След две години
Намджун се обръща към вас и казва:
"Здравейте!Ние в момента с Джин живеем страхотно!Оженихме се и то със свещеник.Разбира се,че ни гледаше странно,но това бе положението.Много сме радостни,че сме заедно!И също си  осиновихме момченце,което е на една година. Казва се Хюн.
Страшно сладък е."

Обръща се към Джин  и му казва да говори.И Джин захочва:

"Хей и от мен!Сигурно се радвате да видите това прелестно лице пред вас!Та...както както да е!Само искам да ви кажа,че след,когато спрем да се занимаваме с пеене и танцуваме...ще бъда готвач,а Нам шефът на ресторанта.Ще бъде страхотно!"
А сега нека се върнем към Нам-каза той и се усмихна доволно.

-Ама...ама.Чакай!Чакай
Аз какво да кажа?-ядосано и притеснено извика Намджун.

-Де да знъм!Измисли нещо!Трябва сменям памперс!Време е да го научим да си  върши работата в гърнето!-изкрещя Джин ядосано.

*Авторката се смее*

-Ох...мале-каза Нам и потърка челото си за да опита да се успокои.

-Джине бе!Все още хората те слушат!Как може да говориш такива неща!-възмути се Нам.

-Оу...ИЗВИНЕТЕ!!!-провикна се Джин.

При този звук Намджун леко присви очи.За него Джин крещеше много силно
за "чувствителните"
му уши.
-Извинявай Нам!Съжалявам за високите звукове!

-Искаш ли да те накажа?-каза Нам и мазна усмивка се простря на лицето му.

-Да!-каза Джин и след оправянето на малкия се затича по стълбите.
Джин и Нам страстно се целунаха.Нам  дръпна за ръката Джин.Той преди да влезе в стаята каза.

-Съжалявам...но тук е забранена зона...-каза той и се подсмихна.
Само едно може да се каже...този следобед съседите им изобщо не си почиваха...

Здравейте!Извинете че е кратичко,но това ми хрумна!
Надявам се да коментирате мнението си!
Чао чао!😘😘😘❤❤❤