Chapter 4
-Ливай?
Казах го тихо и леко погледнах надолу към него. Явно си е ударил главата гадно. Ох в момента съм раздвоен. Не искам да има сътресение, но в момента...ох стига кога ще ми падне така отново. Стоях известно време така но в следващия момент просто леко го оцлизах по члена през панталона като бавно минах и по тялото му. Бях се изчервил доста от това и че явно съм доооста перверзен. Явно съм едно лошо момче. Леко и бавно го близках и с една ръка го галех по тялото, после обаче леко със зъбки го захапах, за да видя дали ще излезе някаква реакция от него.Чух леко и тихо стенание, от това настръхнах и за малко го погледнах. Още беше със затворени очи. Ох дано още е припаднал, а аз имам отвратителни мисли в главата си, не е на добре, но сега.
-Но сега като сте така замаян...-Ще съм лош, а и мисля да ви го върна за всичко до сега. - Не беше добре, че припаднахте.
Захванах го, за да не се клати много като като си извадих члена и го опрях в лицето му. Ох толкова зле ми става мх, но леко го потърках и накрая отворих устата му и си го пъхна вътре, видях че притиска очи и че явно е недоволен, но сега много не ме интересуваше. Едната ми ръка беше на главата му за да я притиска, като накрая извадих и неговия член и бавно го облизвах, а с ръка му бутах главата в моя защото така не ми беше много удобно да се движа. Усещам как ако се събуди ще вземе и ще ме посече на две.
Не след дълго чух мърморене и недоволен стон, а аз още продължавах да го облизвам, но когато чух за малко спрях и погледнах. Нях, ама ама....ама изглежда така сладко в момента. Поставих ръка на устата си. Капитана беше отворил очи, целия червен и вече поставил ръце на кръста ми, пробвайки да махне глава, но с ръката си му я притиснах навътре нарочно, за да не може да се освободи.
-Извинявай...капитане, но точно сега сте ми паднали.
Имаше недоволна мрънкане от негова страна като ме стисна, но просто започнах да му натискам главата и да я мърдам. Ох, толкова е приятно вътре в устата му, искам и да навляза вътре в него, но после се върнах и с ръка раздвижиха повече неговия член, като хванах и стиснах единия му крак, този с който му беше най-удобно да ме удари пред лицето.
Обаче скоро не издържах и му натиснах главата като се изпразних така вътре в него, а той измрънка и чух как започна да кашля и явно започна и да се дави. Притесних се и тъкмо щях да го освободя, но тогава и той се изпразни на лицето ми, потънаха в срам, но го подхванаха и изкарах члена си от устата му, а той започна да кашля като постави ръце на устата си. Може би видях и сълзи, ох не загазих го. Веднага го надигнаха да не е с главата надолу, но тогава веднага го прегърнах, не знам защо.
-С...Съжалявам.
Казах го тихо, а той скри лице в рамото ми, обаче усещах, че тялото му трепереше, а когато видях ръката си...Имаше кръв. Моля!? Да не се е ударил малко по - силно, но...Леко гледах към него, като се възползваха от момента и го сгуших в себе си и без това само да се приберем и ще започне да ме изтезава.
••••••••••••••••••••••••••••••••••••••
Извинявам се, че имам личен живот и че в момента съм изпаднала в депресия.
Ще видя поне по веднъж на ден да има някаква си глава в една от Ерери книгите.
Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro