23декември
Всички студенти си стягаха багажа.Заминаваха за Испания.Коледна ваканция.
***
В мислите на Хея:
"Най-после пристигнахме!Толкова е слънчево!Духа лек ветрец...но не е студен че да кара кожата ми да настръхва.Все още мисля за Юнги...много странно се държи напоследък.Хайде да не мисля за това!Ваканция сме трябва да се радваме на почивката"

-Хей хора!Хайде да отидем до хотела;да си оставим багажа и да разгледаме!Уникално е!-каза Хея с енергичен тон.

-Леле,Хея ти изглеждаш,като дете,което е прекалило със захарта!Успокой се малко!-каза Рея и се засмя.

-Добре де,добре.Обаче искам да разгледам забележителностите, все пак.Когато и да е!

-Спокойно Хея,ще разгледаме.-каза Джимин

-Ох да ви се не знае мързела!Човек е отишъл в друга страна и вместо да разглежда вие искате да си седим в хотела!

Юнги имаше голямо желание да каже,че иска да отиде с нея,но реши,че не е правилно и си замълча.
Те стигнаха хотела;влязоха вътре;взеха си ключовете и отидоха по стаите си.
Стаите бяха големи,но уютни.Бели стени и шарени картини.Банята с бели и кафеникави плочки с изваяни керемидено червени цветя.Също,големи легла с бели чаршафи и кадифена постеля,а до леглата нощни шкафчета от дъб.
Щом всеки видя стаята си онемя!

-Хора гладна съм.-каза Джи и си хвана корема.

-Ами хайде да хапнем!Долу би трябвало да има ресторант.-каза Рея и се усмихна.

-Добре.Аз ще звънна на момчетата или по-скоро на Джимин.
-Добре-казаха Рея и Джи хорово.

-Ало-каза Хея

-Да?-Джимин очудено отговори.

-Хея съм.Ние сме гладни.Искате ли да отидем до ресторанта на хотела!

-Да.Допада ми идеята.

-Супер!Моля те обади се на другите да им кажеш и след половин чак трябва да са  долу!
-Окей.Чао!

-Чао!

***
Вече всички бяха долу в ресторанта и избираха достатъчно голяма маса за тях...понеже бяха общо десет човека.Щом избраха се настаниха и започнаха да разглеждат менюто.

-Здравейте !Какво ще поръчате-каза тя на английски,а само Хея и Намджун я разбраха.

-Здравейте-казаха двамата на английски,а след това се спогледаха и се засмяха.

-Боже не знаех,че знаеш английски-каза Намджун и се усмихна.

-Аз също,не знаех,че знаеш английски-каза Хея и се усмихна.

-Извинете,но какво ще поръчате?-каза сервитьорката на английски.
-
Какви специалитети или народна кухня ще ни предложите -попита Намджун.

-Паейа и Тортийа.

-Какво съдържат?-попита Хея.

-Паейата е ориз с морски дарове,а тортийата картофи и яйца.

Хея и Намджун обясниха на останалите.
-Така десет пъти и от двете,моля-каза Хея.

***
Вече приятелите си похапваха и пийваха- червено вино.
В мислите на Юнги:
"Ох колко е сладка Хея,докато яде!Да.Влюбен съм.Обаче ме е страх.Тя сигурно не изпитва същите чувства към мен...
Тя наистина е уникална!Може да говори английски,сладка е и най-вече силна,а аз страхливеца си стоя от страни и й се любувам,а не я прегръщам и не усещам нейните сладки малки устни върху моите...
Наистина много жалко..."

Хея си мислеше:
"Юнги ме гледаше леко странно.Продължава с това да е загадъчна фигура за мен."

След това влюбеният си помисли:
"Хея май видя,че я гледам.Беше се замислила.Както и да е ще гледам нанякъде другаде.Огледах се наоколо.Бяхме в голям ресторант с красива декорация и кристално изчистени прозорци.Буквално се любувах на гледката,но изведнъж дъхът ми секна и започнах да се изнервям. ЗАЩО?Защо трябва да да тук!Сехун и Сълги!
Тъпанарите,които ми причиняваха безсъние напоследък!
Ах с тоя мой късмет!
Това съдба ли какво е!
Точно те трябваше да са в Испания,като нас;по-точно в Барселона и в същия хотел!Просто това е
невъзможно!
Погледнах Джимин, а след това масата,където стояха враговете ми!Джимин направи тъжна физиономия и ми направи знак да не ходя при тях и да не се заяждам с тях.Кимнах в отговор и продължих да ям.Но все още мислих за тях.
Имах предчувствието,че нещо лошо ще се случи.Сякаш съдба на го е отредила..."

Здравейте!Благодаря на всички,които следят историята ми!
Въпрос:Според вас защо Юнги ги мрази(Сехун и Сълги).