Понеделник:

Аз и тя станахме рано сутринта и всяка отиде по задълженията си. Деня ми мина леко, просто помагах на колеги с различни неща, я бях в изследователския отдел, я в офиса си... общо взето навсякъде...

Беше около 18:30 и вече нямах търпение да се прибера и да си взема един душ и да си слушам като за последно моята музика, пред Ерика да се е прибрала и надула корейския поп. Вървях към колата си когато усетих как някой ме премята на рамо.

От това което видях отзад го познах... Ji-min...

-Пусни ме...-казах аз

-Няма.-каза Ji-min

-Ти отвличаш ли ме?!-попитах аз изненадано от поредната простотия изречена от устата ми

-Да, защото цялата вечер ни е заета.-каза той

-Ти съвсем си откачил, знаеш ли?-казах аз като ме остави на предната седалка

-По теб.-каза той и затвори вратата

Какво чух преди секунда?! Този е откачил отвсякъде...

Качи се в колата, сложи ми колана и потеглихме.

-Къде отиваме?-попитах аз

-Първо през вас, ако искаш да се преоблечеш.-каза той

-Така...-казах аз

-После е тайна.-каза и ми се усмихна

Аз скръстих ръце като протест и гледах напред или настрани.

-Чакам те.-каза той

-Добре.-казах аз

Слязох от колата и се насочих тичешком към апартамента ми. Отключих и все още Ерика я нямаше. Първо ѝ написах бележка.

"Ери, навън съм с един колега, ще се върна късно..."

Взех си един душ набързо и се преоблякох. Облякох едни черен потник и едни дънки. Взех си суитчер и телефона си. Излязох и той ме чакаше. Влязох в колата.

-Таман обмислях, дали да не се кача.-каза той

-Побързах колкото мога.-казах аз

Гледна точка на Ji-min:

Минаха 20 минути и се чудех наистина дали да не се кача горе. Нямаше да вляза, но щях поне да звъня на вратата. Обаче ако братовчедка ѝ беше там, щеше да стане мазало... Тичаше към колата, беше се преоблякла в един прилепнал потник, който беше почти прозрачен където беше сутиена ѝ, който също беше черен, точно заради не си личи толкова много, но аз го забелязах и други дънки, не бяха като онези.

-Сега накъде?!-попита ме тя

-Тайна.-казах аз

-Просто кажи къде ще ходим.-каза с отекчение в гласа

-Потърпи малко.-казах аз

Докато пътувахме...

-Как мина деня?-попитах я аз

-Добре, до преди час.-каза тя

-Не казвай още че съм ти развалил деня.-казах аз

-Нека видим.-каза тя

Отключи телефона си и започна да си разглежда социаните мрежи. За да не пише на някого, реших просто даѝ взема телефона.

-Ей, я го връщай.-каза тя

-До края на вечерта ще бъде при мен.-казах аз

-И какво ти направи телефона ми?-каза тя

-Просто така.-казах аз

Ядоса се, но не исках да ме отбягва с телефона си... След още няколко минути път, пристигнахме. Слязох от колата и очаквах и тя да слезе, но явно ще се прави на сърдита.

Отворих вратата и тя беше скръстила ръце и ме гледаше.

-Защо не слизаш?-попитах я аз

-Няма докато не ми върнеш телефона.-каза тя

-Оф, добре.-казах аз и го дадох

Взе си го и сляза.

-Ние сме?!-попитах го аз

-На пикник.-казах аз и се усмихнах

Гледна точка на Ji-woo:

Усмихна ми се като едно зайче като каза че сме на пикник. Обичам тази усмивка... Бая се беше постарал, признавам му го. Седнахме на одеялото и отново започнаха приказките. Хапвахме, но освен интересните приключения, който всеки един от нас е имал, имаше и много смях. Само ще кажа, че сме имали интересни 6 години...

По едно време ме капна капка... Погледнах нагоре и още една капна върху лицето ми.

-Май ще завали, така че ти предлагам да прибираме всичко и да се прибираме.-казах аз

-Добре.-каза той

Събрахме всичко и го прибрахме в багажника. Докато се оглеждахме дали не сме оставили нещо, започна едни проливен дъжд. В бързините, вместо на предните седалки, седнахме отзад, където имаше доста седалки. Определено това ги побира всичките. Седнахме и зачакахме поне малко да понамали, за да може да се преместим и да се прибираме.

Дъжда вътре се чуваше доста странно, но и успокояващо. Надали джипа е виждал такъв дъжд... Ji-min започна да се смее.

-Защо се смееш?!-попитах го аз

-Просто ми е смешно, извинявай.-каза той

Определено не го биеше чука...

Спря и седна до мен. Отново си станахме дружки, както преди. Гледахме се в очите и тогава, както тогава виждах тази искрица.

Минаха няколко минути и двамата просто си седяхме и мълчахме, а дъжда над нас се усилваше. Великолепно просто...

От време на време се гледахме в очите и в едни от тези моменти той хвана лицето ми и ме целуна по устните. Не ми се искаше тази целувка да приключи.  След още няколко, а се излегнах на седалките и той беше отгоре ми.

Кучко, как не те е срам от самата себе си. Първо си се чукала с втората си любов, а после с първата... Що за човек си ти?!

Та да се върна към, нали се сещате...

От устните ми се премести към врата ми,където оставяше мокри целувки, а моите ръце бяха в търсене на ръба на тениската му, за да я съблека и видя отново отново мускулесто тяло от концерта. Тъй като моето деколте не беше от най-затворените, той продължи надолу. Леко се повдигнах, за да съблека потника си, а той се зае с това да откопчае сутиена ми, но не му се получи, затова аз го махнах за по малко от 30 секунди. Също така свалих тениската му и ръцете ми тръгнаха по плочките на корема му...чувството е просто уникално, стигнах до дънките му. Той разкопча колана си и смъкна дънките си. Има яки черни боксерки. Ръцете му се насочиха към моите дънки. Разкопча копчето,смъкна ципа надолу и ги събу. Върна се към моите устни и ги сляхме в едно. Тръгна от шията ми надолу, между гърдите ми, по корема ми, докато не стигна до там долу... Когато го вкара в мен, аз само казах името му и то доста силно.Опитах се да намаля стенанията, обаче не се получи. Беше прекалено приятно, ако трябва да съм честна. Не беше грубо, а нещо нормално, което ми хареса още повече... След още няколко тласъка го изкара и двамата бяхме хем изморени, но и доволни.

Облякохме се.Дъжда беше почти приключил и ние се преместихме на предните седалки. Беше леко неловко, но въпреки всичко Ji-min успя да се изцепи...

-Май ти хареса?!-каза той

Погледнах го, а той ми се усмихна самодоволно.

-Я си гледай пътя, а не мен...-казах аз

-Не мога да откъсна очи още от теб.-каза той

Повярвай ми и аз не мога, но се опитвам да си сдържа устата. Защото от там всичко ще излезе.

-Friends with benefits ли си станахме?!-казах аз

-Мисля че да, но не е късно да бъдем повече от приятели.-каза той

Ами след с*кса, мисля че да...

Пристигнахме пред блока, а беше доста късно, към полунощ.

-Жалко че не може да бъдем още малко заедно.-каза той

-Не може, защото братовчедка ми ще ме търси, а и не е нормално да се бавя толкова с "колегата ми".-казах аз

-Но с friend-а си може.-каза той

-Утре ще се видим ли?-попитах го аз

-Естествено, остават ни още три дена тук, а после в Бусан.-каза той

-Помниш че ще ходя в Бусан?!-казах аз изненадано

-Всяка твоя дума е в главата ми.-каза той

-Много романтично, но трябва да тръгвам.-казах и го целунах

-Чао, Коте.-каза той

-Ще си платиш утре за това.-казах аз

-Утре бъди с друго бельо, ако може да е червено.-каза той и затвори стъклото си и потегли

-Первезник.-казах си аз

Отворих вратата и Ерика беше заспала. Имайки предвид часа, беше повече от нормално.

Легнах си и аз, но цялото фиаско от днес се повтори и сънят ми някак си се превърна в "мокър".

За първи път пиша такива еротични неща, затова съжалявам ако не е станало, но ми отне много въображение и много вода... Надявам се да ви харесва главата и до скоро...