**Ерен**

Гледах и как няма?
Защо го прави и как е успял да...?
Дали Ервин му е заповядал и капитана да се е съгласил.
Чувах го как стене и леко се дърпа. Явно доста го боли? Гх...Ервин.
Стисках силно мечовете, направо ми идваше да го прережа или изрежа главата.

-Ервин...Това. -Чух как извика и видях спермата, която излезе от него.  Сериозно ли? - Б...боли.

Беше притиснал очи, а Ервин отиде и дръпна коня от него.

-Добре ли си? Доста ли е?

-Д...да.

Почти падна на колене, по-скоро висеше. Скоро ще се стъмни, а моят Ливай е гол. Не мога да повярвам. Как изтича и...и... Бях вцепенен.

-Сега ще пробвам друго...-Видях, че постави ръце между краката му и го погали изцяло, като леко пъхна пръсти, а Ливай изстена продължително и притисна очи. - ще махна спиралата...

Ще махне...

-Спиралата?

Казах си го тихо и очите ми се смалиха, като ме обзе паниката и стиснах зъби. Няма да го позволя...Няма да. Няма да го пипаш. Скочих бързо долу, чак след, като бях още едно от стенанията му и тогава бутнах Ервин настрана, чак, за да падне и хванах дупето на Ливай. Видях, че пак се изплаши. Наистина ли...ще се? Разтърсих глава и го погалих леко и погледнах ядосано Ервин.

-Няма да я махаш! Няма и изобщо да го докосваш! Никой не може да пипа или да си мисли, че има правото да докосва моят Ливай! Нито да влиза в него, дори да е животно! А това което направихте сега не ми харесва!

-Е...Рен.

Чух тихия му глас. Беше така изненадано и сладко. Накрая отидох и го хванах за ръцете и ги дръпнах надолу силно, като така счупих клона...

-Ох Ерен.

-Ерен. Какво правиш тук?

-А какво да правя? -Още бях ядосан и бутнах Ливай да се облегне на мен и го гушнах. Просто не можех да направя друго, а не можех да убия Ервин.
Погалих леко Леви, а той се беше разтреперил. Явно му е студено. Погледнах все още ядосано Ервин.

-Повече никога не докосвай Моят Ливай! Особено по този начин! -Извиках направо и махнах наметалото си, като го поставих на Ливай, за да го згрея малко поне. -Никога повече.

Огледах се, а оборудването му беше при Ервин. Няма да го доближа.

-Ерен...защо дойде?

Говореше някак тихо и засрамено. Защо дойдох ли? Не помни ли?

-Защото Ви нямаше. Трябваше да ме търсите, а Ви нямаше и затова реших да Ви потърся.

-О да бе...-Беше си сложил качулката, за да си скрие лицето. - забравих.

-Нямаш право Ерен. Сам пожела и сам се подложи на това, а това е ново човек да е Фута. А щом казваш ,,мой" явно вече сте правили секс, а?

-Това няма значение Ервин.

Видях, че се ядоса и затова ми хвана ръката и веднага тръгна.

-Хайде Ерен не ми се седи тук.

Калай хванал ми е ръката...Ръката сладко е.

-Не е твоя работа. -Видях, че не може да ходи и затова бързо го взех в ръце. - Аз ще се погрижа.

-Ливай...Ерен...Главната ни цел е титаните, а не...

-Тишина! -Вече извиках доста.- Тогава се засредоточете на това, а не да го докосвате! Това си е моя отговорност и никой няма да ми пипа Ливай! Никой! -Извиках доста и си сгуших Ливай, а той беше толкова благ.

Скочих и се захванах за дърветата, като се отправих към щаба. Бях го сгушил доста и го разстривах, за да го стопля.

-Ерен. От кога съм ,,твой"

Говореше тихо и се бе закрил.

-Ами...

Как да му отговоря? Той си седеше тихо и не ми викаше. Явно го беше срам...Така ли?
Голкичкият ми. Погледнах го и поставих ръка на качулката, като я дръпнах само за да видя очите му и после нежно го целунах, докато още беше в мен.