Chào các bạn! Vì nhiều lý do từ nay Truyen2U chính thức đổi tên là Truyen247.Pro. Mong các bạn tiếp tục ủng hộ truy cập tên miền mới này nhé! Mãi yêu... ♥

But .. Why🔙

Г.Т.Д (Гледната точка на Джени )
Докато слабото момиче прегръщаше Джунгкук , видях как пада на земята ... Много се притесних . Помогнах му да я изправим ... заведохме я в стаята .. Лекарите се погрижиха за нея ... Пак заспа ..Казаха , че е припаднала заради силен стрес и заради не премисленото махането на абоката ... .. Джунгкук много се беше изплашил . Разбирам го напълно . Докато бях в Япония един от най-добрите ми приятели умря почти по същия начин ... Едвам го преодолях ... Незнам ако тя не се събуди Куки как ще го приеме ... Страх ме е да си го помисля . Докато си мислех , погледнах към него . Той седеше на земята пред вратата на стаята ѝ и гледаше надолу . Щракнах с пръсти и Рой веднага ме погледна . Видях няколко сълзи да се стичат по бузата му .... Станах и го прегърнах много силно ... Той ми отвърна и дори не ме пусна ...

Г.Т.С (Гледната точка на Сузи )
Събудих се . Погледнах за да видя дали има някой пред стаята ми . Видях как Джени и Куки се прегръщат ... Хах .. Забавно аз страдам в тая проклета стая заради него , а той .... Станах от леглото . Клекнах до него и започнах да плача ... Не искам да показвам слабост ...Дори пред себе си , но точно в момента Незнам на кой свят съм и това ме побърква ... Плюс , че Човек който ми причини това е любимия ми човек ...

Г.Т.Д (Гледната точка на Джунгкук )
Станах от земята и реших да ида да говоря с лекаря . Влязох в кабинета му . Той седеше на кожения си стол и ме гледаше умно ... Какво ли си мисли ? Нека разберем . Мога да чета мисли затова ... В главата му : Тоя сега за какво е тук ? Как да му кажа , че ми платиха за да не я излекувам ? Няма начин не трябва да се дъня ... Краййййй ! Откачих . Погледнах го злобно и седнах срещу него . След малко докато той ми обясняваше писах на Ейдън да отведът Сузи от тук ...

Г.Т.Е (Гледната точка на Ейдън )
След като куки ми каза да я приберем от болницата веднага извиках останалите . Трябва да върнем родителите ѝ в тях , и да разкараме охраната ... Набързо обясних на Надя какво да прави и тя и майката на Сузи си тръгнаха ... Хубаво е че не трябва да крия от Надя . С Джимин , Шуга , Раян и Диксън измислихме плана . Те разсейват охраната , спираме тока , аз и Шуга взимаме Сузи унищожаваме докоментите ѝ и все едно нищо никога не се е случвало с нея в тази болница ... Идеално ! Джимин спря колата си пред сградата . Слязохме и те с Раян отидоха при охраната на входа ... Ное влязохме вътре . Минахме до мястото от което се спира тока . Спряхме го , настъпи голяма паника . Сигурно охраната ще дойде след малко ...Знам коя е стаята на Сузи затова отидохме направо натам .... Прибрахме всичко , аз я носех , Шуга прибираше документите . Взехме дрехите и вещите който имаше в стаята и тръгнахме . Охраната ни видя , но Шуга ги спря и им изтри паметта . Избягахме .... Прибрахме се вкъщи . Сузи се събуди ...

Г.Т.Д (Гледната точка на Джунгкук )
В същия момент в който тока спря , хванах онази мишка за врата и му въздействах да не помни нищо , и изобщо , че някога ни е виждал ... Естествено след това си тръгнах . Със супер скорост за да не ме види никой или поне да не ме познаят .... Минах през една аптека за да взема лекарства . Преди това го разпитах и мисля , че не ме излъга тъй като преди това пак му въздействах за да знам как да се грижа за нея когато е вкъщи ... Купих ги . Естествено стана доста трудно тъй като нямах бележка ... Но все пак ги взех . Прибрах се вкъщи . Джени още когато отидох при лекаря се прибра затова бях сам . Влязох вътре и чух , че Сузи пищи . Хвърлих всичко на земята и побягнах към стаята от която се чуваше ... Ейдън и Джимин се опитваха да ѝ сложат абоката , но тя се дърпаше и пищеше .... Отидох до тях . Взех го от ръцете на Джимин и я хванах . Тя ме гледаше в очите и съвсем замлъкна .... Когато ѝ сложих иглата само леко изохка , но продължи да ме гледа и дори не викаше .... Изведнъж си затвори очите и заспа .... Изплаших се , но сигурно е добре ...
Джени : Какво става защо крещеше ?
Аз : Заради иглата .
Джени : Но защо ?
Аз : Ами ... веднъж ми беше разказала , колко много мрази игли и май заради това ... - Хах реших да излъжа ... Мрази ги заради мен ...  в началото когато имах нужда от кръвта ѝ се налагаше да ѝ я взимам с игли ... Естествено я приспивах преди това , но когато си е видела ръцете със сигурност ѝ е ставало ясно ....

Здравейте ! Надявам се главата да ви е харесала 💕!Тези дни имах много вдъхновение и затова написах следващите 12 глави . Така , че очаквайте всяка събота задължително нова част ... И може би ще има и през седмицата по един , два пъти ! Гласувайте 👑💞Пишете коментари 🙏🏼🍭 Моля ви пишете си мнението 🧡👀🔐

Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro