Ji-woo:

Много добре мина в работата ми, но все тежки случай ми се падаха... Поне тази вечер няма да стоя и да мисля, защо се е случило въпросното проявление. Ерика от седмица не спира да ми напомня, че тази вечер ще е прословутият концерт и да не правя никакви ангажимент и да бъда на време. Представете си как ме командва 20 годишно...

Та като се прибрах, тя вече полудяла. Чудеше се какво да облече. Сякаш на моден подиум ще ходи. Търси и от моите дрехи и накрая си избра. Аз ще бъда с една бяла тениска и дънки, все пак не ми и пука много така че... Една тишина настъпи,което беше странно. Докато се гримирах си мислих какво ли и стана?!

Трябваше да тръгваме и аз реших да проверя какво стана. Почуках, ама не ми отвори или каза нещо.Отворих вратата и тя се беше скрила в ъгъла и плачеше.

-Какво стана?-попитах я аз като си помислих, че нещо се е наранила

-Страх ме е...-каза тя през сълзи

-От какво?!-попитах я аз и избърсах бузите ѝ от размазалата се спирала

-Просто се вълнувам... Ще видя идолите си, како, а за мен е много важно, защото си го мечтая откакто ми ги показаха и ме е страх да не се изложа.-каза тя

-Ери, ще ги видиш и ако нещо се случи, аз съм до теб, не само като придружител, а като роднина на който може да имаш доверие.-казах аз

Нищо не каза, а само ме прегърна.

-Хайде да тръгваме, в колата ще се оправиш.-казах аз

Взех книжка като дойдох в Ню Йорк и за рожденият ми ден получих кола.

Пристигнахме на време, дори повече от "на време". Но билетите бяха за буквално до сцената. Определено, може би щях да остана без уши, но ще си заслужава. Когато започнеше концерта, щях да снимам Live и предполагам приятелите ми щяха да го видят и да ми се чудят защо съм на концерт.

Защо ли? Ами преди време отидохме половината випуск на едни концерт. Не се забавлявах, защото всички около мен се лигавеха... общо взето бяха дошли да развалят настроението на останалите и им се бях зарекла, че повече на концерт няма да стъпя.

Та след може би 1 час залата беше пълна и то масово от момичета. Не знам как се казват  феновете им, ама бяха привидно луднали. Не само от Ню Йорк имаше, чуваха се и други езици. Колко трябва да искаш да видиш някого, че да дойдеш до тук, само заради едни концерт? Или аз нещо бъркам или ми се струва малко пристрастено това...

Всеки момент трябваше да започне концерта и цялата зала викаше имената им под реда в който ми ги каза и Ерика. За сега беше поносимо тихо, но предполагам като се появят, може би някои ще изпопадат на земята като круши, само една от тях да не е Ерика, че не знам...

Един по един наизлязоха. Не бях виждала тяхна снимка преди концерта, така че сега ми се струваха малко еднакви... Останах без слух, почти... Не се заглеждах, просто се вслушвах в текста на песните, които ми се сториха доста смислени, имайки предвид че са съчетани два езика. Единствените корейци, които чух да казват нещо на английски... някаква промяна...

Омразна ми само да слушам песни и крякания на фенки, които привидно казваха каквото им падне. Време беше за Live...

Бяха близко до нас и можех да ги хвана. Което беше улеснение за мен. Тъкмо спрях да снимам и едно от момчетата се изтърси на сцената и това го видях с периферно зрение. Ерика така яко извика и аз бързо насочих поглед към него, защото за да извика така, може би беше Jimin.

Не е възможно това да е той...

Гледахме се право в очите, няколко секунди и го познах, никой друг нямаше като неговите очи. Това беше момчето, което ме целуна и избяга след това и така и не разбрах, защо се случи всичко това.

Не виждах друго освен очите му, които ме върнаха в миналото, когато сядахме един до друг или когато го гледах как танцува.

Излязох от транса и видях,че вече беше станал и продължил...

Имах чувството, че съм видяла призрак. Защо ми е толкова странно?И сега осъзнавам, че точно когато е заминал за Сеул, там се е съставила тази група и са започнали кариера. Въпреки че, за първи път ги чувам ми допаднаха. Добро първо впечатление.

Както и да е... наблюдавах го отново, както правех преди 6 години... Променил се е и то доста. Това го видях на соловото му изпълнение. Така и не разбрах името на песента, но хореографията и показването на плочките, които има ми станаха от ясни по ясни и това беше част от тъй наречената промяна. Хубава промяна, въпреки че и преди си беше сладък. Не се учудвам, защо Ерика си го харесва.

Как ще и кажа, че го познавам? Ще ме намрази като разбере, защото ще си внуши, че ще и го взема.  А всъщност, може би не ме е познал. За 6 години имам разлика и то осезаема. Няма да казвам нищо, това си е за мен. Освен ако чете мисли, тук не мога да гарантирам...

Писах си с състудентите и искаха още един лайф. Имате го...

Докато снимам, Ji-min се зададе към мен и ми взе телефона от ръцете. Не знам какво прави с него, но Ерика ме погледна като застреляна и имах чувството, че ще се свлече на пода. Може би довърши лайфа ми, после май се снима и седна на земята. Май пишеше нещо и после ми го подаде,като ми на мигна.

Мамка му, познал ме...

Аз бързо си отключих телефона и снимката, беше първото нещо, което ми се появи. Беше написал: "Позна ли ме?!" на корейски.

-Какво пише?-попита ме Ерика и всички около мен и нея надничаха в телефона ми

-Ще ти кажа като се приберем.-казах аз

-Може ли поне да го пипна?-попита тя

Дадох и го, но като и обясня за какво става въпрос, може би света ще ми се стори тесен.

Аз съвсем бях забравила, че ще бъда заедно с нея на meet and greet... Оф... Сега как ще го погледна в очите или по точно как ще го питам въпроса ми от преди 6 години. Никак... Просто ще бъда близо до Ерика и ще се надявам много да не се бави.

Свърши концерта и беше време за тежката част. По малко отколкото бяха момичета, но все пак почти щяха да се нахвърлят върху тях, което поне мен ме стресна, ама те имат опит. Дори бяха прекалено спокойни и много мили към феновете си.

Минаха доста момичета и беше ред на Ерика. Най-сетне... Носеше четири розови книги, оказаха се нещо за новият им албум... Опа... Стигна до Ji-min. Имах чувството, че ще падне назад, затова стоях отзаде ѝ, хем за да я държа, хем той да не ме види.

Но тактиката ми не проработи. Усетих вместо, книжката, ръка да ме хваща. Молех се да е Ерика, но не... Както винаги, нямах късмет. Отново докосването му.Дръпна ме към масата. Пак се гледахме в очите... Защо на мен?!

-Май ме позна?!-каза той

Целият разговор се развива на корейски и си представете физиономията на Ерика.

-Да, здравей!-казах аз

-Каква среща само, нали...-каза той

-Случайност(мразя случайностите,вече...).-казах аз

-Ще ми бъде приятно да се видим.-каза той

-И на мен.-каза аз

Имам само един въпрос и искам отговор, това ще ми стигне...

-Ако всичко е готово да тръгваме.-казах като се обърнах към Ерика

-Само едно нещо остана...-промълви тя

-Това кои е?-попита той като взе от ръцете и въпросната книжка и се подписа вътре

-Братовчедка ми.-казах аз

-Много е сладка.-каза той като пусна моята ръка, най-сетне и хвана неините

Определено, след това може би трябваше да я нося на ръце до колата. Стана червена като домат и май си глътна езика. Пусна я и аз си я бутах към изхода.Едва вървеше, горката... Седна отпред в колата и потеглихме към вкъщи.