Chào các bạn! Vì nhiều lý do từ nay Truyen2U chính thức đổi tên là Truyen247.Pro. Mong các bạn tiếp tục ủng hộ truy cập tên miền mới này nhé! Mãi yêu... ♥

Тъмно е ...🙃

Г.Т.С (Гледната точка на Сузи )
Поредната вечер завършваща със скандал ! Писна ми  винаги аз да го отнасям . Избягах от вкъщи и се качих в една изоставена сграда на пет етажа . Качих се на последния и паднах на земята . Не мога повече ! Живота ми е пълен боклук ! Докато плачех чух някой да крещи ,, Помощ !" Естествено се изплаших , но проследих гласа . Стигнах до една стая и влязох . Там видях младо момче което се държеше за крака и крещеше от болка . Приближих се към него и го попитах какво му се е случило . Той неми отговори , а само ми каза да извадя кола от дърво който беше в крака му . Направих го и на него сякаш му олекна ,  а , защото спря да вика и се усмихна . Отдалечих се малко от него и тръгнах към изхода , но гласа му ме спря .
Момчето : Хей ! Чакай . Как се казваш ?
Аз : С-Сузи . З-защо ? - заквах .
Момчето : Аз съм Ви . Благодаря ти !
Аз : Винаги бих помогнала .
Заслизах надолу по стълбите , но се спрях и седнах .... Мислих много ... Видях , че имам много пропуснати от майка ми  . Звъннах ѝ и тя ми каза , че баща ми се е изнесал ....
Прибрах се вкъщи и видях майка ми която седеше на пода и плачеше . Незнам , защо , но сърцето ми се стчупи на две . Мразя когато тя плаче ! Отидох там и я прегърнах . Успокойх я и я изпратих да поспи . Останах сама в хола и си пуснах телевизора . Не ми се гледа нищо , но ..... Няма какво да правя . Докато гледах попаднах на много як филм с ловци на вампири . Стана ми интересно и изгледах още 10 епизода .

На Сутринта ....
Събудих се от звука на алармата ми . Беше на любимата ми песен ,, Touch "  Станах и отидох в банята . Измих си лицето и слязох на закуска . Майка ми я нямаше затова сама трябваше да си направя закуска . Нарязах плодове и ги сложих в купата с мюслито . Взех готовата храна и се върнах в стаята си . Часа е 07:10 имам 20 минути преди да тръгна . Пуснах си музика и се облякох :

Нека ви разкажа малко за мен :
Името ми е Сузи . На 16 години съм . В 9в клас съм заедно с ндпто ми Надя . Уча в гимназия . Корейка съм и изглеждам така :

Обичам кучета и котки . Любимите ми цветове са черно , бяло , сиво и розово . Баща ми и майка ми работят като доктори в спешното .
Това е .....
Вързах си косата на опашка . Сложих си раницата и тръгнах към училище . По пътя слушах музика и ми беше много приятно . Времето беше хубаво , но вятарът духаше много силно . Влязох в сградата на училището и отидох в стаята на класа ми . Там се срещнах с Надя . Поговорихме си малко преди началото на часа ......

•••••••••••••••••••••••••••••••••••

Последния час ......
Оставаше само един час . Нямам търпение да се прибера! Докато вървях по коридора видях момчето от онази вечер . Името му беше Ви . С него имаше още едно момче което не бях виждала преди . Минах до тях и Ви ме видя . Спря ме .
Ви : Здравей ! Тук ли учиш ?
Аз : Да . Ти как си след онзи кол ...?
Ви : Супер ! Ще се виждаме Сузи ! - каза .
Аз : Добре чао !
Ви : Супер чао !
Отидох в стаята и видях , че Надя говори с Алан . Седнах на чина и я изчаках .

След часовете .....
С Нади решихме да ходим вкъщи и по пътя се срещнахме с Алан и приятелите му . Надя доста се е сближила с него и малко се притеснявам .... Тя е умно момиче има мозък в главата ! Прибрахме се вкъщи и седнахме на дивана . Надя беше гладна и ѝ направих спагети .
Изгледахме два филма и тя реши да си ходи . Предложих ѝ да я изпратя и тръгнахме .... Изпратих я до тях . Докато се прибирах чух шум и се обърнах . Там видях момче което лежеше на земята . Малко се изплаших , но тен можех да го оставя там ... Отидох до него и го побутнах . Както си лежеше си отвори очите . Изплаших се и паднах по задник . Той застана в седнало полужение и се засмя . Станах и пак тръгнах към вкъщи . Докато си вървях вятарът задуха , а аз се спрях , защото косата ми се разреши . Оправих я и погледнах нагоре . Пред мен стоеше момчето от преди малко . Той ме вдигна като чувал с картофи и продължи напред . Крещях и виках да ме пусне , но той не казваше нищо . Стигнахме до някаква висока сграда и той ме пусна на земята . Взе въже и се приближи към мен . Станах и започнах да бягам .... Почти бях излязла , но магически той се появи пред мен и отново ме заведе там . Не можех да направя нищо , защото той ми завърза ръцете и за да не викам ме удари няколко пъти в стената . Паднах на земята и бях безпомощна .... Момчето взе въжето и ме завърза за едната колона в изоставената сграда . Преди да ми сложи лепенката на устата казах :
Аз : Какво ще ми направиш ? Какво искаш ?
Той : Не се безпокой няма да умреш ..... .
Каза и ми сложи лепенката . Сълзите се стичаха , но не от тъга , а от страх . Не трябваше да става така ! Той беше с гръб към мен , но се обърна и изтръпнах :

Не исках да го гледам в очите , защото ме е страх .....
Той : Ще ми трябваш и спокойно няма да умреш . Сега ще пия от теб след това ще те пусна , но ще поддържаме контакт всеки път щом ти звънна ще вдигаш . Винаги ! Ще правиш каквото ти кажа . Имам приятели който имат нужда от млада кръв като твоята . Ще им позволяваш да пият от теб и това не е молба !
Как е името ти ?
Аз : С-Сузи .
Той : Моето е Джунгкук . Не се плаши .... - каза и се приближи . Не мърдах ... Той се приближи към врата ми и скоро усетих острите му зъби в плата ми . Опитвах се да не крещя ...... Не ми се получи ..... Изкрещях , а той спря и се усмихна ехидно . Отдръпна се от мен и изтри кръвта която се стичаше от устните му . Развърза ме и ми подаде лепенка за да спра кръвта . Станах от земята , но ми причерня и щях да падна ... Джунгкук ме хвана и ми помогна да вървя .

Джунгкук : Къде живееш ?
Аз : (казах адреса и му обясних накъде да вървим )
Джунгкук : Ще ти пиша дай си номера .
Аз : ( казах му го )
Джунгкук : Кой апартамент си .
Аз : На първия етаж .
След като стигнахме той си тръгна . Отидох си в стаята , защото майка ми я нямаше .... Днес е Четвъртък ..... Седнах на земята в стаята ми и се загледах в огледалото пред мен . Лепенката не спираше кръвта .... Махнах я и отидох да си сложа друга .....

След неопределено време .....
Почувствах се по-добре и си пуснах да гледам драма . Сле няколко епизода си отидох в стаята и си написах домашното ..... След като приключих видях , че имам пропуснато обаждане . Погледнах номера и О БОЖЕ МОЙ !!!! Това е номера на Джунгкук !!! Нееее ужас сигурно ми е бесен . Незнам дали да се плаша от него ...., но ако искам да си спася живота ще трябва да правя каквото ми каже . След някъде 20 минути същия номер ми звънна отново . Вдигнах и с треперлив глас казах :
Аз : Ало ..?
Джунгкук : КОГАТО ТИ ЗВЪНЯ ЩЕ МИ ВДИГАШ ! Ясно ли ти е куч.....
Аз : Съжалявам много не видях ....
Джунгкук : Да не се повтаря ясно ?
Аз : Д-да .... Извинявай .
Джунгкук : Чао .
Каза и затвори . Знам тъпо е да се държа като уличницата му , но ....
Часа е 17:45 ......
Майка ми още е на работа , но ще се прибере към 19:30 ...
Няма какво да правя до тогава .....
Няма как да изляза навън с тези следи по врата . Легнах на леглото и помислих за това което стана .....
Надя ми звънна и каза , че има парти на което иска да отидем ... Нямам избор ...
Облякох се така :

Пуснах си косата и я Накъдрих . Звъннах ѝ и тя каза , че ще дойде всеки момент . Часа е ... 20:30 майка ми още я няма ... Супер 😒 . На вратата се звънна и отидох да отворя . Там седеше Надя . Поканих я вътре и седнахме на масата в хола . Естествено тя беше гладна и поиска храна . Тя обожава мляко MonaTodorova21 🤗🤗🤗😋😋😋😋😋💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗🔥🔥🔥🔥🔥 Нарязах ѝ баница и седнахме да си говорим . Имаме още 1 час до партито така , че .....

След 30 минути .....
Докато си говорехме и обсъждахме идиотките от класа ни . Телефона ми звънна .... Оле Кук е ...! Отидох в тоалетната и вдигнах :
Джунгкук : Ще дойда да те взема от вас след 20 минути .
-тъкмо да кажа нещо и той затвори . Супер . Нама да ходя на парти . Казах на Надя , че майка ми е в болница и трябва да я видя . Тя се върза и си отиде ... Уффф тъпо ми е , че стана така , но какво да направя да я оставя да гледа как Джунгкук изпива кръвта ми ли ? След десет минути се звънна на вратата . Отворих и видях :

Изплаших се , защото те ме гледаха като умрели от глад вампири ( те са ама ....) Появи се и Джунгкук който ме хвана за ръката и ме задърпа към колата . Аз седнах отпред при Джунгкук , а другите две момчета бяха отзад .

Джунгкук : Внимавай Сузи ! Не искам грешки ясно ? -аз само кимнах .
Момчето с ментовата коса : Отиваме при другите нали ?
Момчето с оранжевата коса : Да Джин ми звънна и каза , че са взели момичето ...
Джунгкук : Супер .

През остатъка от пътя гледах през прозореца . До мен седяха три вампира , а аз съм толкова спокойна .... Не ме е страх много от Джунгкук , но другите двама .....

Здравейте ! Това е новата ми история надявам се да ви е заинтересовала ! Ако искате да я продължа пишете в коментари и гласувайте ! Благодаря адски много на всички който следят другите ми истории , гласуват и пишат коментари  !!! 💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗

Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro