Chapter 3
**Ерен**
Скоро стигнахме и слязохме от конете.
Видях ги как отиват в близката горичка. Изобщо не ми харесва този сезон защото вече не знам какво мисля.
-Хайде Ерен не се отплесвай...
-Да капитане...
Отидох при тях притеснен.
-И сега...какво ще правим?
-Много лесно Ерен. Сега ще ти отрежем крайниците.
-М..Моля!?
-Стига бебе такова..-Чудесно, както винаги, капитана толкова много ме успокоява..-Аз ще се погрижа за крайниците ти, а ти ще бягаш.
-Часай ти ще ми отрежеш ръцете и краката. -От всеки човек точно него- Нужно ли е? Какъв е смисъла?
-Ами когато се махнеш от титана и някой те нападне помислил те за враждебен. Затова капитан Ливай ще те гони.
-Точно както котка и мишка. -Гюнтер се обади.
-Нищо такова...
Ливай извади мечовете си и ме погледна плашешто.
-Хайде бягай мишчице. Радвай се, че може да ползваш уредите за маневриране.
Да радвам се...
-Да, капитане.
Оправих се, но преди да видя как са мечовете капитана за малко не ми преряза главата.
-Първо бягай и чак когато не те виждам си оправяй уреда.
-Д...Да.
Накрая взех и се затичах към гората колкото може по - бързо.
Капитана наистина ще ми клъцне главата. Не се колебаеше. Когато стигнах до дърветата вече използвах уредите. Погледнах назад и капитана беше точно зад мен.
Как ще му избягам? Той е толкова добър. Накрая беше пред мен ама се беше така извил. Като някакъв супермодел е. Ще припадна. Накрая усетих някаква болка в ръката си. Кога ми я отряза?
-Ерен.
Стреснах се и го погледнах, а той беше с главата надолу докато се движехме.
-Да...сър.
-Нещо си доста разконцентриран...Повече от обикновенно.
-То...Зобелязва ли се?
-Да, а аз не харесвам да си несериозен. Какво има, Бака[Идиот]?
-Ами...Дори аз не знам.
Въздъхнах, но видях дърво зад нас. Инстинктивно се дръпнах, но капитана не успя и се одари в него, като падна и се задържа с главата надолу, захванат за дървото и видях кръв по главата му.
-Капитане...
Бързо минах над него, но трябваше ли да е с разтворени крака? Захванах се и застанах пред него.
-Капитане добре ли сте?-Поставих ръце на кръста му. Изглеждахме толкова странно. Той е с главата надолу и е при краката ми, а сега и аз на неговите.-Капи...тане.
Не мога да се сдържа. Бях се изчервил и поставих уста на члена му, като леко го облизах.
Тази височина е опасна, но мисля, че ще мога да го хвана преди да сме паднали на земята. Усетих как се мърда леко и чух лек звук от устата му.
Но какво правя? Ако го направя и разбере ще стане лошо, но сега не мога да се спра. Нещо ме кара да го направя. Съжалявам капитане, но ще го направя, а сега сте в толкова хубаво положение. Гузно ми е, че не му казах за дървото, но все пак така стана. Реших да се подсигуря и по - добре, за да не падне ако се събуди и реши да се съпротивлява. Качих се горе и по - добре завързах жиците, за да не падне и се върнах при него. Толкова е сладък...Целия изгарях от това, но толкова ми се иска.
-Капи...тане. Ще се чифтосваме ли?
Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro