Chào các bạn! Vì nhiều lý do từ nay Truyen2U chính thức đổi tên là Truyen247.Pro. Mong các bạn tiếp tục ủng hộ truy cập tên miền mới này nhé! Mãi yêu... ♥

25.12.1999

16:27

Госпожа Джеон беше в лекарския кабинет точно на Коледа. Съпругът и я беше завел там, защото за пореден път тя не можеше да излезе от банята заради повръщането, което траеше вече седмица.

Високата и стройна жена се беше свила на леглото,на което лежеше чакайки своите резултати. Беше затворила очи молейки се да не е нещо сериозно, защото щеше да е гадно да й го съобщят точно в този ден.

След 30 минутно чакане един нисък и пълничък мъж с престилка влезе в болничната стая носейки няколко бело листа закрепени с кламер заедно.

Жената бързо отвори очи и се изправи в седнало положение щом чу приближаващите стъпки.

-Докторе моля ви кажете, че не е нещо сериозно а просто някакъв грип, който съм пипнала един Бог знае къде.

-Госпожо Джеон мисля, че е много по-сериозно от "някакъв грип". - физиономията на доктора беше сериозна поради факта, че е на работа в точно този ден от годината, когато най-много иска да е със семейството си.

- К-кколко по с-сериозно? - от уплах жената чак заекна. В момента в главата й се разиграваха най-различни сценарии "Болна сте от рак и ви остават 3 месеца живот" "Нуждаете се от спешна животорешаваща операция" и още куп лоши мисли, които бяха прекъснати от листа, който й беше подаден.

- Бременна сте в третата седмица - лицето на доктора все още беше сериозно и жената реши, че това не е всичко, затова преди да се радва искаше да чуе всичко.

- Но? - погледна го тя в очакване

- Какво но? - за първи път пред нея той направи гримаса, която й подсказваше, че беше объркан

- Няма ли още нещо? Защо сте толкова сериозен?

Мъжа въздъхна и промърмори.

-Госпожо как бихте се почувствали, ако на Коледа сте нощта смяна и няма да може да вечеряте със семейството си. Мисля че и вие бихте гледали така.

- Разбирам Ви, съжалявам - въпреки съжалението което тя изпита, че мъжа няма да е със семейството си на Коледа не успя да скрие широката усмивка, която се изписа на лицето й при мисълта, че ще става майка - Може ли вече да си ходя? - беше ентусиазирана да съобщи прекрасната новина на съпруга си, който я чакаше във фоайето на болницата.

- Разбира се! Желателно е да дойдете отново след месец. Този път при гинеколог, за да ви прегледа. Също така съм длъжен да ви предупредя, че ако искате бебето ви да се развива добре и да се роди здраво не трябва да пиете, да пушите, да употребявате наркотични вещества, да се натоварвате, и да не ядете прекалено мазни и люти храни.

- Благодаря ви докторе. Довиждане.

Развълнуваната жена слезе при мъжа си, а доктора отново се върна към задълженията си.

16:50

- Скъпа ще ми кажеш ли вече какво ти казаха докторите?

Мъжът и жената бяха в колата си на път към любимата им сладкарница, където всъщност се бяха запознали преди 10 години, и където господин Джеон беше предложил брак на любимата си. Жената го помоли да отидат там и да си поръчат любимият и на двамата чийзкейк с горски плодове.

-Щом пристигнем ще ти кажа - жената успя да остане сериозна, за да успее наистина да изненада съпруга си.

Стигнаха по-бавно от обикновенно заради многото натрупан сняг по улиците. Щом влязоха на топло жената установи че "тяхната" маса беше свободна и се настаниха на нея, поръчаха чийзкейка и след броени минути поръчката им пристигна.

Госпожа Джеон извади листа с резултатите от чантата си и го подаде на съпруга си, който точно беше опитал от десерта.

- Искам първият й или му рожден ден да бъде на това място - каза усмихвайки се тя.

Мъжът щом чу тези думи погледна листа в ръцете си, където четирите думи хванаха окото му "бременна в третата седмица"

- Ще ставаме родители - попита той тихо и неверващо, а жена му забеляза насълзяващите му се очи.

Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro