**Ерен**

Седях на едно дърво в гората...
Отново тренировка. Това ми прилича повече на криеница дето аз се крия, а капитана ме търси да ме унищожи.
Колко иронично...Не мога да спра да си представям лицето му и как стене толкова слааадко.
Бях запленен, а това усещане ми липсваше. Искам отново да вляза в него. Да усетя топлината му. За първи път правих секс с него...или изобщо, а това не е ли специално? Първият път и на двамани...Това е толкова Прекрасно, но усетих някаква топлина в панталона ми.
Как може от мисли да се възбудя? Члена ми е толкова надървен. Непоносимо е. Облегнах се назад и се погрижих да седя скрит, за да не ме види. Изкарах члена си и раздвижих ръка по него, като захапах униформата си.

-Капитане...

Капитане желая Ви. Започнах бързо да движа ръка по члена си.

-Капитане.

Повтарях това отново и отново...а защо не...Ливай?

-Желая Ви.

Повтарях си това и продължих да движа ръка и само си представях как съм в обятията му и как го правим. Как стене толкова сладко, но ме моли и за още, но се опасявам какво ще стане когато махне спиралата? Явно заради мен няма да го направи, но...имам ли избор?
Започвам да го харесвам и сега чак разбрах, че може да имаме син...Син. Това ми харесва и толкова ме изпълва с желание. Не след дълго се изпразних и простенах продължително като бях задъхан, а това ми хареса.
Мисълта, че може да имаме дете! Дете! Няма ли да е прекрасно, но...Дали капитана ще позволи? Трябва да заплиня сърцето му, за да ми позволи, но искам и той да обича хлапето, ни само да го износи.
Не забелязах колко бързо мина времето ,когато се замислиш за тези неща.

-Ще мога ли...да имам син?

Бях се запитал, но и скоро ми стана странно. Гората не е толкова голяма, капитана трябваше да ме е открил. Къде ли е? Скоро ми обзе паника.

-Нали титаните не са...?

Стреснах се и бързо се оправих, като станах и скочих и започнах да го търся.

-Хейчоу! Къде сте?

Нали не са го...Разтърсих глава.
Няма как да го изадът това е невъзможно. Скоро чух някакви стенания. Така се ядосах. Някой да не го наранява? Стиснах здраво мечовете и бързо се запътих натам, но когато видях и друг, бързо се спрях и се скрих при едно дърво. Моля!? Това което видях...Не мога да повярвам.

-Гх...Ервин...Колко още трябва?

Чувах го как стене. Беше с вързани ръце за един от клоните на дървото, а дървото беше с доста раздалечени клони, а коня му бе точно на него. Прави...моля!? Ядосах се повече, когато видях Ервин, а той само си седеше и гледаше.

-Ервин...Не може ли да спрем?

Ервин...Мъртъв си. Не мога да повярвам. Там имаше още два коня + този на командира стават три. Той иска четири коня да се чифтосват с моя Ливай? Какво си мисли, че ще стане? Внезапно ми обзи доста тревожна мисъл...Дали е махнал спиралата? Да не би да иска моят Ливай да роди някакви хибриди между кон и човек?
Ръцете ми трепереха, а аз с ужасни помисли гледах и не можех да мръдна.

-Хей...чоу.

--------------------------------------------------
Тън...Тън....ТЪННН.
Стана ли ви интересно, а?😂👿😘😘
Аз залагам, че Ерен ще го убие, а вие?👿👿