Chào các bạn! Vì nhiều lý do từ nay Truyen2U chính thức đổi tên là Truyen247.Pro. Mong các bạn tiếp tục ủng hộ truy cập tên miền mới này nhé! Mãi yêu... ♥

Chapter 3

**Ерен**

Скоро стигнахме и слязохме от конете.
Видях ги как отиват в близката горичка. Изобщо не ми харесва този сезон защото вече не знам какво мисля.

-Хайде Ерен не се отплесвай...

-Да капитане...

Отидох при тях притеснен.

-И сега...какво ще правим?

-Много лесно Ерен. Сега ще ти отрежем крайниците.

-М..Моля!?

-Стига бебе такова..-Чудесно, както винаги, капитана толкова много ме успокоява..-Аз ще се погрижа за крайниците ти, а ти ще бягаш.

-Часай ти ще ми отрежеш ръцете и краката. -От всеки човек точно него-  Нужно ли е? Какъв е смисъла?

-Ами когато се махнеш от титана и някой те нападне помислил те за враждебен. Затова капитан Ливай ще те гони.

-Точно както котка и мишка. -Гюнтер се обади.

-Нищо такова...

Ливай извади мечовете си и ме погледна плашешто.

-Хайде бягай мишчице. Радвай се, че може да ползваш уредите за маневриране.

Да радвам се...

-Да, капитане.

Оправих се, но преди да видя как са мечовете капитана за малко не ми преряза главата.

-Първо бягай и чак когато не те виждам си оправяй уреда.

-Д...Да.

Накрая взех и се затичах към гората колкото може по - бързо.
Капитана наистина ще ми клъцне главата. Не се колебаеше. Когато стигнах до дърветата вече използвах уредите. Погледнах назад и капитана беше точно зад мен.
Как ще му избягам? Той е толкова добър. Накрая беше пред мен ама се беше така извил. Като някакъв супермодел е. Ще припадна. Накрая усетих някаква болка в ръката си. Кога ми я отряза?

-Ерен.

Стреснах се и го погледнах, а той беше с главата надолу докато се движехме.

-Да...сър.

-Нещо си доста разконцентриран...Повече от обикновенно.

-То...Зобелязва ли се?

-Да, а аз не харесвам да си несериозен. Какво има, Бака[Идиот]?

-Ами...Дори аз не знам.

Въздъхнах, но видях дърво зад нас. Инстинктивно се дръпнах, но капитана не успя и се одари в него, като падна и се задържа с главата надолу, захванат за дървото и видях кръв по главата му.

-Капитане...

Бързо минах над него, но трябваше ли да е с разтворени крака? Захванах се и застанах пред него.

-Капитане добре ли сте?-Поставих ръце на кръста му. Изглеждахме толкова странно. Той е с главата надолу и е при краката ми, а сега и аз на неговите.-Капи...тане.

Не мога да се сдържа. Бях се изчервил и поставих уста на члена му, като леко го облизах.
Тази височина е опасна, но мисля, че ще мога да го хвана преди да сме паднали на земята. Усетих как се мърда леко и чух лек звук от устата му.
Но какво правя? Ако го направя и разбере ще стане лошо, но сега не мога да се спра. Нещо ме кара да го направя. Съжалявам капитане, но ще го направя, а сега сте в толкова хубаво положение. Гузно ми е, че не му казах за дървото, но все пак така стана. Реших да се подсигуря и по - добре, за да не падне ако се събуди и реши да се съпротивлява. Качих се горе и по - добре завързах жиците, за да не падне и се върнах при него. Толкова е сладък...Целия изгарях от това, но толкова ми се иска.

-Капи...тане. Ще се чифтосваме ли?

Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro