Chào các bạn! Vì nhiều lý do từ nay Truyen2U chính thức đổi tên là Truyen247.Pro. Mong các bạn tiếp tục ủng hộ truy cập tên miền mới này nhé! Mãi yêu... ♥

Chapter 4

-Ливай?

Казах го тихо и леко погледнах надолу към него. Явно си е ударил главата гадно. Ох в момента съм раздвоен. Не искам да има сътресение, но в момента...ох стига кога ще ми падне така отново. Стоях известно време така но в следващия момент просто леко го оцлизах по члена през панталона като бавно минах и по тялото му. Бях се изчервил доста от това и че явно съм доооста перверзен. Явно съм едно лошо момче. Леко и бавно го близках и с една ръка го галех по тялото, после обаче леко със зъбки го захапах, за да видя дали ще излезе някаква реакция от него.Чух леко и тихо стенание, от това настръхнах и за малко го погледнах. Още беше със затворени очи. Ох дано още е припаднал, а аз имам отвратителни мисли в главата си, не е на добре, но сега.

-Но сега като сте така замаян...-Ще съм лош, а и мисля да ви го върна за всичко до сега. - Не беше добре, че припаднахте.

Захванах го, за да не се клати много като като си извадих члена и го опрях в лицето му. Ох толкова зле ми става мх, но леко го потърках и накрая отворих устата му и си го пъхна вътре, видях че притиска очи и че явно е недоволен, но сега много не ме интересуваше. Едната ми ръка беше на главата му за да я притиска, като накрая извадих и неговия член и бавно го облизвах, а с ръка му бутах главата в моя защото така не ми беше много удобно да се движа. Усещам как ако се събуди ще вземе и ще ме посече на две.
Не след дълго чух мърморене и недоволен стон, а аз още продължавах да го облизвам, но когато чух за малко спрях и погледнах. Нях, ама ама....ама изглежда така сладко в момента. Поставих ръка на устата си. Капитана беше отворил очи, целия червен и вече поставил ръце на кръста ми, пробвайки да махне глава, но с ръката си му я притиснах навътре нарочно, за да не може да се освободи.

-Извинявай...капитане, но точно сега сте ми паднали.

Имаше недоволна мрънкане от негова страна като ме стисна, но просто започнах да му натискам главата и да я мърдам. Ох, толкова е приятно вътре в устата му, искам и да навляза вътре в него, но после се върнах и с ръка раздвижиха повече неговия член, като хванах и стиснах единия му крак, този с който му беше най-удобно да ме удари пред лицето.
Обаче скоро не издържах и му натиснах главата като се изпразних така вътре в него, а той измрънка и чух как започна да кашля и явно започна и да се дави. Притесних се и тъкмо щях да го освободя, но тогава и той се изпразни на лицето ми, потънаха в срам, но го подхванаха и изкарах члена си от устата му, а той започна да кашля като постави ръце на устата си. Може би видях и сълзи, ох не загазих го. Веднага го надигнаха да не е с главата надолу, но тогава веднага го прегърнах, не знам защо.

-С...Съжалявам.

Казах го тихо, а той скри лице в рамото ми, обаче усещах, че тялото му трепереше, а когато видях ръката си...Имаше кръв. Моля!? Да не се е ударил малко по - силно, но...Леко гледах към него, като се възползваха от момента и го сгуших в себе си и без това само да се приберем и ще започне да ме изтезава.

••••••••••••••••••••••••••••••••••••••
Извинявам се, че имам личен живот и че в момента съм изпаднала в депресия.
Ще видя поне по веднъж на ден да има някаква си глава в една от Ерери книгите.

Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro