Тъмно е ...🙃
Г.Т.С (Гледната точка на Сузи )
Поредната вечер завършваща със скандал ! Писна ми винаги аз да го отнасям . Избягах от вкъщи и се качих в една изоставена сграда на пет етажа . Качих се на последния и паднах на земята . Не мога повече ! Живота ми е пълен боклук ! Докато плачех чух някой да крещи ,, Помощ !" Естествено се изплаших , но проследих гласа . Стигнах до една стая и влязох . Там видях младо момче което се държеше за крака и крещеше от болка . Приближих се към него и го попитах какво му се е случило . Той неми отговори , а само ми каза да извадя кола от дърво който беше в крака му . Направих го и на него сякаш му олекна , а , защото спря да вика и се усмихна . Отдалечих се малко от него и тръгнах към изхода , но гласа му ме спря .
Момчето : Хей ! Чакай . Как се казваш ?
Аз : С-Сузи . З-защо ? - заквах .
Момчето : Аз съм Ви . Благодаря ти !
Аз : Винаги бих помогнала .
Заслизах надолу по стълбите , но се спрях и седнах .... Мислих много ... Видях , че имам много пропуснати от майка ми . Звъннах ѝ и тя ми каза , че баща ми се е изнесал ....
Прибрах се вкъщи и видях майка ми която седеше на пода и плачеше . Незнам , защо , но сърцето ми се стчупи на две . Мразя когато тя плаче ! Отидох там и я прегърнах . Успокойх я и я изпратих да поспи . Останах сама в хола и си пуснах телевизора . Не ми се гледа нищо , но ..... Няма какво да правя . Докато гледах попаднах на много як филм с ловци на вампири . Стана ми интересно и изгледах още 10 епизода .
На Сутринта ....
Събудих се от звука на алармата ми . Беше на любимата ми песен ,, Touch " Станах и отидох в банята . Измих си лицето и слязох на закуска . Майка ми я нямаше затова сама трябваше да си направя закуска . Нарязах плодове и ги сложих в купата с мюслито . Взех готовата храна и се върнах в стаята си . Часа е 07:10 имам 20 минути преди да тръгна . Пуснах си музика и се облякох :
Нека ви разкажа малко за мен :
Името ми е Сузи . На 16 години съм . В 9в клас съм заедно с ндпто ми Надя . Уча в гимназия . Корейка съм и изглеждам така :
Обичам кучета и котки . Любимите ми цветове са черно , бяло , сиво и розово . Баща ми и майка ми работят като доктори в спешното .
Това е .....
Вързах си косата на опашка . Сложих си раницата и тръгнах към училище . По пътя слушах музика и ми беше много приятно . Времето беше хубаво , но вятарът духаше много силно . Влязох в сградата на училището и отидох в стаята на класа ми . Там се срещнах с Надя . Поговорихме си малко преди началото на часа ......
•••••••••••••••••••••••••••••••••••
Последния час ......
Оставаше само един час . Нямам търпение да се прибера! Докато вървях по коридора видях момчето от онази вечер . Името му беше Ви . С него имаше още едно момче което не бях виждала преди . Минах до тях и Ви ме видя . Спря ме .
Ви : Здравей ! Тук ли учиш ?
Аз : Да . Ти как си след онзи кол ...?
Ви : Супер ! Ще се виждаме Сузи ! - каза .
Аз : Добре чао !
Ви : Супер чао !
Отидох в стаята и видях , че Надя говори с Алан . Седнах на чина и я изчаках .
След часовете .....
С Нади решихме да ходим вкъщи и по пътя се срещнахме с Алан и приятелите му . Надя доста се е сближила с него и малко се притеснявам .... Тя е умно момиче има мозък в главата ! Прибрахме се вкъщи и седнахме на дивана . Надя беше гладна и ѝ направих спагети .
Изгледахме два филма и тя реши да си ходи . Предложих ѝ да я изпратя и тръгнахме .... Изпратих я до тях . Докато се прибирах чух шум и се обърнах . Там видях момче което лежеше на земята . Малко се изплаших , но тен можех да го оставя там ... Отидох до него и го побутнах . Както си лежеше си отвори очите . Изплаших се и паднах по задник . Той застана в седнало полужение и се засмя . Станах и пак тръгнах към вкъщи . Докато си вървях вятарът задуха , а аз се спрях , защото косата ми се разреши . Оправих я и погледнах нагоре . Пред мен стоеше момчето от преди малко . Той ме вдигна като чувал с картофи и продължи напред . Крещях и виках да ме пусне , но той не казваше нищо . Стигнахме до някаква висока сграда и той ме пусна на земята . Взе въже и се приближи към мен . Станах и започнах да бягам .... Почти бях излязла , но магически той се появи пред мен и отново ме заведе там . Не можех да направя нищо , защото той ми завърза ръцете и за да не викам ме удари няколко пъти в стената . Паднах на земята и бях безпомощна .... Момчето взе въжето и ме завърза за едната колона в изоставената сграда . Преди да ми сложи лепенката на устата казах :
Аз : Какво ще ми направиш ? Какво искаш ?
Той : Не се безпокой няма да умреш ..... .
Каза и ми сложи лепенката . Сълзите се стичаха , но не от тъга , а от страх . Не трябваше да става така ! Той беше с гръб към мен , но се обърна и изтръпнах :
Не исках да го гледам в очите , защото ме е страх .....
Той : Ще ми трябваш и спокойно няма да умреш . Сега ще пия от теб след това ще те пусна , но ще поддържаме контакт всеки път щом ти звънна ще вдигаш . Винаги ! Ще правиш каквото ти кажа . Имам приятели който имат нужда от млада кръв като твоята . Ще им позволяваш да пият от теб и това не е молба !
Как е името ти ?
Аз : С-Сузи .
Той : Моето е Джунгкук . Не се плаши .... - каза и се приближи . Не мърдах ... Той се приближи към врата ми и скоро усетих острите му зъби в плата ми . Опитвах се да не крещя ...... Не ми се получи ..... Изкрещях , а той спря и се усмихна ехидно . Отдръпна се от мен и изтри кръвта която се стичаше от устните му . Развърза ме и ми подаде лепенка за да спра кръвта . Станах от земята , но ми причерня и щях да падна ... Джунгкук ме хвана и ми помогна да вървя .
Джунгкук : Къде живееш ?
Аз : (казах адреса и му обясних накъде да вървим )
Джунгкук : Ще ти пиша дай си номера .
Аз : ( казах му го )
Джунгкук : Кой апартамент си .
Аз : На първия етаж .
След като стигнахме той си тръгна . Отидох си в стаята , защото майка ми я нямаше .... Днес е Четвъртък ..... Седнах на земята в стаята ми и се загледах в огледалото пред мен . Лепенката не спираше кръвта .... Махнах я и отидох да си сложа друга .....
След неопределено време .....
Почувствах се по-добре и си пуснах да гледам драма . Сле няколко епизода си отидох в стаята и си написах домашното ..... След като приключих видях , че имам пропуснато обаждане . Погледнах номера и О БОЖЕ МОЙ !!!! Това е номера на Джунгкук !!! Нееее ужас сигурно ми е бесен . Незнам дали да се плаша от него ...., но ако искам да си спася живота ще трябва да правя каквото ми каже . След някъде 20 минути същия номер ми звънна отново . Вдигнах и с треперлив глас казах :
Аз : Ало ..?
Джунгкук : КОГАТО ТИ ЗВЪНЯ ЩЕ МИ ВДИГАШ ! Ясно ли ти е куч.....
Аз : Съжалявам много не видях ....
Джунгкук : Да не се повтаря ясно ?
Аз : Д-да .... Извинявай .
Джунгкук : Чао .
Каза и затвори . Знам тъпо е да се държа като уличницата му , но ....
Часа е 17:45 ......
Майка ми още е на работа , но ще се прибере към 19:30 ...
Няма какво да правя до тогава .....
Няма как да изляза навън с тези следи по врата . Легнах на леглото и помислих за това което стана .....
Надя ми звънна и каза , че има парти на което иска да отидем ... Нямам избор ...
Облякох се така :
Пуснах си косата и я Накъдрих . Звъннах ѝ и тя каза , че ще дойде всеки момент . Часа е ... 20:30 майка ми още я няма ... Супер 😒 . На вратата се звънна и отидох да отворя . Там седеше Надя . Поканих я вътре и седнахме на масата в хола . Естествено тя беше гладна и поиска храна . Тя обожава мляко MonaTodorova21 🤗🤗🤗😋😋😋😋😋💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗🔥🔥🔥🔥🔥 Нарязах ѝ баница и седнахме да си говорим . Имаме още 1 час до партито така , че .....
След 30 минути .....
Докато си говорехме и обсъждахме идиотките от класа ни . Телефона ми звънна .... Оле Кук е ...! Отидох в тоалетната и вдигнах :
Джунгкук : Ще дойда да те взема от вас след 20 минути .
-тъкмо да кажа нещо и той затвори . Супер . Нама да ходя на парти . Казах на Надя , че майка ми е в болница и трябва да я видя . Тя се върза и си отиде ... Уффф тъпо ми е , че стана така , но какво да направя да я оставя да гледа как Джунгкук изпива кръвта ми ли ? След десет минути се звънна на вратата . Отворих и видях :
Изплаших се , защото те ме гледаха като умрели от глад вампири ( те са ама ....) Появи се и Джунгкук който ме хвана за ръката и ме задърпа към колата . Аз седнах отпред при Джунгкук , а другите две момчета бяха отзад .
Джунгкук : Внимавай Сузи ! Не искам грешки ясно ? -аз само кимнах .
Момчето с ментовата коса : Отиваме при другите нали ?
Момчето с оранжевата коса : Да Джин ми звънна и каза , че са взели момичето ...
Джунгкук : Супер .
През остатъка от пътя гледах през прозореца . До мен седяха три вампира , а аз съм толкова спокойна .... Не ме е страх много от Джунгкук , но другите двама .....
Здравейте ! Това е новата ми история надявам се да ви е заинтересовала ! Ако искате да я продължа пишете в коментари и гласувайте ! Благодаря адски много на всички който следят другите ми истории , гласуват и пишат коментари !!! 💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗
Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro