Chào các bạn! Vì nhiều lý do từ nay Truyen2U chính thức đổi tên là Truyen247.Pro. Mong các bạn tiếp tục ủng hộ truy cập tên miền mới này nhé! Mãi yêu... ♥

9.

**Ерен**

Не можех да се сдържа и да не го целуна. Видях, че беше понечил да ме удари, но явно се отказа, е така си помислих, но по - скоро ме прегърна с една ръка през врата докато го целувах. Изненада ме, но и усетих, че трепери, а вече почти се е стъмнило. Накрая кацнах на едно дърво и го поставих да се облегне.

-Капитане... Това вярно ли е, че сам сте поискал.

- Не е нужно да ти отговарям, но само посмее още един път да ме целунеш така. -Отново ми се ядоса.

-Капитане... Нужно е. Това не е никак хубаво, а той щеше да ви изложи на риск не разбирате ли!? Какво толкова, че си Фута не е нужно да си даваш живота, особено за това извратено нещо, а и да ти маха спиралата! Не е нужно да се поддаваш на някакви експерименти! -Направо му се развиках. Не мога да седя просто така. Бях се ядосал и поставих ръка между краката му, като го притиснах. - Ако ще се поддаваш на нещо такова поне нека с мен!

Чух как искимтя и ми хвана ръката.

-Ерен...не отново. -Звучи така...звучеше така объркано.- Не искам никой да си играе с чувствата ми! Решението си е мое!

Негово...Не..Лъжеш. Не можеш да се правиш на опитно зайче. Не можеш. Разстроих се много и го погледнах.

-Не може...живота Ви да е като експеримент. -Взех и му вдигнах краката и го облизах по гърдите.

-Ерен чакай...не тук..спри! -Усетих, как ме удари силно по гърба, затова затворих очи, но се наведох и го облизах изцяло отдолу, като вкарах език във вагината му и с пръсти я разделечавах и галех. - Ерен!

Започна да стене и се хвана здраво за униформата ми...Съжалявам капитане, но вие ме накарахте. Продължих така да го ближа, като вкарах и пръст във входа му. Можех да усетя как се извива и повтаря името ми и как ме удря по гърба, за да спра. Не след дълго вдигнах глава и го погледнах.

-Капи...тане.

Вдигнах му краката и накрая се поставих да седне в скута ми, като го затиснах за дървото.
Извадих си члена и го опрях за него, като го търсят между краката му. Явно не му дадох избор, защото щеше да падне от дървото иначе, но и го бях прегърнал.

-Не си давайте целия живот в експерименти. Моля Ви. -Бях го гушнал хубаво и леко го повдигнах, като поставих члена си на вагината му и леко го пъхнах.- Моля Ви. Ако ще правите такива неща, поне нека да е с мен.

-С теб. - Усещах, че трепери и усещах ръцете му, които ме обгръщат хубаво. - Та ти ме изнасили! И сега...го правиш. От къде си сигурен, че ще приема!?

-От къде ли? - Започнах да навлизам, а той стенеше продължително и ме стисна здраво. - Просто не мога да позволя на друг. В онази нощ и на мен ми стана нещо.

Погледнах го с леки сълзи в очите и  поставих глава на гърдите му, като си пъхна целия член в него, но за сега не се движех. Стоях така известно време без да правя нищо, а само стоях и прегръщах телцето му.

-Искам Ви. Моля Ви, няма ли как да Ви спечеля сърцето? Обичам те, Ливай.

За първи път в лицето му, казвам Ливай. Накрая му погледнах лицето и затова дръпнах гуглата[качулката], за да мога да видя лицето му.
Очите му бяха също насълзени и ме гледаше, а те му трепереха.
Разчувства ли се?

-Ливай моля те...Наистина...Искам някак да спечеля сърцето ти.

Потекоха сълзи и сгуших хубаво Ливай, като го и погалих. Наистина ама наистина го обичам.

-Обичам те.

Дори да е било преди два месеца, имам чувството, че съм го обичал цял живот.

-Ерен...гх. аз...-Усетих, че трудно говори и явно му е притеснено. -Аз...нямам думи.

Постави леко ръка на устата си и погледна настрана. Знам си, че и вие ме обичате. Гушнах го хубаво и леко се задвижих. Чух как отново изстена и затова започнах да го галя.

-Ще гледам да е бързо, за да се приберем и да си починете.

Повдигнах се и го целунах нежно и му казвах да се отпусне и започнах да се движа бързо в него. Радвам се, че отново мога да усетя колко е топъл и нежен от вътре.

Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro