Всички се засмяха и ги поздравиха.
Малко по-късно :
-Аз отивам до магазина!-извика Рея
-Не е ли късно?!-разтревожено попита Джимин.
-Нее.Споко.
-Ох...притеснявам се-каза той след,като Рея затръшна вратата...
Здравейте!!!
Надявам се главата да ви е харесала!
Моля коментирайте!
Обичам ви!!!
😘❤😘❤😘❤😙
Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro