Мина месец и доста неща се случиха, едно от всичките беше това че аз съм твърде разсеяна. По същият начин се случи, когато ме беше целунал и си тръгна. Ама сега в тройни размери. Но се опитвах на работа да бъда в кабинета си,а не в обятията на Ji-min. Ето пак мисля за него... Оф, сърце...

А когато се прибирам вкъщи правя всичко на обратно. Веднъж в бързините сипах в чашата си с кафе, чай... не знам защо ги направих и двете,но като отпих, веднага го изплюх. Не го пробвайте, гадно е... Или пуснах пералня и май градусите бяха в повечко и дрехите ми се свиха...

Но умеех най-добре да стоя до прозореца на стаята ми и да гледам към небето. Без да правя бели, само си мечтаех.

Липсваше ми и то страшно много. Имам чувството че разсъдъка ми и сърцето ми са се мушнали някъде в куфара му и са отишли в Сеул заедно с него... Сещах се за нощните срещи. Отдавна не съм се чувствала толкова влюбена. Дори с Ji-min съм друга, за разлика с Джейк.

Като споменах Джейк. Видяхме се на центъра. Отивах да си купя дрехи, защото както споменах по горе като ги изпрах те се свиха. Та на този пазар го видях. Всъщност се блъснах с приятелката му. И няколко крачки по късно ме спря. Той ме е познал, но не и аз него... Бях отново в друга вселена... Ji-min вселена...

-Ji-woo, не ме ли позна?-попита той

Като се загледах го познах.

-Това ти ли си Джейк?!-казах аз

-Същият...-каза той

-Много си се променил, а няма и половин година.-казах аз

Прегърна ме, а аз бях просто си стоях. Още ме болеше за това че се разделихме, така че. За мен си беше неловко.

-Блъсна се с приятелката ми.-каза той

-Извинявай, че се блъснахме преди малко.-казах аз и се усмихнах

А зад тази усмивка имаше само една мисъл: Що за нахалник трябва да бъдеш, че да си показваш гаджето пред бившето си гадже. Колко жалко...

-Няма проблем!-каза и добави-Аз съм Катрин...

-Аз съм Ji-woo.-казах аз и се ръкостискахме

-Искаш ли да пием по нещо тримата?-попита ме той

-Защо пък не.-казах аз

Ако нямах какво да правя, нямаше да приема, но иначе щях да умра от скука...

Започнахме с общите приказки и до сегашният ми удар...

-Видях наскоро че си била на концерт на някаква корейска група.-каза той

-Да, просто придружавах братовчедка ми.-казах аз

-А как...-не можа да си довърши мисълта, защото телефона ми звънна и на екрана на телефона ми се появи негова снимка и телефония му номер го преименувах на My baby <3

Вдигнах и веднага се усмихнах. Тъй като при него беше към 22 часа е рершил да ми звънне, за да чуе гласа ми. Винаги преди да ми затвори ми казва че наистина иска по скоро да ме види. И това ще стане, но има още няколко дена и мисля да го изненадам...

След като затворих, очаквах да ме пита, кой е това и така и се случи. Колко си предсказуем, Джейк...

-Кой ти звъни, че те накара да се усмихнеш?-попита той

-Гаджето ми.-казах аз и знам много нахално от моя страна нали, но поне ме изкефи как му го казах

-Имате ли снимка заедно?-каза той

Не ми вярва... Браво, Джейк, остана и да ревнуваш и си за златен медал по разбито его... Потърсих в телефона ми една нормална снимка, защото общо взето бяха или размазани  или почти лицата ни не се виждаха. Намерих една, за която не знаех и му я показах. Ji-min ми е гепил телефона сутринта и решил да ме снима докато спя.

-Той е кореец ли е?-попита ме Джейк и ми върна телефона

-Мхм.-казах аз и отпих от студеният си чай

-От кога сте заедно и къде е той в момента?-попита ме най-нахално

-От скоро и замина за Сеул за кратко и после е за постоянно тук.-казах и се усмихнах

Част от казаното е истина, а другата е клиширана лъжа. Кой си че да ти кажа, че съм гадже с известен човек...

Приказвахме си, изпихме си нещата платихме си и си продължихме по пътя. Разбрах защо Мел, не го харесваше... Ако нещо не е така както той иска се дразни... Защо не те послушах Мел, когато трябваше...

Прибрах се и си писах с Ji-min,а после съм заспала, докато чаках отговора му.

Гледна точка на Ji-min:

Мина месец и наистина осъзнавам колко е гадно да се влюбиш. Много ми липсваааа.... Знам че е детско от моя страна ама много малко бяха дните или по точно нощите бяха твърде кратки, за да и се наситя. Нямам търпение да дойде в Бусан и няма да я пусна... Не искам пак да си тръгва... Но пак ще започне с своите сладки приказки и думи и пак ще я пусна. Пак ще и позволя да си тръгне от моите прегръдки...

Но явно не трябва, защото след като се върнахме не мога да се концентрирам и правя толкова и то все елементарни грешки. Всички го забелязаха и най-вече Тае и Кук ме питаха, кое ли е това момиче, което ми е завъртяло главата до такава степен, че преобърна Park Ji-min.  Но на никого нищо не казвах. А нека започна с най-тъпото нещо което направих...

Докато вечеряхме и аз средоточен някъде в пространството си ям, без да виждам дал просто ям и някой, все още не разбрах кой е бил ми е пуснал суха кърпичка в купичката. Механично я взех и я изядох. Късно го осъзнах, заради вкуса на кърпичка. Всички наоколо ми се смяха,а аз само изпих чаша вода... Но ще разбера кой реши да ми направи този номер и лошо му се пише...

Или една вечер когато J-hope и Jin бяха в стаята на Jin и гледаха някакъв филм, Тае и Кук решиха да използват отсъствието му, за да ме разпитат и да разберат с кого излизах и не се прибирах в Ню Йорк. Това им беше като хикс идея, но аз лесно няма да се предам... Разглеждам си аз телефона и те влизат, като заключват вратата. Това не е добре и то никак...

-Я разказвай сега, кое беше онова момиче с което си говори тогава и прекара вечерите с нея?-попита Тае

-Я къш от стаята ми.-казах и си оставих телефона

-Докато не кажеш, не мърдаме от тук.-каза Кук

-Вие не разбрахте ли че няма да ви кажа...-казах аз

-А ти не разбрали че ще кажем на останалите.-каза Тае

-Добре, кажете, но пак няма да кажа.-казах аз

Тае легна на леглото на J-hope, а Кук до мен. Нищичко не им казах, а си разглеждах в телефона и дори най-нахално писах на Ji-woo, а Кук надничаше...

-Оф, хайде кажи поне името ѝ.-каза Тае с оттегчение

-Ji-woo.-измрънках аз

-От тук ли е?-попита Кук

-Ами, не точно, от смесен брак е.-казах аз

-Не схванах...каза Тае

-Ти кога си схващал.-изрепчих се аз

-Как се срещнахте?-попита Кук и ме гледаше сякаш разказвах приказка

-Я ме оставете намира...-казах аз и наистина се ядосах

- Ji-woo от Ню Йорк или Сеул.-каза Тае и стана от леглото на J-hope

-Хайде да го оставим да си говори с Ji-woo.-каза Тае и отключи

И двамата се изнизаха, а аз си заврях лицето във възглавницата и исках да извикам...

Кога ще бъдеш тук,скъпа...