Очарователно нали?  Ако можеше всеки ден да се събуждам така.Особено когато си отвори очите. Видя ме че го гледам. Усмихна ми се и ме целуна, а след това.

-Добро утро, слънце!-каза той

-Добро утро!-казах аз

-Пак ли стана сутрин?-каза той

-Проблем със утрото ли имаш?-попита ме той

-Откакто съм тук, защото нощта е толкова кратка, а деня е толкова дълъг и продължителен.-каза той

-И защо това да е проблем?-казах аз

-Защото времето с теб е все по малко, дори днес е последното ни виждане.-каза той

-Ще се видим, все пак скоро ще трябва да отида в Бусан.-казах аз

-А ако съм на турне?!-каза той

-А ако не си?-казах аз и се усмихнах

Изправих се и отидох в банята. Измих си зъбите и си почистих лицето. Когато се върнах в стаята ми, Ji-min още лежеше, но беше буден.

-Хайде, ставай.-казах аз, дори мисля че го изшептях, не знам защо

-Не може ли пак да стане вечер?!-каза той

-Може но след 12 часа.-казах аз и се засмях

-Знаеш ли как ми се искаше времето да спре снощи.-каза и се изправи

Не си спомням снощи да си беше махнал тениската... Но сега защо е без нея?

Бързо мислите ми отидоха на някъде като видях това тяло. всеки път се влюбвам още повече. Беше с гръб към огледалото и докато уж се гледах, всъщност гледах него и си връзвах всекидневната опашка. Не приличаше на нищо и това го видях в момента в които той се изправи и ме видя... Започна да се хили. Когато се погледнах и аз започнах да се смея. Оправих си я, а той просто взе тениската си от земята, облече я и седна на леглото ми като ме гледаше. И аз хвърлях по някой поглед дори просто не питах.

-Защо ме зяпаш?-попитах аз

-Просто ще ми липса да те гледам.-каза той

Изправи се и се обърнахме един срещу друг.

-И на мен ще ми липсваш, но ще се видим.-казах аз

-Дано да бъде така, тогава просто няма да те пусна да се върнеш тук.-каза той и обви ръцете си около мен

-Ще трябва да се върна,но един ден може би няма да си тръгна Бусан или Сеул.-казах аз

-Ще очаквам този ден с голямо удоволствие.-каза той и ме целуна

Махна ръцете си от мен и се насочи към коридора. Оправи си косата и се обу.

-Защо ме чакаш?-попитах аз

-Защото ще те закарам до работата ти.-каза той

-Няма нужда.-казах аз

-Последните свободни минути, така че тръгвай.-каза той

Как ми заповядва моля ти са... Но го послушах. Обух се и тръгнах с него. Докато караше не си казахме нищо, все едно никой не искаше да каже чао на другия. Тежеше ни. Спря пред работата ми и се погледнахме.

-Не искам да казвам чао.-измрънка той

-Тогава до скоро, така времето се намалява.-казах и се усмихнах

-Определено искам да е скоро.-каза и се приближи и ме целуна

-Обещавам скоро ще се видим.-казах и аз

Слязох от колата и се насочих към входа. Посрещна ме едни колега.

-Да знаеш, че имаш посетител.-каза той

-Кой?-попитах аз

-Не каза нищо, просто пита за твоята стая и там вляза.-каза той

-Май се досещам.-казах аз

И наистина се досетих. Най-вероятно е Кали, защото снощи я оставих с доста въпроси и си е отговорила. Какво ми се пише, ако знаете...

Влязох и кой да видя, госпожица Кали седнала на моето място.

-Добре дошла.-казах съвсем спокойно и си хвърлих чантата на една страна

-Я разказвай, какво правеше Jimin от BTS в твоя апартамент?-попита тя директно

-Дълга история и ако може да ти отговоря по късно, защото все пак съм на работа.-казах аз

-Ако не дойдеш на нашето кафе в 16, ще разкажа всичко на останалите, а ти знаеш че от разпита на Габриела няма излизане.-каза Кали

Стана и изляза. Само в каква се хванах, ама сама съм си виновна. Влюбих се в него и не спирам а мисля за него. Полудявам и то отново, но този път имам чувството че става по зле... Не бях на тази вселена, а потънала някъде в дълбоките му очи...

Я се стегни, не си на две или на петнадесет, ще се видите след месец.

Докато работех върху един документ се почука на вратата. Само погледнах и когато вратата се отвори, Ji-min беше там.

-Ти не трябваше ли да си на летището?-попитах аз

-Да, но не мога да си тръгна, без последно да те гушна.-каза той

Аз изненадано станах от стола си и ме прегърна. Бая силно, едно топло тяло ме обви и пак се върнах в онази Ji-min вселена в която си живеех до преди малко. Продължителната прегръдка приключи с целувка по устните и на врата ми.

-Ще ми липсваш,коте!-каза той

-Да не си пил?!-попитах го аз

-Не просто, ще ми липсваш, а часовата разлика е доста, няма да може да си пишем.-каза той

-Е стояла съм будна, така че и сега ще мога.-казах аз

-Ще тръгвам, че е 17.-каза той

Ококорих се и замръзнах на място. Съвсем забравих за срещата ми с Кали. Край, свършено е с мен.

-Какво стана?!-попита ме той

-Просто ме очаква ад след като си тръгнеш и да тръгваме, защото наистина вече е свършено.-казах аз, грабнах чантата си и тръгнах

-Чакай...-каза той и ме хвана за ръката

-Да те закарам където искаш, няма да тръгнат без така или иначе.-каза той

-Добре.-казах аз

Добре че беше GPS, че се ориентира.

-Благодаря ти!-казах аз

-Бягай.-каза той

Преди да сляза си го целунах за последно и слязох от джипа като се насочих към вратата на заведението. И трите ме гледаха и мамка му, видяха всичко.

Гледаха ме като ударени от гръм и само примигваха.

-Май вече е късно да обяснявам.-казах аз и седнах срещу тях

Очаквах разпита си, но явно бяха толкова шокирани от това, че те бяха замръзнали като статуи на мястото си. Гледах ги с надеждата да има някаква реакция, но нямаше.

-Ти с Джейк не си правила така че с този си...-каза нещо безсмислено Мел

-Jimin  е в Ню Йорк от 6 дена и вие сте си гаджета, как така за толкова кратко?-попита Кали

-Аз просто имам нужда от обяснение, тогава са въпросите.-каза Габи

-Добре, нека започна с това...-разказах им това с първата ми година в Бусан и после на концерта, пропуснах частта със с*кса и продължих с това което Кали беше запозната и завърших с целувката на която бяха свидетели

През цялото време мигаха и може би превключваха, най-вече Кали.

-Ти осъзнаваш ли, че си с Jimin от BTS?-попита ме Кали

-Да, знам мислиш ли че Ерика не ми о изясни.-казах аз

-Аз не мога още да асимилирам, значи харесвали сте се взаимно и сега след концерта сте нещо като  гаджета...-каза Габи

-За мен си е, но за него не мога да кажа.-казах аз

-Предпочитам него пред Джейк.-каза Мел

-Ако разберат армитата, ще те разкъсат човек...-каза Кали

-Ние ще се виждаме в Бусан или Сеул, така че предполагам че хората ще ме видят.-казах аз

-И не ти пука?-попита Габи

-Хора, срещнах първата си любов след 6 години и щом чувства същото като мен, защо да се страхувам че ще ме видят. Просто се влюбих!-казах аз

-Определено вечерите, който сте имали са те променили и то доста, това не е Ji-woo,която познаваме.-каза Мел

-Аз не се чувствам същата без да съм го видяла, въпреки че вече от час не съм го виждала или усещала.-казах аз

-Усещала?!-каза Габи подозрително

Не ме питай, Габи, за нещо на което отговор няма да ти дам или зависи, като лъжа си личи.

-Какъв друг допир сте имали?-попита Мел

-Никакъв.-казах аз и се опитвах да излъжа, но забележете, започнах да кихам

Нямам алергии към нищо и като го казах започнах да кихам като луда.

-Какво ти стана пък на теб?!-каза Кали

-Кихам.-казах и след което пак кихнах

-Май лъжеш.-каза Габи

-Добре де излъгах да му се невиди.-казах аз и магически спрях

-Знаех си.-каза Габи

-Е как беше, разказвай!-каза Мел

- Без никакъв срам ме питате такова нещо, я си пийте нещата и да се прибираме, че съм уморена.-казах аз

-И на мен ми е интересно.-каза Кали

-Ще си останете с любопитството да знаете, нищо няма да излезе от устата ми за онзи нощ.-казах аз

-Е ти кога ще заминаваш за Бусан?-попита ме Кали

-Ами след месец, заради сватбата трябва да съм там малко по рано.-казах аз

-Е ще се запознаеш с обичайте преди и ти да станеш булка.-каза Габи

А аз се задавих. Не знам от какво, ама се задавих...

-Подигравайте ми се, ама ще ви се върне.-казах аз

Изпиха си нещата и Кали ме реши да ме закара до вкъщи. Но явно не е било без да ме разпита, дали е ми е разказвал за Jungkook. Хабер си имам Кали за кого ми говориш... Аз ако ги видя и седемтимата сигурно ще ги объркам, че дори и Ji-min. Сори, бебе...

Остави ме пред вкъщи и другата седмица щяхме да се събираме у тях. Така каза тя, все пак скоро и трите щяха да заминат и аз оставам сама. Сам сама. Съвсем ще полудея...

Прибрах се и вкъщи усещах аромата на Ji-min. Добре, определено ще ми трябва психиатър... Но наистина, предполагам че и чаршафите ще са пропили нежният му аромат. Хвърлих се на леглото и се преместих на мястото къде го видях тази сутрин. Сложих лицето си на възглавницата му и наистина целият апартамент беше пропит с неговото ухание. Оф... сега цял месец, ще ми напомня на него...

Реших да си взема една вана и да си лягам. Нямаше да сменя чаршафите скоро, така щях да заспя. Топнах се във ваната и докато слушах музика и четях нещо съм се унесла в дрямка. Събудих се от звънящият ми телефон. Не гледах кой ми звъни, дори и за части от минутата не видях че е на face time.

-Хей, бебе?!-каза Ji-min

-Да.-казах аз сънено

-Защо виждам ухото ти?-попита ме той

Тогава осъзнах че сме на видео чат. Махнах екрана на телефона от ухото си и го насочих към лицето си.

-Ти да не си спала и защо си гола?-попита той

-Във ваната съм, заспала съм...-казах аз

-Я бързо излизай, че ще настинеш.-скастри ме бързо

-Добре де...-казах аз

Оставих телефона си,станах и си сложих хавлията.

-Ти пристигна ли?!-попитах го аз

-Не, още сме в самолета и тъй като всички спят, реших да те видя.-каза той

-Ами видя ме.-казах аз и се засмях

-Колко време си седяла?-попита ме той

-Около 3 часа.-казах аз

-Мале, ако не ти бях звъннал може би щеше там да се събудиш на сутринта.-каза той

-Моя герой от разстояние.-казах аз

-Че как.-каза самодоволно

-Хайде ще си обличам пижамата и ще лягам. Лека нощ.-казах аз

-Лека, коте.-каза той и ми затвори

Дразня се като ми вика коте...

Облякох си пижамата и си легнах. Легнах на мястото на Ji-min и заспах много добре. Сякаш отново бях отгоре му...