Г.Т.С (Гледната точка на Сузи )
Събудих се . Усетих , че нещо ме държи . Над мен беше Куки . Погледнах го и му се усмихнах . Той ме гледаше хем притеснено , хем шокирано ... Много съм гладна ...
Аз : Дай ми храна!
Джунгкук : ... За да се нахраниш трябва да убиеш !
Аз : Не не не дай ми нещо друго - бях шокирана ... ама аз не искам да убивам невинни хора ...
Джунгкук : Няма не ... Ще трябва . Иначе ще умреш ...
Аз : по-добре да умра ...
Джунгкук : Стига глупости стегни се !
Аз : Охх стига сякаш ти искаше да ме превръщат ?!- развиках му се .. Знаех това защото чух как Ейдън говори точно преди да започна да умирам .. Спомена и за Джени ... Когато ги видях реших , че трябва да сложа края ѝ ! Така и направих !
Джунгкук : Млъкни ! - изкрещя ми ... Не ми беше викал досега така .... Не му казах нищо повече , а той отчаян излезе от стаята ...... Реших да поспа ... Събудих се ! Бях умряла за да хапна нещо . Побягнах към кухнята ... Нямаше нищо ...Нищичко ! Видях , че чистачката идва към мен ... Не се сдържах ... Хванах я и започнах да ѝ смуча кръвта ... Малеее толкова е вкусно ... Аххх ... Не можах да се спра ... Някой ме откъсна от нея и вкусната ѝ кръв . Беше Куки .
Куки : Нали нямаше да убиваш ?
Аз : Млъквай ...
Куки : Добре ...-каза с подигравателна усмивка ... Само го игнорирах и си отидох в стаята . Погледнах се в огледалото и осъзнах , че съм като чудовище .... Какво се случва ... Изведнъж нещо светна в главата ми ! Отворих си очите леко замаяна ... Погледнах наоколо ... В болнична стая съм ... Какво се случва? Огледах се пак . Видях момичетата и момчетата отвън . Майка ми и Надя също бяха там ... Какво се случва? Да не би да съм сънувала ? Всичко онова ? Когато Надя видя , че съм с отворени очи започна да вика и да ме сочи на сестрите. Те веднага дойдоха към мен и ме гледаха много притеснено . Чудех се какво се случва . Куки ми хвана ръката и не я пусна . Джени ... Е точно на 6 метра от мен и ме гледа унило ... Значи е било просто сън ... Доктора изгони всички от стаята ми и остана само той .
Доктор Чан : Госпожице , добре ли сте? Боли ли ви нещо ?
Аз : Не добре съм . Като нова .
Доктор Чан : Радвам се . Два месеца бяхте в кома . Дори бяхме на път да ви махаме от системите и да ви оставим да умрете , но вие сте добре и се събудихте !- когато чух тези изречения направо щях да припадна .... 2 МЕСЕЦА! Това е много време ... При мен бяха някъде три , четири дни ..... Той си тръгна . Казаха ми да си почивам ... Мислих много .. Накрая заспах ...

Г.Т.Д (Гледната точка на Джунгкук )
Незнам как издържах тези 2 месеца без нея ... Чак сега разбрах колко голяма нужда имам от нея ...Много съм щастлив , че се събуди ...С майка ѝ се сближихме доста с Надя също . Дори Незнам защо ги извиках , но сякаш имах нужда ... Ейдън , Джимин и другите не ме разбират ... АЗ съм виновен и това ме убива . В началото исках да я превърна , но после се оказа , че има надежда ... Не искам да страда както страдах аз ... Ако не я бях ухапал ... Всичко щеше да е различно. Джени ме спря . Тя ми помогна . Едвам не убих Сузи ... След това я доведохме в болницата ...Казах че я е нападнало животно ... повярваха ми ... Все пак съм известен бизнесмен ... Хубавото е че никой не се съмнява в мен ...
Джени : Сега как е ?
Аз : Събуди се , но пак Заспа .. Притеснявам се много ..
Джени : Нормално е , но спокойно тя ще се оправи .. - кимнах ѝ и пак погледнах към остъклените прозорци в стаята на Сузи ...

Г.Т.С (Гледната точка на Сузи )
Бях в някакъв магазин . Седях на касата и работех като касиерка .... Това е много странно .... Тогава видях Джунгкук . Погледнах го . Той ми се усмихна и тръгна да излиза от магазина .. Гледах го известно време... Не мога да му позволя да ме остави ... Побягнах към него ...Настигнах го и той ме гледаше много странно .... Приближих се и го целунах ... Какео друго ми оставаше да направя? Ако не нещо друго поне да опитам тези сладки устни ... Той не ми отвърна , а ме избута . Продължи напред и се направи , че не е станало нищо ... Проследих го до дома му ... Това е същата къща в която ние живеехме преди всичко това с болниците и .... Той влезе вътре ... Изчаках малко и го последвах . Тръгнах към стаята ни . Разгледах .. Вещите ми ги няма .. Какво се случва?! Той не ме и помни ... Докато гледах усетих ръка на врата си . Той ме душеше ... Какво по дяволите защо куки ?
Аз : К-какво правиш ?- едвам си поемах по малко въздух ..
Джунгкук : Нищо - каза и ме пусна . Паднах на земята и си поех въздух .. Малко кашлях в началото , но . Той си седна на леглото и ме гледаше ..
Джунгкук : Позната си ми - каза с сладко гласче .. Как ли пък не ?
Аз : Така  ли ? Странно ...
Джунгкук : Какво правиш в дома ми ?
Аз : Ами просто съм новата ви чистачката и затова ....
Джунгкук : Така ли ? - в същия момент той дойде до мен със супер скорост ... Прошепна ми в ухото ,, Мразя лъжкините " след това ми стчупи врата и паднах на земята ...
Събудих се от ужасния кошмар ... Едвам си поемах въздух заради стреса ... Пак съм в болничната стая ... Това вече ме плаши ... Сънувам толкова реални неща ... Пред стаята ми нямаше никой . Съвсем се изплаших . Махнах абоката и излязох от стаята ... Обиколих коридора , но никъде не ги видях ... Къде са? Слязох в стола ... Ето го ! Побегнах към Куки . Прегърнах го , той естествено ми отвърна ... Започнах да плача ..Ами ако наистина го изгубя ? Не искам да живея живот в който него го няма!

Здравейте! Надявам се главата да ви е харесала 💖Гласувайте 🔐🔥Коментирайте 👀💯Благодаря ви ❤️❤️❤️❤️👑