Всичко е лилаво.
Цветът на мечтите и копнежите.
На загадките и болката.
Не знам, как го прави.
В един момент знам всичко за него, а в друг се превръща в такава мистерия.
Споделял ми е много неща, но понякога чувствам, че не го познавам напълно.
Виждам, как казва, че е добре.
Усмихва се и се забавлява.
Но знам, че не е добре.
Виждам го.
Усещам го.
Знам го.
Защото и аз го правя.
И аз не съм добре.
И никога не съм и била.