Почти цял ден прекарах вкъщи и беше време да отида на концерта. Мама нахлу в стаята ми докато се приготвях.

-Къде отиваш?-попита ме тя

-Излизам на разходка.-казах аз

-Аха... не ме лъжи.-каза тя

-Не те лъжа.-казах аз

-Отиваш да се видиш с момчето нали?-каза тя

-Добре де както искаш го приемай.-казах аз и се засмях

-Кажи на баща си че ще си с приятелки, иначе няма да те пусне.-каза и изляза

Не мога да схвана, хем ми помага, хем се опитва да ме хване на тясно...

Та, пристигнах точно за meet and greet. Сложих си един суитчер, очила и  носех със себе си последният им издаден албум. Кали ми го даде преди да замине. Наредих се на опашката и изчаках моя ред. Стигнах до Ji-min.

Той продължително ме гледаше и после взе маркера, за да се подпише на страницата.После отново ме погледна и този път аз леко махнах очилата си и му се усмихнах. Реакцията или по точно физиономията беше уникална... За секунда не му се вярваше че съм аз, но явно повярва. Грабна ме за ръката и буквално ме задърпа нанякъде. За тази бърза и неочаквана реакция, поне успях да си сложа очилата...

Излязохме от залата и тръгнахме по тъмният коридор. Няколко пъти завихме и спряхме.

-Ти полудя ли?-казах аз

-Да по теб...-каза той и устните му се залепиха за моите

 Залепи ме за стената и ме закотви така, че да не мога да мръдна.

От устните ми се премести на врата ми. Допадна ми... Бързо излязох от транса.

-Върни се в залата.-казах аз

-Не позна...-каза той

Хвана ме през кръста и ме метна на рамото си. Висях си аз така в невидение, докато не чух отварянето на врата. Стана светло, значи сме навън. Но навън има хора и папараци. Май съвсем си изгубил ума... Качулката ми малко закриваше лицето ми, но и през нея можех да видя светкавиците на камерите.

Изведнъж както си висях с главата надолу, буквално ме хвърли на задните седалки и бързо се качи в колата.Леко си вдигнах главата като потегли.

-Ти добре ли си?-казах аз

-Да.-каза той съвсем спокойно, дори се обърна към мен и ми се усмихна

Определено не е добре...

-Къде отиваме?-попитах го аз като седнах на седалката зад него

-Ще видиш.-каза той

-С твоите изненади направо ме изнервяш.-казах аз

-Имай търпение...-каза той

След може би около 30 минути път, остави колата в някакъв гараж и ми отвори вратата.

-Хайде!-каза той

-Ама ме мързи...-измрънках аз

-Щом те мързи.-каза той и отново по същият начин както ме донесе до колата, така и тръгна пак на някъде

Защо винаги е тъмно?

След няколко минути се изясни и бяхме в асансьор. Къде сме бе? След това чух да говори с някого. Някой думи съм го забравила, което не беше добре... не схванах половината от казаното.След като приключи разговора си , тръгна пак на някъде.Не се чуваше нищо повече беше осветено, но с главата надолу, нямаше как да видя...

Изведнъж усетих как ме удря по задника.

-Ей!-казах аз и се опитах да си извърна главата

-Това е само началото.-каза той

-Моля?!-казах аз въпросително

Отваря някаква врата. Защо ми беше толкова голям суитчер с толкова голяма качулка. Нищо не виждам от него. Както и да е. Видях, ама вече е късно. Оказа се, че е карал до хотела в който щели са да спят тази нощ, преди утре да заминат за Сеул.Ама и аз, идиотче...

Остави ме на леглото и докато махна проклетия суитчер, щях да се издуша с него, чух как заключва вратата и идва насам. Махнах го и го метнах на пода. Ядосах се на неодушевен предмет, определено това не е нормално...

Огледах се, за да го видя дали ще дойде скоро и само ръцете му ме обгръщат. Така се стреснах ама...

-За кого се оглеждаш?-попита ме той

-За теб.-казах аз

-Аз съм тук от поне 10 минути, от както се бориш със суитчера досега.-каза той и се засмя

-Като гледа фиаското тогава защо не ми помогна?-попитах го аз и се направих на сърдита

-Исках да видя как ще свърши това...-каза и ми се усмихна

-Ами видя.-нацупих се и кръстосах ръце пред мен

-Айде сега да не се сърдиш?-попита той

Не отговарям. Няколко секунди бездействие и май зяпане, ама периферното ми зрение е толкова закъсало колкото нормалното ми.

-Знам че не ми се сърдиш.-прошепна ми той

Веднага се засмях. Не знам защо, просто ми стана смешно, но е вярно... Днес можеше само да си покажа лигавщината...

Излегнах се назад и дори удобно си сложих главата на възглавницата. Колко нахално от моя страна нали... Надвеси се над мен и ме усмихна. Ах, как ми липсваше тази усмивка и въобще. Целунах си го си го гушнах. Липсваше ми да го гушкам, а и чаршафа на може да го замести...

-Липсваше мииии....-измрънках аз

-На мен повече.-каза той и от устните ми се премести на врата ми

Леко изстенах имайки предвид колко гъдел имам там и колко приятно ми беше. След това събляка потника ми и продължи с мокрите целувки, въпреки съществуващата пречка(сутиена ми) и стигна до дънките ми. Обаче и аз исках да го подразня още повече. Обърнах позициите ни и сега аз бях отгоре му.Гледах го предизвикателно и започнах да си играя с косата му. Да вдигнат ръце момичетата които не мога да устоят да не си играят с косата на момчетата...(признавам си не мога...)А след това се насочих към месестите му и пухкави устни. Толкова много ми липсваха...А от тях се преместих на ризата му.И копче по копче я откопчавах. Очаквах нещо да каже или измрънка, ама кротко си стоеше и ме гледаше как по най-бавният я разкопчавам. Засякохме си погледите когато стигнах до последното копче.

-Знам какво се опитваш да направиш и няма да ти се получи, коте...-каза той и докато се усетя отново бях залепена за леглото

Защо съм толкова лека да му се невиди?

Та махна ризата си и буквално очите ми се залепиха на плочките му. Ах как ми липсваха...Докато го зяпах така, той ми се усмихна по най-мазният начин и се доближи до ухото ми и...

-Аз ще те подразня повече, повярвай ми...-прошепна той

Едни гадни тръпки ме побиха... Не е за подценяване думите му... Никога няма и да ги подценявам след това...

Събу дънките ми и си останах по бельо, както и той но...гледаше ме много специфично, в смисъл, това сякаш не беше Ji-min, а някой друг. Но и този доста ми харесваше. Отново на целувките се връщаме, което наистина ме изнерви или сладко ме подразни... Докато ме целуваше по устните, врата или ключиците, моите ръце го обхожда обстойно...

Най-накрая просто реши да върви по същество към с*кса.Този път беше по грубо, но още по приятно. За първи път може би през живота си съм викала нечие друго име. Дано наистина не съм викала, както ми се струваше...

След като приключихме си легнахме и аз се сгуших в него. Липсваше ми аромата му... Така сме заспали...

Съжалявам че не съм качвала отдавна, но обещавам че ще качвам редовно...