Преди да тръгна за работа, Ерика страхливо дойде при мен.

-Како, днес ще си ангажирана ли вечерта?!-попита ме тя

-Ами принципно да но ще го отложа.-казах аз

-Добре, защото трябва да ме закараш в 23 часа до летището.-каза тя

-Защо?-попитах я аз

-Утре се прибирам при родителите ми.-казах аз

-Какво е станало?!-попитах аз

-Ами искат да се прибера,защото можело съм да ти преча, все пак ходиш на работа.-каза тя

-Ох, вуйчо, пак започна...-казах аз

-Ще си събирам багажа и ще те чакам.-каза тя

-Не се ли радваш че ще се прибираш?-попитах я аз

-Ами не много, защото тук много ми хареса, а и времето с теб беше невероятно.-каза тя

-Ще ме разплачеш, бе дребос.-казах аз и я гушнах

-Ако искаш може да дойдеш с мен на работа, ще имаш време да си оправиш нещата.-казах аз

-Ще ме пуснат ли?!-попита тя

-Ти пък, братовчедката ѝ е важна клечка на работа.-казах аз и се засмяхме

-Добре тогава да тръгваме.-каза тя

Разведох я навсякъде където можах и си изкарахме доста ползотворен ден. Прибрахме се, аз докато си почивах и свърших отменянето на срещата си, Ерика си приготвяше нещата...

Обадих се на Ji-min, но той не ми вдигна. Може би е с момчетата и затова...

Гледна точка на Ji-min:

Тренирахме някой хореографии, просто защото ни беше станало скучно тук, останаха две дена и вече се прибираме в Сеул. Винаги си изключвам звука на телефона когато тренирам,защото се разсейвам така, но трябваше да го правя днес...

Докато другите си почиваха,аз продължавах с хореографията. Тае ми каза.

-Ji-minssi кой е Mа girl?-каза той

Мамка му... Бързо отидох до телефона си, но беше късно да ѝ вдигна. Излязох навън ѝ звъннах.

-Извинявай, че не ти вдигнах.-казах аз

-Нищо искам да ти кажа нещо.-каза тя

-Слушам...-казах аз

-Днес вечерта ще изпратя братовчедка си до летището искаш ли утре да се видим и да прекараме вечерта вкъщи?!-каза тя

-Таман си мислех какво да си облека...-казах аз като излъгах, аз бях забравил че ще излизаме

-Знаеш къде живея, така че очаквам те.-каза тя

-Не е отпаднала молбата ми за бельото да знаеш.-казах аз

-Много искаш...-каза тя

-До утре значи.-казах аз

-До утре...-каза и затвори

Когато се обърнах, за да се върна при останалите видях че Тае и Кук ме подслушват. Изведнъж от усмивка, лицето ми се видоизмени...

-Какво бельо?-каза Тае през смях, а Кук ме гледаше смаяно

Сложих телефона си в предният джоб и сложих и двете си ръце върху лицето. ама и аз защо не се сетих, че ще ме проследят тези любопитковци...

-Защо ме подслушвате?-казах аз

-Човек, с кого си говореше?-попита Кук

-Не ви засяга и отивайте при останалите.-казах аз

-Да кажем ли?!-попита Тае

-Само посмей...-казах аз и му пернах един зад врата

-И за теб се отнася същото.-казах и на Кук и на него същото

-Но ще те бъзикаме да знаеш.-каза Тае и вляза

Направихме се че нищо не се е случило...

Гледна точка на Ji-woo:

Стана времето да тръгваме и докато пътувахме си говорихме, че другата година може да дойде за по дълго при мен. Когато пристигнахме я изчаках докато не се качи в самолета и после се прибрах. Беше доста самотна стаята и самият апартамент стана много самотен без Ерика. Ще ми липсва това малко зверче...